Български  |  English

„Варненско лято“ 2018

   
През 1926 г. във Варна се поставя началото на „Български народни музикални тържества“ и първият концерт е на 27 юли на Гвардейския оркестър с диригент Панчо Владигеров. В общинския летен театър се представяли само симфонични и камерни концерти. След година и операта става неотменна част от програмата. Първите спектакли са „Риголето“ и „Трубадур“. Най-известните български музиканти са ангажирани с тези събития – Любен и Панчо Владигерови, Добри Христов, Асен Найденов, Маестро Георги Атанасов. След войната, през 1957 г. фестивалът е възстановен вече като „Варненско лято“. Традиционно започва с рапсодия „Вардар“ на Владигеров.
Тази година акцентът е върху опазването на културното наследство и срещите между творци от различни поколения. Шест отделни модула определят жанровото многообразие и се разпростират чак до 2 декември.
През юли и август са сценичните изкуства на открито, през август е джазът, а септември – старинната музика и барокът.
За откриването на „Варненско лято“ на 24 юни беше поканена Александрина Пендачанска, предпочитаната певица на Рене Якобс, който я избира заради „матовия й, вълнуващ тембър“. Заедно с Варненската филхармония под диригентството на Пиеро Романо тя представи биографичния концерт-спектакъл „Това съм аз“. През 1988 г. в НДК тя за първи път се яви пред публика. С подходящо подбрани откъси от спектакли публиката получи макар и съвсем бегла представа за грандиозните ѝ успехи. Равносметката за тези 30 години е 70 роли. Някои от тях тя научава и изпълнява еднократно, други възражда за нов живот, като Есклармонда на Масне.
Имах щастието да познавам Александрина още преди онзи концерт. На 17 години тя записа първите си арии с оркестъра на БНР. В студиото влезе крехко, красиво дете, а когато запя всички останахме без дъх, защото гласът ѝ беше безпределен и с един специфичен цвят, който те караше да се чувстваш щастлив, че слушаш точно това изпълнение. С годините този глас и тембър добиха още цветове, нюанси, регистри.
Във Варна Александрина започна с Агрипина на Хендел и завърши с Кармен на Бизе, преминавайки през Верди – Амелия и леди Макбет и Маскани – Сантуца, роля №70, която представи тази пролет в Брюксел. Варненската филхармония и италианският диригент Пиеро Романо бяха истински партньори в това вълнуващо пътуване към образите на Александрина Пандачанска.
Клавирно дуо Антония Йорданова-Иван Кюркчиев свирят на Варненско лято за трети път. Те живеят в Германия и последният им голям успех е първа награда от конкурса „Фолкванг прайз“ (Folkwang Preis) през месец април. На 25 юни програмата им беше съставена от две части – първа, вариационна с акцент върху Моцарт. Те изпълниха Анданте с вариации KV501 от Волфганг Амадеус Моцарт и Вариации на тема от Моцарт оп.132а от Макс Регер. За тема Регер използва първата част от ла мажорната клавирна соната, като разгръща идеите си в осем вариации и грандиозна финална фуга. Постепенно след излагане на темата развитието ѝ следва новите хармонични идеи на Регер, достигайки най-авангардните течения от началото на ХХ век. Дуото изпълни елегантно и стилно вариациите на Моцарт, след което разгърна с умение творбата на Регер. Във втората част разположи обработката на Стравински за две пиана на балета му „Пролетно тайнство“. Една от най-емблематичните пиеси за музиката на ХХ век прозвуча завладяващо могъщо под пръстите на двамата пианисти.
„Звукови икони на България“ беше нарекъл Стефан Драгостинов продукцията на своя ансамбъл „Драгостин фолк национал“ на 26 юни.
Те изпълниха прочути фолклорни песни, както и части от цикъла „Верски песни“, създадени на основата на народни молитви за големи християнски празници. Момичетата от състава бяха облечени с носии от различни области, чиято красота грабваше очите на слушателите. Към хора в подходящи моменти се включваше малък инструментален ансамбъл. С много майсторство, красота и любов се отличаваха изпълненията им – майсторството на композитора да пресъздаде типичните за всяка област музикални ритми и интонации, красота при интерпретацията на тези кратки „звукови икони“ и любов към народната музика, която обединяваше всички на сцената и в залата.
Стефан Драгостинов обогатяваше картината, разказвайки историята на всяка песен – как я е открил, какъв е поводът за създаването ѝ.
