Български  |  English

Миглена Николчина

Култура или изкуството на бунта

 

Историята на трите десетилетия след падането на комунистическия режим би могла да се напише като история на систематичното заличаване на практиките, нагласите, опитностите, довели до това падане. Не казвам, че това заличаване е някаква конспирация, макар че биха могли, на родна почва, да се проследят имена, случаи, издания, политики. По-общ обаче е процесът, не само наш. Национализмите и кризата на колективните идентичности, социалните брожения, преобръщащи проекта на Просвещението назад към религиозно насилие, обскурантизъм и деспотизъм, отдръпването на научните постижения към хоризонти, ужасяващо далечни за все по-необразованите мнозинства, нарастващата зависимост на всекидневието от действието на неразбираеми машини; късогледата и самодоволна доминация на пазара… има ли нещо общо този многолик глобален процес със зле интерпретираното, не смляно, изкривено усвояване на източноевропейския комунистически експеримент?
За мен е сигурно, че има – със и отвъд ефекта на новите технологии. Няма да се уморя да повтарям, че източноевропейските комунистически режими не се сринаха по икономически причини или защото Западът ги е победил, или защото тайните служби са взели тайно решение, а поради ерозията на идеята за единствена истина, върху която се крепеше идеологията им. Изкуството, теоретичното мислене, критическите нагласи и интензивният диалог на разнородни и многопосочни дискурси бяха решаващи за имплозията на репресивната машина, защото те култивират капацитета ни да се бунтуваме. Десетилетия наред „Култура” правеше тъкмо това: култивираше бунта. Тя има този опит, тя има това знание, най-сетне тя има тази смелост. И тъкмо това култивиране на бунта през усилието и рисковете на критическото мислене в неговата отвореност и хетерогенност е изтикано и под заплаха от унищожение днес.
Да, но, казват ми, ситуацията днес е различна, живеем не под натиска на едната истина, а в режима на постистината, във вихрушката на претендиращи за истинност ерзаци. За да цитирам по памет Станислав Лем, забранената истина все ще си намери път да излезе наяве, но какво да се прави, когато тя е удавена в надвикващи се фалшификации? И за да не прибягвам до козите на баба Дора, да припомня Юлия Кръстева и потопа от обиди, омраза и всевъзможни фантасмагории, от които го отнесе трудното писане, теорията, интелектуалците, интелектуалките… та чак до сливенките, омъжени в Париж, и все в името на истината, при което тя, ужасяващата истина, започна да надига грозната си глава: авторитетът на някогашните тайни служби е останал непокътнат. Малцина се осмеляват да се усъмнят в тяхната истина, в тяхната власт да казват каква е истината. А и как да се съмняваме? Та нали държавна сигурност се занимаваше с тормоз и унищожаване на интелектуалците – но вижте, прави го и днес, десетилетия след като старите й структури са били уж разтурени. Вижте какво могат да направят с Кръстева! Тя се е опитала да им избяга, чак до Париж стигнала и до Ню Йорк, и до световната слава. Ама на, настигнаха я. Знаят си работата те! Ако кажат, че сестра ти е това и онова…
… най-добре не влизай в играта да доказваш, че нямаш сестра. Истинският отговор е да се запита що за обвинение е това, откъде идва, какво цели, до какво води. Но такъв отговор предполага ниво на разбиране, а и на кураж да се окажеш нито с едните, нито с другите. Куража на „Култура” и куража на Копринка Червенкова. Та питам се: откъде идва, какво цели, до какво би довела подмяната на „Култура. Знаменитото някога определение на социалистически реализъм беше „възхвала на властта в достъпна за нея форма“. Забравя се обаче за съпътстващата го и жива и до днес формула „критика на властта в удобна за нея форма“. Десетилетия наред „Култура култивираше отказ от удобните форми. Удобните за тези или онези политически или естетически конюнктури, удобните за пазара, удобните за мене или тебе. Каквито и да са множеството качества и конкретни черти на „Култура, които я правят уникална, за мене те всички се събират в култивирането на това неудобство.
Миглена Николчина


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”