Български  |  English

90 години Софийска филхармония

 

Впечатляващ юбилей за първия оркестър на страната ни. У нас музикална култура в класиката започва в края на XIX в. Първата българска опера е написана през 1899 г., а първата симфония – през 1912 г. В началото на миналия век е създадена първата професионална оперна трупа. Историята на националната филхармония започва едва през 1928 г.

 

По случай 50-годишнината на Софийската филхармония Константин Илиев си спомня:

„През 1928–1929 г. се роди академичният симфоничен оркестър, който премина в царски оркестър. Трябва да съм бил 7–8-годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело с проф. Саша Попов, които положиха основите на сериозното, професионалното симфонично дело у нас. Той остави международната си кариера и започна диригентската си дейност с копнежа да направи симфоничен оркестър и в България. Правеше своите годишни турнета в цялата страна, не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. В началото там са свирели професори, затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър“.

Към първите години ни връща пианистката Вера Бонева:

„Беше най-напред Царски военен оркестър. Той се създаде от Саша. И този същият оркестър, като дойдоха комунистите, стана филхармония. На концертите имаше много публика. Беше претъпкано – с вечерни облекла, дълги рокли. Хората чакаха с нетърпение да дойде концерт на Царския оркестър. Същото беше и след това с филхармонията. Саша Попов беше наистина знаменит. В един австрийски вестник имаше статия за петте световни цигулари и той беше между тях. Бяха го писали трети“.

Боян Лечев – концертмайстор за Константин Илиев и Добрин Петков: „Работих с двама велики диригенти – Константин Илиев и Добрин Петков – различни по натюрел и метод на работа, те се надпреварваха в стремежа си към все по-високи постижения. Ярки индивидуалности, вдъхновени творци, с новаторски дух, знаещи, можещи музиканти – те доразвиха и оставиха незабравим отпечатък върху традициите на оркестъра, останали от времето на Саша Попов“.

За няколко години главен диригент на Софийската филхармония е Димитър Манолов. За него разказва Георги Йоцовобоист: „Димитър Манолов дойде през 1971 г. във филхармонията, след като Константин Илиев напусна. Изведнъж му хрумна да свирим Скрябин. Дори го опита с едно ново течение, цветомузика. Монтираха с негови познати система с различни прожектори на сцената. Ние свирим Скрябин, а те святкат. Беше цяла илюминация. Направи много образователни концерти за децата. Имахме матинета, на които самият той говореше. Много умееше, с добро чувство и с разбиране подхождаше към детската аудитория. На нас също ни беше интересно какво ще каже“.

По случай 70-годишнината на Софийската филхармония Емил Табаков, който е главен диригент на оркестъра: „Всяка една творческа личност идва със своите стилови виждания, със своите вкусове в областта на изкуството и с вижданията си за организацията на един културен институт. Диригентът е само творческата страна на институцията. В тези тежки години, ако не виждаха за кого работят, музикантите щяха да бъдат съвсем отчаяни, защото нищо друго на практика нямаме. Остана ни само уважението на публиката, която и в най-тежките моменти продължи да пълни зала „България“, когато всичко наоколо беше в доста окаяно състояние. Това, че тя ни вярваше, значи, че ние нещо сме направили“.

(Из „Златния фонд“ на БНР)

 

 

В юбилейния сезон: изненади и подаръци

 

Разговор с настоящия директор на Софийската филхармония Найден Тодоров

 

Какво е да бъдете директор на институция като Софийската филхармония? Как подходихте към подготовката на юбилейния сезон?