С още образи допълниха фестивалната програма сборният състав от Биг Бенда и симфоничният оркестър на БНР с диригент Антони Дончев и солист Росен Захариев, тромпет – „Скици от Испания“ на 27 юни – все в поредицата посветена на европейското културно наследство. След огромния успех в София музикантите представиха „Скици от Испания“ и във Варна. Запис на пиесата е включен от The Rolling Stone Album Guide в 500-те най-добри албума за всички времена. За нея авторите получават и Грами за най-добра оригинална джаз композиция през 1961 г. Очаровани от испанската музика Майлс Дейвис и Гил Евънс създават пет пиеси,
вдъхновени от Концерта за Аранхуес (Adagio) на Хоакин Родриго, „Любовна магия“ на Мануел де Файя (Ритуален танц на огъня – Will o'the Wisp) и още три пиеси, избрани от традиционни испански песни: The Pan Piper – с много духови инструменти, сред които обой и различни видове флейти, Saeta и Solea, свързани с традициите на Андалусия и Галисия – първата с религиозните ритуали, втората с магическата сила на фламенко стила. В началото на концерта прозвучаха два фрагманта от „Порги и Бес“ на Гершуин в аранжимент на Гил Евънс. Гениална музика, поднесена от гениални музиканти.
С разбирането, че музиката е най-добрият посланик на мира и мост между държави, религии и хора, през 2015 г. пианистът и диригент Ростислав Кример създава „Ийст-Уест камерен оркестър“, като състав към фестивала, носещ името на Юрий Башмет. В оркестъра се канят известни концертмайстори, солисти, лауреати на конкурси, които приемат свиренето в този състав за важна мисия. Понастоящем в оркестъра има музиканти от Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Германия, Франция и България – Изабел Маркова, виола. Солист на състава от солисти беше Сергей Крилов – известен цигулар и диригент. Той вече е свирил на Мартенските музикални дни в Русе, веднъж като солист и диригент на Литовския камерен оркестър, както и като солист и диригент на Английския камерен оркестър. Концертът на 29 юни ще остане като едно от големите събития на фестивала. Елегантност, майсторство, стил – част от суперлативите, които могат да се използват за интерпретацията. И страстно желание да свирят заедно. Не са много съставите, които подаряват по три биса – и в първата, и във втората част. Рядко изпълняваният най-вече заради екстремната си трудност Двоен концерт на Феликс Менделсон прозвуча изумително красиво. Сложните фиоритури, които преминават от пианото към цигулката и после в оркестъра в първата част, утихнаха във втората, която беше като прошепване, въздишка – нежна и даваща покой, за да избухнат отново в третата, в още по-виртуозни, бисерни, чисти, красиви и блестящи ноти. И три биса под бурните аплодисменти. Щастливи да бъдат заедно на сцената Кример и Крилов изпълниха три брилянтни миниатюри на Крайслер, което допълнително възпламени публиката.
Втората част ни понесе на Изток, към руската класика. Вариации по тема от Чайковски в ла минор опус 35а от Антон Аренски първо ни отведе към преклонението пред руския гений. Темата Аренски взима от Легенда от 16-те детски песни – много нежна мелодия, популярна и като молитва. Втората пиеса ни потопи в съвършената музика на Чайковски, и то със Серенада за струнен оркестър в до мажор, оп. 48. Това е знакова пиеса за всеки камерен оркестър, втората част – Валс, отдавна е заживяла собствен живот като част от най-брилянтните бисове. А според мен най-красива е третата част – Елегия – изпълнена с нежна тъга, изливаща се в емоционална песен. Финалът по руска тема ни поднесе празничен ритъм с преливащи една в друга популярни народни мелодии. И разбира се вдъхновени от възторга на публиката музикантите ни изненадаха с още вълнуващи подаръци. След закачливите пиески на Андерсон се разделихме с талантливите музиканти с вдъхновен аранжимент на „Хубава си моя горо“. Незабравима вечер изпълнена с много емоции за публиката, точно в мотото на концерта „Романтични теми от изток и запад“.
В средата на фестивала се провежда традиционното неделно матине на камерен ансамбъл „Симфониета“ с диригент Милко Коларов. Тази години датата беше 1 юли. Това е първият концерт след като известният варненски композитор и диригент официално получи орден „Св.св. Кирил и Методий“ I степен с огърлие. „Бях изненадан, но и много щастлив от признанието, което получих за тези 65 години отдадени на музиката“, каза той. Концертът беше в памет на Константин Илиев – преподавател по дирижиране на Милко Коларов.
