Български  |  English

Жерминал Чивиков

Сбогом, Култура, благодаря и довиждане!

 

Alles hat ein Ende, nur die Wurst hat zwei.
(Карнавална песничка)
 
И човек умира, като му дойде времето. Но рано е още, нали едва си навършил 60!
Коректно е обръщението ми, защото вестник „Култура“ ми беше човек. Събеседник ми беше, понякога ме ядосваше, но все имаше какво да ми каже. И при това, комай единственият, когото не ми беше обидно да чета. Тъжно.
С българския вестник за четящи влязох в съприкосновение някъде през 1990-а на дългата маса на Митко Гочев в Кьолн. Прописах на български за този вестник какви ли не суети и едва ли само от него узнавах каквото ме интересуваше: покрай отзиви и критики за театри, филми, концерти и изложби, четях с особен интерес публикациите му за новия политически и обществен дебат в страната, която ме беше изплюла преди дълги години. Автори като Румен Аврамов и Антонина Желязкова (неспоменатите да не се засягат!) върнаха доверието ми в българската интелигенция.
България излязла от безвремието си – казваха тогава някои. Но ето, че се затъркаляха едни години – сякаш за да направят пророчески думите на поета (по памет, прощавай, Коста Павлов):
Дошло е време заек вълк да ебе
Дошло е време.
Дошло е време заек вълк да ебеее...
И он да си трае.
И он да си трае!
И он да си траеее...
От дистанция наблюдавах с растяща загриженост как с променлив и все по-нетраен успех „Култура“ търсеше квадратурата на кръга за финансовото си оцеляване: Как да си вдигне тиража, как да прелъсти повече плащащи четящи, без да прави концесии на политическия слугинаж и на полиграфската помиярщина. Това и в заможния европейски Запад си е проблем, но все пак се получава, нали в такива издания публикувам. Но очевидно публичната потребност за седмичници с формата на „Култура“ там е по-сериозна.
Неотдавна ми се обади италианският славист Джузепе дел Агата. Дали мога да му изпратя българското издание на книгата ми „Делото Милошевич“, за която бил чувал, че не можел да си я поръча по нормален път и не знаел немски. Издание на „Култура“ била. Отговорих, че я има още на полски и сърбохърватски, нали ги знае тези езици. Не, на български. И дали мога да му изпратя някои от статиите ми по югославските войни на български. Разрових се в хартиения ми архив и в интернет архива на „Култура“ и се изплаших: това все аз ли съм го писал!
Благодаря ти, „Култура“. Не умирай още!
Жерминал Чивиков


1 - 30.07.2018 22:53

Защо чалгата не умира?
От: Георги Касабов
Жерминал,хората с еопростачиха.По-точно ги опростачиха. Те не се инерисуват от един вестник като "Култура" Мнозина дори не знаят ,че има подобен вестник. Четях редовно "Култура" както на времето четях "Литературен фронт". Жълтите издания допадат на хората духом ограбени. Копринка Червенкова,ч знам от времето когато имах среща с Блага Димитрова. Аз зашитих Копринка когато Рашидов избълва наскоро по неин адрес гадости. Четейки вестник "Култура" все търсех нещо от теб....Не само този хубав вестник умира. Държавата умира..Обезличаваме се.
 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”