Български  |  English

В очакване на Пловдив 2019 г.

С Кирил Велчев – изпълнителен директор на фондация „Пловдив 2019“, Виктор Янков – заместник-директор по международната дейност и Радост Иванова – заместник-директор по маркетинга, разговаря Катя Атанасова.

Според доклада от април 2018 г. на Комисията за мониторинг и консултации в Брюксел за напредъка на българката кандидатура, стана ясно, че през 2019 г. в Пловдив ще се осъществят 350 културни събития. Кои са основните сред тях, кои ще бъдат фокус на „Пловдив – европейска столица на културата“?

Виктор Янков: Програмата за 2019 г. е изключително богата. След като организирахме повече от 10 отворени покани в последните две години, а кандидатстващите организации бяха повече от 1000, вече сме на финалната права. На 5 септември обявяваме всички събития, които ще се случат през 2019 г. Действително са повече от триста и петдесет, което дава възможност да бъдат представени много широк спектър жанрове и изпълнители. Това допринася и за разширяването на публиките не само на конкретното изкуство, но и като цяло влияе върху хората, стимулирайки ги бъдат активни потребители на културни продукти. Сред тези проекти от програмата ни попадат големите музикални фестивали в града (нови и традиционни), които успяха значително да надградят съдържание заради Европейската столица на културата. Това са фестивалите Opera Open, познат като Вердиеви вечери на по-възрастните пловдивчани, който в последните години рязко повиши процента на оперната публика, представяйки това класическо изкуство по най-съвременен и актуален начин; новата придобивка за града Hills of Rock с над 10 000 души публика за пилотното си издание миналата година; международният джаз фестивал с програма на световно ниво; фестивалът за съвременен танц One Dance Week, който допринася значително за осъвременяване изобщо на понятието за танц у нас. В специалната програма с акценти са включени и кинопрожекции на открито, инсталации и скулптури в природна и градска среда, специално договорени за програмата ни изложби на някои от най-престижните колекции в Европа, фестивал на храната, международни проекти с общностите, театър и пърформанси на открито... Списъкът с важните акценти все още расте и се доизяснява. През септември, когато е официалното представяне на програмата, вече всеки ще знае как и кога да планира своето преживяване в Европейската столица на културата през 2019 г., спрямо тези акценти и според стотиците малки събития в града и в региона около Пловдив.
Ако реално погледнем цифрите, Пловдив 2019 е прецедент за новата история на страната – инвестираните средства за културна програма са неимоверно най-голямата субсидия правена някога – близо 30 милиона лева.
Но административната законова процедура на кандидатстване по отворени покани, чрез които се изгражда цялата програма, е безпрецедентно тежка на фона на опита на нашите колеги в ЕС. Това прави изключително сложна задачата да привлечем големи международни артисти да кандидатстват към нас. По принцип те са канени, не се състезават за точки по апликационни критерии. Въпреки това, дори в момента, най-големият център за дигитални изкуства в Европа – Арс Електроника, има проект в Пловдив. One Dance Week тази есен показва Димитрис Папайоану, международният дизайн фестивал Типофест е в Пловдив, ФАРА за трета поредна година провежда фестивала тук.
С много целенасочена и дисциплинирана работа успяхме да поставим Пловдив на картата на Европа като културен център.


Колко договора са сключени по проекти за програмата на Пловдив 2019?
Кирил Велчев: Към момента (интервюто е проведено в началото на юли 2018 – б.р.) сме сключили над 400 договора културни проекти. Приблизително две трети от одобрените проекти по отминалите отворени покани са със сключени договори и голяма част от нашите партньори вече стартираха своите дейности и реализират част от планираните събития за 2018 г. Би могло да се каже, че реализацията на програмата на Пловдив 2019 е в своя естествен ход, преди официалното обявяване през септември тази година и голямото откриващо събитие през януари 2019 г.


Кои са основните чуждестранни партньори и съответно проекти, които ще се разработват с тях?

