Български  |  English

Жана Попова

Националната журналистика

 

Съвсем скоро в БНТ гендиректорът Константин Каменаров и програмният директор на Канал 1 Емил Кошлуков няма да имат с кого да разговарят. Монолозите с журналистите ще преминават в искане на жокер 50:50, защото жокерът с публиката избяга и помощ от приятел не работи. Двама от продуцентите, които протестираха след назначаването на Емил Кошлуков за програмен директор на БНТ1 и намесата му в съдържанието на „Денят започва с култура“, вече са освободени от длъжностите им. Това са продуцентът на „Вътрешна телевизионна продукция“ Роберт Ковачев, който е съавтор и на предаването „Референдум“, и продуцентката на „Денят започва с култура“ Весела Петрова. Управителният съвет на телевизията не иска да работи с тях и има право да ги освободи. Проблемът е не кого освобождава и назначава УС на БНТ, а каква политика има за следващите години за развитие на публицистика, културни предавания, журналистика? За детските предавания няма да се питаме дори.
Добре е, че преди да ги освободят, тези продуценти завършиха една поредица от предавания „Европа на скорост култура“, в която бяха представени културните политики на държавите от ЕС. Започна като предаване, сякаш правено за да се отчетат едни пари покрай европредседателството ни, но много бързо стана очаквано. В четвъртъците можем да видим, че културата не навсякъде в ЕС е в зависимост от благословията на министъра на културата. Ако има такива предавания, може би по-малко хора ще пренебрегват опасността от хазартна зависимост на малолетни и непълнолетни. Тия дни съдържателите на „Националната лотария“ излязоха с петиция, в която обвиниха недоброжелателите си, че не ги оборват с факти, а само с нехаресване и завист.
Захари Бахаров, който наследи Къци Вапцаров в ролята му на телевизионно казиноконферансие, изчете петицията, чието негодувание е насочено срещу „определени хора“, които разпространявали неверни факти: В обществото се насажда и друга лъжа - че само в България няма ДДС на лотарията. В действителност в целия Европейски съюз от 2006-та година хазартът е освободен от ДДС. Говори се, че лотарията плаща ниски данъци. Истината е, че данъкът е един от най-високите в Европа.“
Евтина риторика, изчетена с глас на пионер в пристъп на пубертетски гняв!
Върху хазарта няма ДДС в ЕС, но облагане има. Данъкът може и да е най-високият, щом собствениците на телевизионни ротативки, сами са се нарекли така. Но авторите на петицията не казват, че данъкът в други държави от ЕС върху книгоиздаването или вестниците също е твърде нисък, сравнен с нашия. А и проблемът не е дали има ДДС върху хазарта, а върху какво е корпоративният данък. Дали се облагат залозите, дали се облага разликата между залозите и изплатените печалби (и в България имаше такова предложение преди години), дали се облагат печалбите…, дали има първоначални вноски на всеки три месеца, както е в България за ротативки и апарати в казината? Има ли всъщност след репортажа на Канна Рачева от 2012 г. „Лицата на хазарта“ по bTV журналистически материал за „хазартната индустрия“ у нас? Или е тема табу в националната журналистика?
В момента градовете светят само със светлините на казината. Но какво се случва с приходите от тази нова неонова електроцентрала?
Важно е освен как се облага хазартът и как използваме тези средства. Защото никой не говори за разликите между България и повечето държави от ЕС по отношение на разпределението на парите от хазартни игри. Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата във всяко издание на „Европа на скорост култура“ в „Денят започва с култура“ показваше колкомного пари (не какъв процент, а директно колко много пари) се отчисляват от приходите от лотарийните и хазартни игри в държави, в които действително данъкът може и да е по-нисък като ставка. Вижте отново предаванията в четвъртък – става дума за финансиране на културата чрез фондове, в които, благодарение на политиката на държавата, са включени не само собствениците на казина и на машини за хазартни игри, не само тв хазартни игри, но и банковия и застрахователния сектор. За съжаление, с предложението на Валери Симеонов „търкачите на талончета“ няма да намалеят, продажбата им на места, до които имат достъп деца и непълнолетни, няма да бъдат прекратена, индиректното говорене за тв лотарията като благо ще продължи в новините. С други думи, печалбата ще продължи да бъде декларирана по същия начин, и да бъде облагана с 15% корпоративен данък, а фондовете за култура, фондовете за финансиране на културни институти и за събития, свързани с култура, както и обществените медии ще се „зареждат“ от държавния бюджет. Не е нужно всички да печелят от „културата“. Може и по-малко от 1% от всички зрители да гледат БНТ, може и по-малко от един малък град да ходи на опера, но, ако имаме общество, за което не всичко е пазар, то трябва да плаща за култура. Така ще спрем да наричаме обществените медии държавни и най-вече – ще започнем да задаваме въпроси. Иначе – ще гледаме по БНТ бивш министър на културата в монолог от Москва с лошо качество на звука, който бърка Гена Димитрова с Райна Кабаиванска, който говори за журналистите с видимо неуважение, въпреки че в момента е председател на комисията по култура и медии, а от нея зависи и бюджетът на БНТ и БНР, и бъдещи законопроекти, свързани с медии и журналистика.
Възможността у нас да има фонд за финансиране на културата и медиите от изтърканите талончета може би с основание буди страх от нови зависимости. Въпросът е управлението на фонда да е посредник, който носи отговорност за разпределението на парите и не допуска то да влияе върху политиките на културния пазар. Малко смешно прозвуча това за „културен пазар“. Но ако трябва да го опиша – той включва онези места и събития, на които липсват талончета за търкане и водещите на новини не превъзнасят поредния спечелил хилядарки, дори и да твърди, че с тях ще плати операцията на жена си.
Жана Попова 


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”