Български  |  English

Като че

вчера беше денят,
в който "София сингърс" и Ре Лема осветиха в Първо студио
на Националното радио раждането на "Радиото, което се вижда".
Людмил Фотев бе щастлив и с присъщите му оптимизъм и неизтощима
енергия продължи да прави това, което най-много обича. Две години
по-късно Френският културен институт в София бе домакин на най-дългия
рожден ден, който някое радио си е позволявало да празнува. В
обозримата далечина, разбира се. От 6 до 14 октомври малката заличка
на ул. "Васил Левски" № 2 неизменно се препълваше от
желаещи да слушат, гледат и съпреживяват всичко, което екипът
от съмишленици им бе подготвил. Заобиколени от заредените с духовност
"вещи", подредени от Юлия Иванова, жадните можеха да
се напият, а гладните да се нахранят с това, което като че ли
най-много липсва и (дано не се лъжа) най-много ще липсва на нашата
трапеза. Теодосий Спасов/Румен Тосков/Стоян Янкулов, Мариус Куркински
с юбилеен спектакъл на "Дамата с кученцето", Стефан
Драгостинов и неговия "Ключ към тайнството", добрите
"Стари муцуни", новата надежда на българския рок "БТР"
и, разбира се, верният приятел Николай Иванов с най-новото, сътворено
от "ОМ".

Точно в този момент пред мен безмълвно изниква пищното угощение
в Alma mater на първия рожден ден на RFI в България. Лицата са
познати и толкова много - изобилието от вкусна храна и добро вино
е привлякло коктейлния приятелски кръг. Доволство за една вечер.
Сега бяха седем и нищо не остана - отнесоха го тези, които можаха
да чуят и видят, а празничните звуци летяха в ефира до десетте
български града, където се чува "Радиото, което се вижда".
Вече и в Интернет се чуват оживените от Стунджи чанове от "Луна
за напреднали", а приятелите на RFI предвкусват нови поводи
за радост. И няма да чакат до следващия рожден ден. Това поне
е ясно.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”