Виктор Янков: Пловдив ЕСК 2019 е в партньорство с цялата мрежа от международни културни институти EUNIC, като почти всеки от тях има вече разработен и задвижен конкретен проект както за 2019 г., така и вече стартирали международни колаборации. Титлата ЕСК направи Пловдив единственият град в България, част от международната мрежа на европейските столици на културата. Заедно с Гьоте-институт и Полския културен център осъществихме една от първите за България международни резиденции – ADATA Air, преди седмица приключи съвместният ни проект с Ars Electronica (Linz) и Посолството на Австрия в България. В края на 2017 г. осъществихме един от най-големите българо-румънски проекти от 2007 насам. Книгата „10 години България и Румъния в Европейския Съюз“, която заедно с Тимишоара 2021 издадохме, е най-актуалният обзор на случващото се в десет сфери от културния живот на двете държави през последните 10 години. За това благодаря на Д. Стоянович (главен редактор) и всички 20 автори от България и Румъния, които изпълниха 300-те страници на книгата.
Освен в Европа, Пловдив 2019 успя да разработи устойчиво културно партньорство с Япония. Наскоро приключи и кандидатстването по отворена покана с фокус японската култура и активното сътрудничество на EU-Japan Fest, която със сигурност ще предложи на публиката интересна изява на японски артисти.
Тъй като това е пилотният брой на списание „Култура“, ще повдигна завесата и над един от проектите, които все още не сме обявили. В началото на април в Пловдив ще се представи една от най-престижните корпоративни колекции на съвременно изкуство в Европа – Art Collection Telekom на Deutsche Telekom. Публично-частно партньорство от такъв мащаб рядко се случва в България и е явно доказателство, че Европейската столица на културата е двигател за развитие на градовете.


До каква степен основните проекти, с които Пловдив спечели надпреварата за Европейска столица на културата, като мобилната зала за култура, кино „Космос“, Тютюневите складове, реконструкцията на площад „Централен“ ще се реализират по начина, по който са заложени в проекта?
Кирил Велчев: Реализацията на проекта представлява един изключително динамичен процес, който няма как да бъде предвиден и осъществен максимално, спрямо предварително заложената програма. До този момент определено можем да се похвалим с успехи по отношение на развитието на артистичния квартал Капана, отчасти с дейността ни в Тютюневия град, река Марица и остров Адата. Важно е да отбележим, че дейността на фондацията е насочена основно към реализиране на културно съдържание, докато инфраструктурните ангажименти се поемат от Общината. Затова нашата задача е да изпълваме тези локации със събития. Артистичното оживяване на Тютюневия град стартира съвсем наскоро, като тази есен се очаква сградата на СКЛАД 2019 да заработи като съвременен културен център.


При положение, че няма да се изграждат нови, ще могат ли наличните изложбени зали в Пловдив да поемат събитията от програмата?
Кирил Велчев
: Както заключи и финалният мониторингов доклад на международното жури и Европейската комисия – в момента няма културен проект, който да бъде под риск заради инфраструктурен проблем.
Ако обърнете внимание на предварителната програма, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата, ще забележите, че там конкретно инфраструктурното планиране е с доста умерена амбиция, залагайки основно на подобряване на съществуващата културна инфраструктура в града. Няма планирани много нови проекти. Един от големите нови проекти беше зала „Колодрум“, в чийто мениджмънт са заложени и културни функции. В процеса на кандидатстване и подготовка за титлата ЕСК Пловдив се сдоби с нов музей – Малката базилика. Още един се строи в момента – Голямата епископска базилика.
Обръщам внимание и на сцена Ядрото, която се намира в популярния квартал Капана и буквално преди дни приключи нейното реновиране. Тя има ключова роля за събитията в този квартал, който става все по-силен притегателен център не само за посетители от цялата страна и чужбина, но и като открита сцена с обособени зони за различни видове изкуства.
Всичко това са все инфраструктурни придобивки, които са планирани и в нашата програма. Освен ремонтът на вече споменатото кино „Космос“, в момента тече ремонт в залите за постоянни експозиции на градската галерия и още две нови галерийни пространства са на път да се появят в града. Според плановете на Община Пловдив Детмаг ще е готов до края на тази година, а новата галерия на Дружеството на пловдивските художници на ул.„Гладстон“ ще бъде също един от проектите на наследството, останали в града след ЕСК. Предстои ремонт на залата на Държавния куклен театър. Пространствата на новия ни офис в Тютюневия град ще поемат значителна част от дейностите и събитията от програмата ни. Нашата основна идея е да изместим фокуса от обичайните места за култура и да разширим нейния обхват и към по-неочаквани пространства.


