Български  |  English

Геновева Димитрова

Школа по радост

 

Откакто се знам, семейството ми е абонирано за в. „Култура“ (с Народна и без Народна). За мен това беше Вестникът. Мечтата ми беше да пиша за кино. И през 1990, завършила ІІІ курс „Кинознание“ в НАТФИЗ, щастлива дойдох на стаж при Светла Иванова, светла й памет. Тя забременя с Женда и ме предложи за свой заместник. Приеха ме най-либерално. Така че от 1991, още преди да се дипломирам, съм на трудов договор. Не съм и помисляла да напускам вестника. Приятно бе предизвикателството да се доказвам. Всеки път – до края.
„Култура“ е не просто най-интелигентното, безкомпромисно и изтънчено издание у нас, а и начин на живот. Не можеш да работиш тук, ако не си свободен и честен. И с кауза. В „Култура“ се търси вкусът, аналитичността, компетентността, внушението за смисъл. Редакцията се превърна за мен в школа по радост – за всекидневието, близостта, достойнството, позицията, писането... Този вестник ме формира като критик. И ме подготви за неблагодарната мисия на професията. И друго научих още в началото - редактирането е важно, колкото и писането. Така заедно преминахме през трънаците на трагикомичния ни преход.
Имаше кризисни периоди за „Култура“, както и за българското кино, което бе показвано в едър план. Често са ми вменявали, че съм пре-вгледана в него, че съм твърде мека, че му давам страшно много шансове. Възможно е. За мен са важни както филмите на майсторите (дори да са провали), така и дебютите (колкото повече, толкова по-добре). И многобройните ми разговори са доказателство за променящото се самочувствие на българското кино. И за разгръщането на филмовата ни индустрия, колкото и да ни изглеждаше утопично с мизерното държавно финансиране и административните пробойни. Всъщност, точно в „Култура“ е публикувана единствената филмова класация сред професионалисти у нас „Десетте български игрални филма“ (вж. бр. 22 от 1993 г.).
Разбира се, не по-малко внимание е отделяно и на чуждото кино и всякаквите нови тенденции и технологии – през фестивални обзори, интервюта, портрети, статии... През всичките тези години в „Култура“ са писали най-стойностните български кинокритици, както и непрежалимият филмов режисьор и мислител Красимир Крумов-Грец. Но, верен на своя либерален дух, вестникът даде шанс и на съвсем млади хора, още студенти, да направят първите си стъпки във филмовия анализ.
Една от най-любимите ми отговорности бе колонката „От пръв поглед“ – от 2000 г. до днес съм написала поне 800. И ангажимент, и адреналин е всяка седмица да дисциплинираш мисленето си в определен формат.
И сега дойде предизвестеният край. Вестникът не просто е убит, а е и с отсечена глава. Животът ми е прерязан. Но, след като се върнах назад, единственото възможно е гледането напред. За мнозина съм наивница, но смятам, че вестник като нашия е необходим. Иначе – кал, смрад и навеждане.
Геновева Димитрова


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”