Български  |  English

Марин Бодаков

Благодаря

 
През май 1992 г., във вероятно първата си публикация в "Култура", съм използвал израза "гневна погнуса". Знаех ли, че в последния си текст тук ще се наложи да го употребя отново - заради поредните комсомолци, абонати на праведността и самозабравили се парвенюта, чиято индулгенция вестникът беше през последното десетилетие - и за чиито хатър е екзезутиран. Нито за тях, нито за нас е извинение световната тенденция, според която форумите се превръщат в трибунали насред революцията на посредствеността.
Бог вижда. Младите поети също...
... В последния час исках да кажа само и единствено "благодаря", но не се удържах, съжалявам. Защото "Култура" е моят друг дом. Каквото съм и някога ще бъда, го дължа на вестника, на колегите си, на авторите и читателите.
Любимото ми стихотворение е написано от вечната анархистка Екатерина Йосифова - и гласи: Не е поливал./ Не е хранил./ Не е такъв човек./ Не е моят човек.
"Култура" е моят човек.
И ще бъде. 
Марин Бодаков


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”