Деветдесет години са сериозен юбилей. Мои чуждестранни колеги казват: „О, 90 години – още сте млади, имате още да растете“. Други са впечатлени. За мен това е една може би малко по-голяма отговорност, отколкото ми се иска, защото юбилейните сезони остават и се помнят, а на мен ми се искаше да имам малко повече време преди един такъв сезон. Вярвам, че заедно с филхармониците успяхме да подготвим нещо, което да е интересно за публиката, да радва хората. И някои дребни изненади, защото какво е рожден ден без изненади и подаръци! Вярно е, че всеки ръководител на институт оставя и своя почерк. Аз имам своя визия как би трябвало да изглежда един сезон на Софийската филхармония, още повече един юбилеен сезон. Всички са се старали общо взето да ми угаждат, което е хубавата част, когато си в добри отношения с колегите си. В какво се изразява тази визия? Един оркестър от типа на Филхармонията трябва не само да представя шедьоврите на класическата музика, но трябва да ги представя и във възможно най-доброто изпълнение, с възможно най-добрите изпълнители и от собствената ни страна, и от света. Затова сме се постарали да поканим от различните области на музикалното изкуство изпълнителите, които са емблематични за различни произведения, за различни стилове. Не мога да изброя всички, няма и смисъл, но по два-три примера ще дам. При певците например едно гостуване на Анжела Георгиу. При цигуларите сме се постарали да поканим най-добрите български цигулари от всички поколения – Минчо Минчев, Веско Ешкенази, Светлин Русев, Лия Петрова. Направихме и един скрит наш цикъл, а именно – български цигулари, които са концертмайстори. Извън този списък бих добавил: Яна Дешкова, Йоана Каменарска. Но сме се постарали да има и големи цигулари, които не са от България. Сезона откриваме с Вадим Репин, а през пролетта ще свири Джошуа Бел. Аз самият за кратко време от живота си съм свирил на виола, така че виолата е много специален за мен инструмент. През изминалия сезон поканихме Юрий Башмет и беше логично в юбилейния сезон да поканим другото голямо име – Табеа Цимерман. Като говорим за пианисти, освен най-добрите български пианисти, които, за наше щастие, потвърдиха участието си, сме се постарали и с чуждите. Например ще гостува Елена Башкирова, но и Пал Бадура-Шкода, който е по-възрастен от нашата филхармония и още свири. Естествено, като диригент съм се постарал да има интересни имена и сред диригентите и не става дума само за тези, които са дирижирали през годините Филхармонията, като главните ѝ диригенти Емил Табаков и Мартин Пантелеев или като любимеца на Софийската филхармония Павел Балев, също моя професор Урош Лайовиц. Поканили сме и диригенти, които в момента са със сериозно присъствие на световната музикална сцена, като Шарл Дютоа, Юка Пека Сарасте, Антъни Вит. Също така и много диригенти, които аз съм виждал на виенска сцена. Говорих с нашия артистичен съветник, който ги знае. Господин Йоан Холендер направи много интересни контакти с диригенти, обичани в градове като Виена, Берлин, Лондон, а тази година ще гостуват при нас. Аз няма да продължа, защото цял сезон трудно се разказва. Освен това говоря само за имена, но друго интересно нещо са произведенията, които сме подготвили. Не става дума само за сериозни произведения – Малер, Брукнер, Шостакович, Рихард Щраус или нормалната класика, без която няма как да минем, но става дума и за някои закачки, които си позволихме, като например един цикъл „Дон Жуан“. Цикъл, в който всеки път ще се представя по едно произведение от различен автор на тема „Дон Жуан“. Или цикълът „Картини от една изложба“ – в четири концерта представяме „Картини от една изложба“ на Мусоргски. Сигурно човек ще каже: „Като съм го чул веднъж, защо трябва да го слушам втори път?“. Защото сме се постарали всяка версия да бъде различна. Естествено, накрая ще чуем и версията на Морис Равел, но преди това има версия за хор и оркестър, за биг бенд и оркестър, за пиано и оркестър. За мен е много интересно да покажем на публиката как една и съща музика може да звучи крайно непознато и крайно различно. Признавам, че взех тази идея от театър „Ан дер Вин“. Там гледах интересни заглавия, които не бяха от авторите, които човек би очаквал, като „Севилският бръснар“, но не от Росини, „Фалстаф“ и „Отело“, но не от Верди, „Бохеми“, но не от Пучини. Версиите на „Картини от една изложба“ са повече от 40. Ние избрахме четирите най-хубави според мен. Така е и с „Дон Жуан”. Ще го чуем във версиите на Шопен, на Моцарт, на Рихард Щраус и на Уебър. Искаме да покажем на публиката, че някои неща са същите, но други много се развиват. Ще кажа и още нещо. Подготвяме един 91-ви сезон, който вярваме, че ще впечатли още повече хората.

Освен концерта на откриването ще има ли специален концерт за юбилея, така както беше с юбилея на зала „България“?

Предпочитам да не говоря, защото не е само един концерт, а две, три специални събития, които ще поднесем в движение, като изненада за хората. Някои от тях са в зала „България“, други са извън нея и точно това е идеята, да го направим като истински рожден ден, защото когато човек знае всичко предварително, не му е толкова интересно.

През всички тези години Софийската филхармония е била не само възпитател на музикалния вкус, но и инкубатор на таланти – солисти, преподаватели, диригенти. Добрин Петков, Васил Стефанов са били в нейния състав, а колко са звездните имена, които са и соло музиканти. Това продължава и сега.