Защо според вас нито един член на екипа, който спечели кандидатурата на Пловдив, не е член на настоящия управителен съвет на фондацията, работеща по проекта? Това не би ли довело до проблем с подмяната на авторството?
Виктор Янков:
Ако говорим за екипа на фондация „Пловдив 2019“, трябва да признаем, че организирането на Европейска столица на културата е дълго бягане с препятствия, от момента на подготовката за кандидатстване до реализирането на проекта минават над седем години. През този период е съвсем нормално да се променя и необходимата експертиза на екипа. Това е процес, който виждаме при всички наши колеги в другите европейски градове. А и имаме колеги, които са от самото начало на проекта – настоящият ни директор маркетинг Радост Иванова е била част от екипа, защитил кандидатурата пред международното жури; координаторът ни за доброволците също е от самото начало на проекта.


Като основен проблем във вашата работа гражданските организации посочват липсата на отвореност към гражданската общност, капсулирането му. Как ще коментирате този въпрос?
Кирил Велчев:
Участието на граждани е заложено не просто като изискване към всичките ни партньори, но и като базисна философия изобщо на проекта Европейска столица на културата. Това е проект, който съдейства за възпитаването на гражданско чувство и реакция по места. Участието и включването, проактивната позиция е рефлекс, който може да бъде оттрениран с култура. Това е концепцията. Този рефлекс все още липсва в страната ни. Критикуват ни, че липсва елитарност на проекта, липсват знаменитости, тежки музейни мастодонти, но първо, тук липсват културни, инфраструктурни, организационни натрупвания да поемат такова съдържание и после целта на този проект е друга. Това е проект за хората. Това му е основният критерий. Той трябва да заведе културата директно при тях и да ги предизвика да претворят собствената си жизнена среда. Не че не сме се погрижили и за културната публика, но ако трябва да говорим за критерии, процентът на масовите събития е по-голям. Неведнъж сме предупреждавани и от журито, че няма как и няма защо да адресираме точно тази ЕСК към т.нар. бобо-та (буржоазната бохема) и че е важно също хубаво да се вгледаме в профила на чуждестранния турист, който посещава България.


Какво ще остане за града и гражданите след приключването на проекта? Какви възможности ще даде това, че Пловдив е бил Европейска столица на културата?
Кирил Велчев:
Пловдив вече инвестира много в наследството на ЕСК. Капана остава като една от успешните придобивки на титлата, която тотално преобрази квартала в центъра и се превърна в притегателна точка за много туристи от България и чужбина, показвайки в какво действително може да се изрази принадената стойност на един такъв културен проект за градското устройство.
Със знака на ЕСК Пловдив ще бъде и кино „Космос“ като ново пространство за културни и социални дейности. ЕСК даде и своята специална защита, както и своя знак на бившите Тютюневи складове.
Това, което все по-видимо обаче се случва и със сигурност ще остави дълбока следа и след 2019 г., е разбиването на редица стереотипи за субсидиране, подпомагане на културни събития, проектен мениджмънт, както и все пак актуализирането на критерия за стойностно културно събитие, партньорствата и новите умения и самочувствие на редица участници в програмата.


Имате ли осигурено спонсорство по програмата?
Радост Иванова:
Към момента имаме затворени договори за над 600 000 лв. и продължаваме да преговаряме с различни представители от бизнеса за бизнес партньорства.
Активното включване на бизнеса от региона в най-големия културен проект на България е една от основните цели на Фондация Пловдив 2019. Насърчаването на публично-частното партньорство с участието на компании от различни сфери и отрасли е значителна част от успешното реализиране на проекта за всеки град, получил престижната титла. Партньорствата включват не само общи продукти и лимитирани серии на стоки с логото на проекта, но и съвместни маркетингови кампании и събития.


Какво очаквате като резултат за Пловдив след 2019 г.?
Радост Иванова:
Очаквам много повече хора да са подготвени да създават и менажират изкуство. Много повече хора по време на всички проекти и събития преди и в 2019 г. да се убедят в силата на културата и изкуството, което прави живота ни по-хубав и по-смислен. Разбира се, (процесът вече е започнал) Пловдив да се появи на картата на Европа за културен туризъм.
 



 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”