Български  |  English

Мисли по път – непубликувано

И до ден-днешен всяко мое заминаване за друга страна ми носи ехото на някогашните ми български вълнения. Защото нашето, българското пътуване в чужбина днес е нещо съвсем различно от това на обикновените граждани на коя да е демократична страна. Ако за тях пътуването в чужбина е удовлетворяване на нормален интерес, то при нас е утоляване на дългогодишен глад. Отново думата „чужбина“ означава за мен най-примамливо царство от чужди, непознати цветове, от непознати думи и звуци, от светлина и простор, пълни с оптимизъм и чувството, че планетата ти принадлежи толкова, колкото и ти принадлежиш на нея. Мисля, че за нас, днешните българи, живели под произвола на крепостния режим, думата „чужбина“ съдържа много повече приказност, отколкото реалност, и пътуването до нея е нещо надвишаващо мистериозното обаяние на пътуването на старите българи до Божи гроб.
Колкото и абсурдно да звучи, тръгването ми, макар и от Лондон, по неизкореним навик ме изпълва със старите безпокойства. Дали наистина ще замина? Дали в последния момент не ще се случи нещо, дали няма да ме върнат на границата, дали… Един от моите някогашни приятели наричаше югославската бариера на границата при Калотина „бариерата на дълбоката въздишка“. Веднъж стигнал до нея, което означава, че е напуснал българската територия, човек чувства такова огромно облекчение, че не може да повярва в това, което е станало, не може да повярва, че до него не ще долети безцеремонният глас: „Гражданино, не може да пътувате!“.
Изглежда, че само затворниците познават това чувство, когато прекрачат вратата на затвора, за да излязат на свобода. Една година, пак на калотинската граница, служителите, които контролираха паспортите, ме поканиха да гледам по телевизията мача България – Полша, който се играеше в момента. Извиних се, че бързам, и гледах мача от другата страна, с югославските граничари. Инстинкти. ...

Целия текст можете да прочетете в книжното издание.
 

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”