Започвам от финала – Миса бревис в ре, оп. 63 на Бенджамен Бритън заради участието на хор „Бодра песен“, Шумен, с диригент Деница Узунова. „За децата беше трудно да я научат“ – сподели Деница, но това го знаеха само тя и малките певци. А месата никак не е лесна. Бритън пише творбата за момчешкия хор на катедралата в Уестминстър – певци, вещи в интерпретацията на литургична музика. Петте части – Кирие, Глория, Санктус, Бенедиктус и Агнус Деи, носят различни настроения – чиста молба за милост, възторжена възхвала с многократно повтаряне на името Господне в различни динамики, екстремно построен във висок регистър Санктус, майсторско движение, сякаш диалог между гласовете, в Бенедиктус и желание да стигнеш небесата в Агнус Деи – от прошепнатите първи слова до безкрайно повтарящото се „Дай ни покой“, до който стигаш стъпка по стъпка, и дори тогава пак да прошепнеш: „Дай ни покой“. Красота и радост от музиката преживяхме в кратките единадесет минути на Месата с ясните и чисти детски гласове.
Концертът завърши с неземно красивата Аве Мария на Джулио Качини, а започна с Първия клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен със солист пианиста Ивайло Бойчев. Той от доста година не е концертирал в родния си град и беше посрещнат с особена обич. Музикантът търсеше и постигна звучността на старинно пиано, която беше много подходяща, особено за втората част – Ларго. Финалното рондо, изпълнено с преплетени закачливи теми, е сред популярните бравурни клавирни образци и варненските музиканти демонстрираха уменията си пред публиката.
Между Бетовен и Бритън оркестърът изпълни Ларгето от Първи струнен квартет на Константин Илиев в оркестрацията на Милко Коларов. Пиеса, която той явно много обича и често изпълнява.
Още една варненка се завърна след дългогодишно отсъствие – пианистката Юлия Драганова, която се е установила във Виена. Там е станала и срещата ѝ с руския цигулар Юрий Ревич. Програмата за 2 юли – две сонати, на Прокофиев и на Равел, и две от най-виртуозните пиеси на Сарасате. Юрий Ревич е едно от новите имена по световните сцени. През 2015 г. на „Международните музикални награди“ е избран за млад музикант на година, а през 2016 г. получава „Ехо класик“ в категорията „Ново име“. В момента свири на цигулка Страдивариус „Принцеса Аурора“ от 1709 г., предоставена му от семейната колекция на семейство Го. Има още две съвременни цигулки, изработени специално за него от френски и италиански лютиер, след като слушали негови изпълнения. Във Виена има своя концертна серия – „Петъчни вечери с Юрий Ревич“. Целта на вечерите е да събират млади дарования  – музиканти, художници, артисти с едни от най-големите имена. Събитията се провеждат в най-известните виенски зали, а последният е бил на 29 юни в двореца Хофбург. Ангажиран е и с фондация „Бетовен“ и подготвя серия от събития, които ще имат кулминация през 2020 г. Благотворителните каузи също го привличат. Съорганизатор е на концерта за събиране на средства за жертвите от цунамито в Япония през 2011 г. Следва първият благотворителен гала концерт в подкрепа на хората аутисти през 2015 г., а миналата година участва и в концерта на УНИЦЕФ „Вода за децата на Сирия“.
Невероятно момче. Сериозен, вглъбен, живеещ в света на идеите си, уверен във възможностите си. Сигурно някой не би харесал интерпретациите му – прекалено са индивидуални, излизат от рамките на общоприетото. Втората цигулкова соната в ре мажор на Прокофиев е вдъхновена от Давид Ойстрах, който е и неин първи изпълнител. Сонатата е създадена първо за флейта и пиано, но Ойстрах толкова я харесва, че иска от Прокофиев да я направи и за цигулка. Две пеещи части – първа и трета – леещ се звук, елегантна клавирна партия и две виртуозни части – втора и четвърта, композирани за възможностите на изпълнител като Ойстрах.
