Български  |  English

Никола Вандов

Довиждане

 

Непосредственият повод за тези все отлагани думи е приключилият в края на май във Враца Национален фестивал на малките театрални форми. Но контекстът – ах, този тревожен контекст! – е предстоящото закриване на вестник „Култура”, с който съм свързан и биографично, и емоционално, и приятелски...
Особено е усещането, че това е последният текст, който пиша за „Култура”, за тази „Култура”. Надявам се, вярвам, че тези думи не са от жанра „сбогом”, а в жанра „довиждане”. С любопитство се взирам в бъдещето на вестника, на културата ни, ако щете, в личното си бъдеще.
Като все пак театрал ми се искаше да произнеса своите последни думи, преди да напусна сцената, преди да се спусне завесата. Много добре. Проверен ход. Но нищо достатъчно подходящо не ми идва на ум.
Затова да я караме направо.
Във Враца имах честта да бъда в жури с двама млади и очевидно талантливи колеги-театроведи - Катерина Георгиева и Михаил Байков. Селекционерката Светла Бенева беше подбрала силна поредица от осем спектакъла. Като жури взехме нелекото решение да подадем ръка на младите, на онова, което ни изненадва, в което виждаме кълнове на бъдещето, онова, което не повтаря успешни работещи формули, дори когато те водят до добър, вълнуващ театър. Искахме да се опитаме да надникнем в бъдещето дори с всички рискове на заблужденията, на увлеченията. Знаем, че да си млад, не е естетическа категория. Но знаем, че те са храстът, от който най-вероятно ще изскочи заекът на развитието на театъра ни. Затова, наред с Нина Димитрова, Явор Гърдев и Захари Бахаров (поне за мен те също са млади), награди получиха дебютиращите или правещи първите си стъпки на професионална сцена - режисьорката Максима Боева, сценографът Борис Далчев, актьорите Каталин Старейшинска, Ирина Митева, Александър Евгениев, Шахин Шехзен, Денис Хаят и младата трупа на Врачанския театър, участваща в „Летене” (споменавам само имената, защото вече публикувахме селекцията и наградите).
Чрез наградите журито произнесе своето непоискано от никого дълго изречение на обнадежденост и радост. А радостта идваше и от това, че виждаме при младите отдаденост и удоволствие от играта, съсредоточеност и професионална самовзискателност, въображение и желание да се поемат художествени рискове.
Иначе контекстът... Може би такива млади ще създадат и ще имат своята „Култура”...
„Тютюнопушенето намалява репродуктивните способности” – се чете по цигарени кутии. „Ще ме уплашат” – си казва пенсионерът. И вече нищо не го плаши. Нито човешката низост и егоцентричност, нито безсмислието на суетата.
Дали мъдростта не е в отказа.
Никола Вандов


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”