Български  |  English

Дневник 1969 г. – непубликувано

1 януари
За добро или за зло ти отнасяш всичко към себе си, ти си жива клетка от нервната система на планетата, но което е най-смешно и може би симпатично, ти реагираш и на това, което става в другите планети. Ти четеш една книга и я отнасяш към себе си, ти слушаш една невъзможно сантиментална пиеса и я отнасяш към себе си, живееш в нейните звуци, после присаждат сърце някому и ти чакаш собственото си присъдено сърце, и една актриса се хвърля от прозореца на хотела си, заедно с нея падаш и ти и същевременно стоиш на прозореца на стаята и гледаш надолу, и после на един се родил син и все едно това е също твоя работа, както и изсичането на горите в Рила и последната любовна история на коя да е твоя позната, и най-новата книга или пиеса. Даже става уморително да привързваш живота на света към себе си, защото най-лесното е да привържеш себе си към живота на света. Ти благоразумно отбягваш втората възможност, защото тя е свързана с твоето задължение, с твоята позиция и нейното отстояване при всички обстоятелства. От друга страна, ти добре знаеш, че съотношението между света и тебе е по-изгодно, отколкото това между тебе и света, където нулата е очевидна. Или пък ти нищо не знаеш, просто като всеки примитив, като всяка първична бактерия отнасяш нещата към себе си. Може би наистина животът ще стане друг, когато всеки разтвори себе си в живота на света и му даде цялата си индивидуална неповторимост.

Целия текст можете да прочетете в книжното издание.

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”