Втората цигулкова соната на Морис Равел беше изпълнена с изискана френска елегантност. Пет години са необходими на Равел, „за да изчисти всички излишни ноти“. И със сигурност нотите са точно колкото трябва. Освен това я посвещава на своя близка приятелка цигуларка, с която се съветва за някои детайли. А детайлите в тази соната са много важни. Развълнувана първа част, изпълнена с нежност и лекота суингираща втора част, вдъхновена от тъй модния американски джаз. Водач на Равел в нюйоркските клубове е самият Джордж Гершуин. И за Юрий Ревич джазът е извор на вдъхновение и той го демонстрира изумително красиво. Финалното Мото перпетуо отприщи творческата му инвенция и той изля възторга си в един дъх. В пиесите на Сарасате Юрий Ревич блесна с ярката си индивидуалност. „Цигански напеви“ бяха страстни, с нетипични за обичайните интерпретации дъхове, фрази, глисанди, акценти. Диалогът между пианото и цигулката беше постигнат идеално, тъй като двамата музиканти явно се познават много добре и Юлия следваше ловко задъханото темпо на партньора си. В концертната фантазия „Кармен“ взаимното разбиране и свързаност проличаха още повече, защото Юрий ни зашемети с цялата си виртуозност. Точно както всяка оперна певица изгражда своята Кармен, така и тук младият цигулар обрисува образа на своята Кармен – страстна, нежна, омайна, мамеща и огнена във финалния цигански танц. За жалост българската публика и тук прекъсваше изпълнителите с аплодисменти между частите, което вече става симптоматично за всички концерти, защото това не само разконцентрира музикантите, но и прекъсва изживяването.
От традиционните празници „Опера в летния театър“ във фестивалната програма на „Варненско лято“ са включени няколко представления. Първото беше на мюзикъла „Зоро“ по музика на „Джипси Кингс“ и адаптация от Джон Камерън. Варненската опера отдавна търси разширяване на аудиторията си чрез поставяне на атрактивни заглавия. След успеха с „Граф Монте Кристо“ на Ив Деска и „Да пееш под дъжда“ с музика от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд, „Зоро“ беше най-подходящото лятно заглавие. Поради лошото време премиерата на 27 юни беше преместена в Двореца на културата и спорта, което намали ефекта от постановката, а много от замислените сценографски и светлинни ефекти се изгубиха в огромното пространство. Това, разбира се, не е упрек към Ася Стоименова и Полина Герасимова. Те бяха предложили много интересни решения, които се поизгубиха. Но новото място не попречи на вдъхновената интерпретация на целия състав. Всяко движение и фраза показваше с колко любов те се отдават на огнените ритми на прочутата група. Личеше сериозната работа на хореографката Станислава Томова не само с балетната трупа, но и със солистите, сред които блестяха с майсторското преминаване към мюзикълния стил Илина Михайлова и Лилия Илиева. Достойни партньори на двете дами бяха Велин Михайлов и Калоян Лулчев. В режисурата на Петко Бонев танцовото и актьорско действие преливаха плавно едно в друго, довеждайки познатата интрига до края.
Другото заглавие беше „Пепеляшка“ на Росини, копродукция на Варненската опера и театъра в Истанбул. В афиша специално е отбелязано, че тази опера се поставя за първи път във Варна, точно 201 години след премиерата ѝ в Рим. Всъщност премиерата беше по време на Великденския фестивал през март, а сега се състоя лятната премиера (4 юли). Музикалната част на спектакъла беше в ръцете на чудесната Николета Конти, която за трети път дирижира в морската ни столица. И струва ми се, често ще се връща там, защото магията, която извърши с операта, беше наслада за всички. Сценографията, костюмите, светлинният дизайн и режисурата бяха осъществени от турския екип – Ефтер Бронзе, Занд Занда, Метин Кочтурк и Екта Кара, които бяха ситуирали действието в съвремието. Бяха намерили точната мярка, за да не дразни фактът, че Пепеляшка глади с ютия или чисти с прахосмукачка. Разбира се, основният успех на спектакъла беше осигурен от великолепен певчески състав. Отдавна не бях чувала толкова истински росиниев тенор, tenore di grazia – Пабло Комесейе като Дон Рамиро  – елегантно, леко, красиво музициране. За първи път в оперен спектакъл в родния си град се представи Валентина Куцарова (Анджелина), която от години живее в Австрия, а няколкото ѝ завръщания за участия в София бяха празник за меломаните. Тя е съвършена Пепеляшка – закачлива, страдаща, влюбена, забавна и най-важното с абсолютното съзнание, че Росини е нейният композитор. Останалите изпълнители също бяха във великолепна форма. Свилен Николов представи забавно раздвижен Дандини в стил рок звезда с прекрасни вокални акценти. Делян Славов отприщи актьорския си и певчески талант и дори ни накара да симпатизираме на иначе отрицателните страни, които Росини е вложил в образа на Дон Манифико. Ирина Жекова и Вяра Железова като сестрите Клоринда и Тисбе с лекота се справиха с бравурните си партии, а непрестанните комични ситуации, заложени в либретото, поднесоха с огромна изобретателност. Философът Алидоро беше представен от Евгений Станимиров с много подходящо достолепие и добър вокален вкус.
