Български  |  English

Бургтеатер и новите автори

Разговор с Флориан Хирш

Флориан Хирш, който е драматург в Бургтеатер във Виена, участва в дискусия върху „Драмата на драматургията“ в ТР „Сфумато“ по време на Малкия сезон 2018. Наистина Бургтеатер, който е най-големият немскоезичен театър, изглежда привилегирован – 600 души екип, 50 млн. евро бюджет, 4 сцени. Тук лансирането на нови имена и текстове не е лесно.

Как една нова пиеса стига до сцените в Бургтеатер? Трудно ли е това?

Флориан Хирш: Да, бих казал, че е трудно. На голямата сцена се играят големите живи писатели като Елфриде Йелинек, Петер Хандке, както и починалият не толкова отдавна Томас Бернхард. Но да изградиш един млад автор, е трудно. Направихме го с Фердинанд Шмалц, който написа нова версия на „Йедерман“ от Хуго фон Хофманстал, тя се игра на голямата сцена, при разпродадена зала с 1350 места. Това обаче е изключение. За щастие имаме четири сцени – обикновено преди да се наложи, един автор започва от малките сцени. Наистина публиката е любопитна за нови пиеси, но класиците се продават по-добре и са по-търсени.

Вие ли избирате младите автори, които Бургтеатер представя?

Аз съм част от художественото ръководство от четирима драматурзи и една директорка (Карин Бергман) – този екип избира материалите и пиесите, като разговаря с издателствата и авторите, но и сами откриваме сюжети, обмисляме проекти с режисьорите. Има също така конкурси като Autorentheatertage[1], на които млади автори могат да изпращат свои пиеси, журито избира най-добрите. Те получават награда от 10 000 евро, но освен това имат премиера и 15 представления.

Кой организира Дългата нощ на авторите в Берлин, където се представят тези наградени пиеси?

Инициативата първоначално е на Улрих Куон[2], тогава директор на Талия Театер в Хамбург, след това на Дойчес Театер. Тя се основава на сътрудничеството на три театъра от три страни – Шаушпилхаус Цюрих от Швейцария, Бургтеатер от Виена и Дойчес Театер, Берлин. Конкурсът се организира от всички заедно. От стотина пиеси тричленното жури избира три, които първо се показват в Берлин, после и в репертоара на другите два театъра. Тази година една пиеса от Мирослава Своликова[3] – австрийска авторка от словашки произход, имаше много успешна премиера в Берлин, а от есента ще се играе при нас, във Виена.

Казахте, че Бургтеатер работи с Флориан Шмалц (р. 1985 г.) осем години, за да го изгради като автор. Как се случва това по-конкретно?

Първата пиеса на Флориан Шмалц беше поставена на най-малката сцена, втората – на по-голямата, вече четвъртата – на голямата сцена. Ние последователно съпровождахме този процес. Накрая му поръчахме новата редакция на „Йедерман“, която се получи много добре. Друг автор, който се разви по подобен начин, е Волфрам Лоц. Но няма толкова много успешни примери.

При нас, в Бургтеатер, възлагаме на авторите поръчки за пиеси, нямаме резиденции като в много други германски театри. На година имаме две поръчки за големи продукции.

Как работят младите автори при вас? Участват ли в репетиционния процес?

Най-често не участват пряко в продукцията. В Австрия и Германия има много добри училища за драматурзи. Там младите автори в продължение на три години учат как се пише пиеса, дискутират много, имат контакти с актьорски школи, работят с млади актьори. А при нас, когато се поставя една пиеса, по-скоро аз, като драматург, разговарям дълго в подготвителната фаза с режисьора и автора. Но репетициите протичат без автора, той идва на финала.

Вашата професия – драматург, вече почти не съществува в българския театър.

Така е в много страни. Професията на драматурга е завоевание на немскоезичния театър. В Англия и Франция вече също се среща рядко. В САЩ не се нарича драматург, а producer (продуцент) или creative producer, което е близко, разбира се, по-комерсиално.

Голямата промяна в репертоарната политика на Бургтеатер, обръщането към съвременни автори, се случва през 1986 г., когато германският режисьор Клаус Пейман става интендант.

Клаус Пeйман се обръща към авторите, които тогава са млади – Томас Бернхард, Петер Ханке, по-късно Елфриде Йелинек. Дотогава Бургтеатър е много консервативен и традиционен, той го отвори за новата съвременна драматургия. Политическата пиеса „Площадът на героите“[4] от Томас Бернхард предизвика огромен скандал с погледа към нацисткото минало – в Германия повече, отколкото в Австрия. Ролята на Пейман беше много важна. Разбира се, Бернхард и Хандке вече са класици.

Казвате, че театърът непременно трябва да поставя въпроси – дали чрез съвременни пиеси, или чрез Шекспир.

Винаги става дума за това. Не бива да има прости отговори, в обществения и политическия живот има достатъчно прости отговори. Театърът трябва да търси конфликта и да е там, където е болката, където гори. Дали това се случва с нова или със стара пиеса, не е от значение, важното е да е добра и актуална.

В хода на дискусията в ТР „Сфумато“ някой каза, че силните режисьори не позволяват силна драматургия?

При нас не биха казали така, режисьорите са много силни още от Петер Щайн, от 60–70-те години. Те често са и добри драматурзи и тези функции не могат да се разграничат. Силните режисьори могат да работят със силни автори, не трябва да бъдат противопоставяни.

Изгубено ли е чувството за актуалност в днешната драматургия? Не е ли това глобален проблем?

Абсолютно! Общувал съм много с млади автори в Израел, те пишат за много по-екзистенциални проблеми, отколкото някой автор от Мюнхен. Когато си бил войник в Ивицата Газа заедно с други войници, не пишеш как страдаш от любов в своята стая у дома. Често във време на криза театърът е много по-актуален. Например в Иран театърът има съвсем друго влияние, както и в много страни в Източна Европа. В Унгария при Орбан авторите, които имат големи проблеми и затова поставят в Германия и Австрия, се занимават наистина със значими обществени теми.

Въпросите зададе Людмила Димова.



[1] Провеждащият се през юни в Дойчес Театер в Берлин фестивал за съвременна драматургия е и мястото, където се откриват нови автори и пиеси. Наградените от тричленното жури пиеси се играят по време на Дългата нощ на авторите.

[2] Улрих Куон (р. 1951) е немски драматург, бил е интендант на театъра в Констанц, на Шаушпил Хановер, Талия Театер в Хамбург, Дойчес Театер в Берлин. От края на 2017 г. е президент на германския Сценичен съюз, който обединява 430 театри, опери, балетни компании и оркестри в Германия.

 

[3] Мирослава Своликова, „Европа бяга в Европа“, постановка Франц-Ксавиер Майр. Премиерата за Австрия е на 3 октомври 2018 г. Пиесата е избрана от 143 текста от журито, в което влизат театралният критик Берн Ноак, актрисата Бетина Щуки и писателят Саша Станишич.

 

[4] Пиесата „Площадът на героите“ (1988) е поръчана на Томас Бернхард от Клаус Пейман по повод 100-годишния юбилей на Бургтеатер. В същата година се отбелязват и 50 години от аншлуса на Австрия към Третия райх, обявен от Хитлер на 15 март 1938 г. пред ликуващата тълпа на Хелденплац (Площада на героите) във Виена. Медийният скандал се разгаря още преди премиерата, след като откъси от текста се появяват в пресата. 

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”