Български  |  English

Димитър Камбуров

И трън в очите, и топлийка в задника

 

“Култура” не беше вестникът на всички българи. Не беше и за избрани. Беше вестник за онези, които искаха да се качат на сцената на културата, вместо да я чакат да слезе при тях, по възможност падайки лошо или смешно.

Беше недолюбвана, задето била самовлюбена, суетна, самозабравено взряна в пъпа си, самодоволна и самозадоволяваща се; въобще, откъсната от тегобите и утехите на делника, безразлична към мита и хляба насъщни, не споделяща масовите чудеса и фиксации на нацията. Презираха я, че се големее и надменно не припада по партии и лидери, че не изпада в масовите психози по командири, царе и огнеиграчи. Присмиваха й се, че читателите й били по-малко от авторите й. Дисквалифицираха я като анахронична, ретроградна, несвоевременна, винаги не в такт с танца, не в крак с марша, не в духа на времето наше, не в буквата на закона на народната дума. Гледаха я парвенюшки отвисоко и по вапцаровски изниско. И както беше и пренебрежима, и разнищена, и въобще едно голямо нищо, пак им беше и трън в очите, и топлийка в задницата. А когато й даваха, задържаха ръка, та дано се преклони и целуне. А после я сочеха – своенравна, неблагодарна и опърничава – как си търси майстора и за укротител плаче. И сега ръкопляскащо потриват ръце, задето се стовари върху й тази нецелуната ръка.

Виян беше писал, че днес религията е лукс. Ако разширим метафората, високата култура в модерния свят е несвоевременен и неуместен лукс, демоде модерност, извънсхемна алтернатива, еманация на дистопията. “Култура” беше поначало прегърнала именно мисията си на лукс в един посткомунистически свят на обедняване и обеднялост, на ежби и сухоежбина. И за повече от четвърт век тя се превърна в еманация на евангелската Мария: “Култура” миеше краката на нацията и ги помазваше с миро, вместо да продаде мирото за домашни пантофи, дето да й държат топло на краката през зимата на нейното вечно мрънкащо недоволство.

Adieu, adieu, pauvre Œdipe! Adieu, Œdipe; on t’aimait!

Сбогом, сбогом, бедна Култура! Сбогом, Култура; обичахме те!

Димитър Камбуров



 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”