Български  |  English

Отиде си светлият човек, творец, нашият приятел арх. Чавдар Кадинов.

Животът му бе едно проникновено и весело, мъдро взиране
в света и в безкрайните взаимоотношения, в които влиза с него
изкуството архитектура.


Само преди няколко месеца в едно интервю с "Култура"
той каза думи, които не можем да забравим. Ето някои от тях:


"Струва ми се, че добрата архитектура през всички
времена е прогонвала маймунското в човека, атавистичното, онова,
което се мъчим да потиснем в себе си и което понякога взема връх.
Там, където хората успяват да направят добра среда, тя тутакси
се заселва с деца. Някак си спонтанно е и е много приятно общуването
на децата с архитектурата. Веднага започват да си играят наблизо,
събират се хора, нещо се случва там и то не е организирано. Това
е доказателство, че архитектът е намерил неуловимото, което превръща
механичния сбор от цветове, материали и пространство в архитектура."


Дано поколенията те чуят, Чавдаре. Тук долу.


И дано светът там горе по нещо прилича на онзи, за
който говориш...


Сбогом!

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”