Български  |  English

Въпроси за българския театър през 2018

Съвременният театър у нас развива нови и разнообразни школи с оригинален и обновяващ се театрален език.
Българската драматургия днес е мощна и плодотворна. Българските писатели създават актуални пиеси за големите сцени на страната.
Театралното изкуство у нас е заело своето място като част от гражданското общество. От сцените на театрите се говори за актуалните проблеми. Чрез театъра ни съвременните кризи са назовани и идентифицирани, предлагат се и се дискутират решения.


Ако тези изречения не събуждат вашето несъгласие, следващият текст не е предназначен за вас.


Как и какво оценяваме?
Както се разбира от предложените в началото „оценки“, аз подхождам към нашата театрална ситуация с определени изисквания. Като към един театър, който е обществено организиран и финансиран, следователно носи отговорности. Театър, за който съществуват високи очаквания. Не по-малки, отколкото очакванията, които имаме към системата на образованието ни. Иска ми се да мисля и за двете като част от една и съща култура.

Някои допускания (толкова ли са смели?)
Театърът е общност. Той говори и пита общността. Отговорен е за нея и тя се оглежда в него.
Общността, от своя страна, има ценности, които не се изчерпват с материалното. За да се съхрани, общността не поставя своето добруване напълно върху пазарни принципи. Съществуват измерения, в които само целенасочена воля, следването на идеални цели и влагането на разум и енергия биха дали резултат. Така например пазарът сам по себе си не може да роди театър. Трябва да има воля за това, идея, културна ситуация.
Ако се съгласим, че съществува необятното и всеобхватно нещо „култура“, то ще приемем, че има и културна еволюция или културен регрес. Движението в една или друга посока е въпрос на действие или бездействие.
Важно е да мислим за това и да си припомняме мисли на по-мъдри и опитни от нас.

„От театъра си излизаме с толкова слаби чувства, че рядко ни се струва да е имало смисъл в пропиляното време и средства.“
„Почти всички ние ходим на театър сякаш само от любопитство или заради модата, от скука, заради компанията, от желание да се покажем и да огледаме другите, и само малцина, при това рядко, отиват с някаква друга цел.“

С тези думи през 1768 г. основоположникът на немското театрално просвещение Лесинг критикува състоянието на своята съвременна сцена. Заслужава си да проверим дали думите му не се вписват точно и в нашата театрална ситуация. Искам да напомня и друга фраза от същото съчинение:

„Публиката се задоволява с това, което ѝ се предлага.“

Г. Е. Лесинг, „Хамбургска драматургия“, LXXX, 5 февруари 1768 г.
......

 

Георги Тенев е писател, драматург и режисьор. Роден е през 1969 г. в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Бил е драматург на театрална работилница „Сфумато“ (1997–1999) и асистент в НАТФИЗ (1997–2002). Автор е на романите „Партиен дом“, „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Български рози“, на сборниците с разкази „Свещена светлина“ и „Жената на писателя“. Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999 г.) за съвместния авторски проект „Атолът“ заедно с режисьора Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”