Акцент във фестивалната програма беше цикълът от три вечери (6, 9 и 12 юли), в които бях изпълнени десетте сонати за цигулка и пиано на Лудвиг ван Бетовен. Идеята е на проф. Минчо Минчев. Преди няколко години той иска да осъществи този проект заедно със Стойка Миланова. „Тя трябваше да изпълни първата, а аз десетата и между нас да бъдат всички тези великолепни музиканти – разказва Минчев. Поради невъзможността на Стойка да свири, в последните години останахме само аз и младите. Никак не беше лесно да координираме периода, но всички бяха много ентусиазирани. Питах ги кой коя соната иска да свири. Някои изказаха предпочитанията си, а други нямаха никакви претенции. Съжалявам само, че поради голямото турне с Концертгебау Веско Пантелеев-Ешкенази не успя да бъде с нас, както и Людмил Ангелов.“
Във Варна пристигнаха цигуларите Гергана Гергова, Мила Георгиева, Албена Данаилова (6 юли), Кристина Георгиева, Велислава Танева, Йоана Каменарска, Димитър Буров, заместил спешно Лия Петрова (9 юли), Светлин Русев, Николай Минчев, Минчо Минчев (12 юли) и пианистите Пламена Мангова (6 юли), Виктория Василенко, Христина Танева(9 юли), Евгений Божанов(12юли). Присъствието само на един от тези музиканти на някой фестивал вече е събитие, а какво да кажем за възможността да бъдат всички на едно място. Разбира се, най-голям беше интересът към третия концерт, в който свири самият Минчо Минчев. Притиснати от непрестанните запитвания за билети, организаторите реагираха съвсем адекватно и отвориха още една сцена в двора на Художествената галерия, където на екран варненци можаха да чуят Сонати №3, 8 и 10. Грандиозен празник, гениална идея, която донесе толкова радост на варненската публика.
В този обзор не мога да пропусна Международната лятна академия, която се провежда в рамките на „Варненско лято“. Неин директор е проф. Минчо Минчев. Тази година, както каза Пламена Мангова, тя най-после е сбъднала мечтата си да доведе у нас своя професор Дмитрий Башкиров, за да може младите български музиканти да получат възможност да се докоснат до него, да поработят с него, да получат съветите му. Проф Минчев също беше изключително щастлив от факта, че този невероятен музикант е в България. А Башкиров за своите 86 години е изумителен, енергичен, взискателен. На въпроса откъде толкова енергия, цял живот ли е бил такъв, той весело отвърна: „Близките ми – и първата, и втората ми жена, те дори ревнуваха, защото аз казвах: „Вие никога няма да бъдете на първо място“. А те питат: „Кой тогава?“. „Не кой, а какво – отговарях аз – Музиката. Та ето музиката ми даваше и ми дава все още вътрешна енергия.“
Другите майсторски класове бяха на Минчо Минчев – за цигулари, на Димитър Буров – по цигулка и виола, и на Емил Иванов – по оперно пеене.
За шеста година се проведе и конкурсът на „Фонд цигулките на проф. Минчо Минчев“. „Така се получи през годините, че у дома се събраха няколко цигулки – и по-малки, докато Нико (Николай Минчев) растеше. Имах щастието да получа инструменти от проф. Гинка Гичкова, от Димитър Буров. И така се реших да помогна на млади цигулари, които нямат добри инструменти – да имат възможност да свирят на тези чудесни цигулки. Всяка година те се явяват пред малка комисия, изпълняват няколко произведения и решаваме дали да удължим с още една година възможността да свирят на инструмента.“ Само веднъж досега проф. Минчев е бил разочарован, тъй като един от инструментите е бил върнат в окаяно състояние, отнело твърде много време да бъде възстановен.
И тази година възможност да свирят на цигулка, предоставена от фонда на проф. Минчо Минчев, получиха 13 младежи – на седем беше продължен периода с още една година, а останалите получиха нов инструмент. „Майката на едно от децата ми разказа колко вяра и надежда е получила дъщеря ѝ, след като сме ѝ дали цигулка, колко е била окрилена и с какъв ентусиазъм е продължила обучението си. Това ме прави много щастлив. Имаме толкова талантливи деца, които трябва да подкрепяме“ – завърши проф. Минчо Минчев.
 
 
 
  

      










 

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”