Да, точно така е и сега, но не искам да изброявам тези имена. Ще спомена само световните имена, които са се изявявали като солисти и диригенти с Филхармонията. Дори като коментирахме с г-н Холендер какво представлява Софийската филхармония, той каза: „Дали някой в България се замисля, че вие притежавате един диамант, който е достоен да бъде в първата редица на най-големите оркестри по света? Това е оркестър, с който са работили музиканти като Дмитрий Шостакович, Оливие Месиен, Карлхайнц Щокхаузен или Арам Хачатурян“. За мен беше изключително удоволствие да разглеждам снимки от архивите на тези концерти. Става дума за имена в световен мащаб, които са номер едно, и те са работили със Софийската филхармония. За българските диригенти също няма какво да говорим. Освен това има и друга интересна тенденция по света. Например Саша Земцов. По света се чудят този човек виолист ли е, или диригент. Той е идвал като виолист, сега ще дойде като диригент. Същата история беше преди година и с Максим Рисанов. Спомням си преди години концертите на Александър Владигеров. За някои е композитор, за други – диригент, но той е свирил като пианист със Софийската филхармония. Ще призная, че се изкуших и аз, но се отказах, защото за всеки концерт, в който заставам пред оркестъра, треперя много. За да застанеш пред този състав, не можеш да не дадеш най-доброто от себе си. Това са елитни музиканти, отдали се на една задача, която особено в днешно време никак не е лека. Ние всички сме затворени в нашия кръг, във високото изкуство, но Софийската филхармония е отворена към музиката изобщо и през годините е правила и съвсем други неща. Не говоря за концерти от типа на партньорство с Хосе Карерас или Пласидо Доминго, които са големи класически изпълнители, но и за концерти в партньорство с Джон Лорд, Стинг, Ал Бано, Ханс Цимер или дори Горан Брегович. Този оркестър се е занимавал с най-доброто от музиката, независимо от жанра. Понеже тази година е юбилейна, аз съм внимателен и не програмирам подобни концерти. Дори „Междузвездни войни“ ще останат мъничко назад (смее се), тъй като сме се съсредоточили върху тази част, която е направила Софийската филхармония това, което е тя днес.

Много от музикантите на Филхармонията изнасят и камерни концерти. Предполагам, че това ще продължи, защото те са и изявени солисти?

Определено ще продължат и камерните концерти. В навечерието на 90-вия юбилеен сезон Софийската филхармония създаде един нов квартет, наречен „Филхармоника“. Ние застъпваме камерната музика много усилено по две причини. От една страна, поради липсата в момента у нас на активна концертна дирекция камерната музика има опасност да замре, а ние, като национален културен институт, сме длъжни да попречим това да се случи. От друга страна, при нас е камерна зала „България“, която е център за камерна музика. За мен самият е много важно музикантите от Филхармонията да се занимават с камерна музика, тъй като тя е много добро средство за лична музикална хигиена, защото човек се поддържа във висока форма благодарение точно на нея. Тя ни кара много повече да се слушаме един друг, а в същото време всеки чува себе си много по-добре.

Ще има ли съпътстващи събития, изложби, каталог, срещи с публиката? Възстановихте и прочутото филхармонично общество.

Всичко това, което изредихте, ще се случва. Ще има изложби в галерия „България“ и извън концертния комплекс, и на открито до НДК. Ще има и друг вид събития, за които няма да говоря сега. Ще има срещи с публиката на тема история. Подготвяме срещи с популярни музиканти, на които публиката да задава въпроси. Разбира се, ще има юбилейна книжка и каталог. Подготвяме и някои неща, които са малко по-нетрадиционни, и вярваме, че те ще изненадат положително хората. Постарали сме се за всеки един човек от всяка една възраст да има нещо, което да го накара да се обърне към Софийската филхармония.

 

Важни дати и ръководители на Софийската филхармония

18.XII.1928 г. Първа репетиция на Академичния симфоничен оркестър, създаден от Саша Попов, който остава начело на съставите до 1956 г.
4.III.1929 г. Първи концерт с програма: Рихард Вагнер – увертюра към операта „Танхойзер“, Ференц Лист – Концерт за пиано със солист Димитър Ненов, Пьотър Илич Чайковски – Симфония № 4.
1936 г. Оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър, а първият концерт е на 14 май 1936 г. във Военния клуб с програма: Римски пинии от Оторино Респиги, Концерт за пиано № 1 от Ференц Лист със солист Димитър Ненов, Симфония № 35 от Волфганг Амадеус Моцарт и Тракийски танци от Петко Стайнов.
1945 г. Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата.
1947 г. Българска народна филхармония.
1949 г. Софийска държавна филхармония.

1956–1972 г. Начело на Софийската филхармония е Константин Илиев. Заедно с него от 1962 до 1969 г. съставът се ръководи и от Добрин Петков.

1972–1978 г. Начело е Димитър Манолов.

1978 г. Завръща се Константин Илиев и остава до 1984 г.

1985–2000 г. Главен художествен ръководител е Емил Табаков. След неговото напускане временно изпълняващ длъжността е Йордан Дафов. 2001 г. Оркестърът кани Юлиан Ковачев.

2002–2014 г. След конкурс директор става Явор Димитров. За изпълняващ длъжността директор през 2014 г. е назначен Виктор Стоянов, който се оттегля през 2016 г. Отново е назначен изпълняващ длъжността до конкурс и това е Светлина Терзиева. Главен диригент е Мартин Пантелеев.

2017 г. След конкурс директор става Найден Тодоров.

 

 

 

 

 

 

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”