Български  |  English

Френсиз Бейкън, Фрагмент от триптих, 1970 година

Може ли човешката патология - психиатрична или сексуална - да получи статут на нормалност, а нормалността да се запрати някъде далеч - в изкуството, в религията, в играта на случайности? Какво значение дали може, въпросът е да се прави, да се задвижи ръката на специалиста, както казва Портной в нескончаемата изповед пред своя психоаналитик. А ръката на Френсиз Бейкън със сигурност е такава. И не защото човекът в творчеството му е подложен на болезнено самоунижение и е оставен да се гърчи не без доза грациозност пред собствения си гузен поглед, а защото тялото му е превърнато в "чиста" вещ, в медицински аксесоар, в буца пръст. Бейкън е англичанин, ексцентрик, хомосексуалист и това му дава сили да приеме нещата такива, каквито са, и да продължи оттам нататък, да се впусне в пещерата на съществуването. Ако чуете стонове, да знаете, че те не са от него, проговорило е самото нищо с Платонова назидателност. 

1. страница



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”