Български  |  English

Виолета Дечева

Най-краткият текст

 

В „Култура първият ми текст излезе през 1991 г. Тогава това значеше много за мен. Никога не съм си представяла, че ще пиша и последен.
В „Култураме изпрати Кристина Тошева. За много неща съм й благодарна. Благодарна съм й и за това.
В „Културанамерих много приятели. Те остават. Също като текстовете. Някои приятели са ми много скъпи.
През 1994 г. Кольо Вандов, театралният редактор на „Култура”, ми предложи да поема театралната рубрика временно - за три месеца. Когато те минаха и отидох в редакцията, за да си предам последната колонка, още преди да отворя дума за каквото и да било, Копринка каза: “Вили, изобщо не си и помисляй да се отказваш. Много е важно да продължиш. Много е важно това, което правим. Разбираш ли?”. Да. Разбирах. Нито тя сметна за нужно да пояснява защо е важно, нито аз имах нужда да ми обяснява. “Много е важно” звучеше като заклинание. Нямаше нужда от аргументи. „Културабеше пространство на интелектуалната свобода. Тогава бях щастлива, че ще съм част от него. Сега съм благодарна, че бях част от него.
Култура беше част от ставащата тогава пред очите ни история, участваше в процесите, които се отключиха в театъра. “Реплика от ложата” беше част от тези процеси. Никога не съм се съмнявала, че е важно да пращам всеки понеделник колонката си. А и може ли човек да пише всяка седмица в продължение на повече от 20 години, ако не смята това за важно? Изследователската и научната ми работа не ме отклониха от театралното наблюдателство, макар да ме убеждаваха, че са различни неща. Смятах, че е добре да вървят ръка за ръка, че едното помага на другото. Убедена бях, че не може да се занимаваш с история, ако не разбираш процесите в сегашното време.
Мислех си, където и да съм била, че пишейки в „Култура” за ставащото в театъра извън България, то става част от процесите тук. Винаги съм искала с това, което пиша, ставащо тук също да е част от процесите в театъра извън България. Затова се опитвах да следвам общите линии в театъра в Европа (особено тези в немскоезичния), въпреки различията, а не да ги деля на тук-и-там.
Имаше, разбира се, моменти в последните години, когато исках да спра да пиша колонки. Мислех, че е добре да опитат нови, други хора. Колкото и да си професионално дисциплиниран, има умора. Не може винаги да си в най-добрата форма; има и моменти, в които на човек просто му писва. Нормално е за повече от 20 години. Но както и да съм се чувствала, никога не съм се съмнявала в онова заклинателно “много е важно”. Мога отново да се подпиша под всеки текст, който съм написала.
Благодарна съм на „Култура” за предоставеното пространство и през нулевото десетилетие, защото този остров на свободното мислене и дебат е безценен дар за мислещия върху и вълнуващия се от изкуствата човек и читател в България.
Като се замисля, това е най-краткият текст, който съм писала за „Култура. Има ли нужда от дълги обяснения. Като казвам сбогом на “Реплика от ложата”, казвам сбогом и на част от живота си. Беше хубава част, защото „Култура е значела винаги много за мен.
Виолета Дечева


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”