Български  |  English

Какво точно значи тази Школа?

"Вече не се говори за битието, а за това какво е казано за битието. Днес каквото и да се твърди, то трябва да е експлицитен или имплицитен цитат. И никой не вярва на нищо, ако то не е казано по този начин." Така пише младият философ (и семиотик) Кристиан Банков, обмисляйки паметния израз на Умберто Еко от 1979 - "ние сме джуджета на гърба на гиганти". Същият Еко, който през 1962 настойчиво убеждаваше, че културата е само един от безчислените аспекти на семиотиката. Честно е да се каже, че днес повечето семиотични свидетелства са просто затихващи трусове. Семиотичният подход забрави началото си като теория на знаковите системи в езика и пренесе опита си към всичко. Комуникацията, кодът и споразумението на автор с получател днес се разпознават навсякъде. Вече всяко човешко същество е "семиотично животно", а най-добри представители на вида и през това късно лято се срещнаха в комплекса "Св.св. Кирик и Юлита" над Асеновград. Апропо, отлично място за упражняване на наука и художество, на отзвучаващи очарования и умори от семиотиката. Наистина теоретичното й поле непрестанно се разширява, предявявайки видимо все по-детайлни претенции към всекидневните ни дела. Какво се случва в семиотиката, какво я различава от семиотиците, как се премислят едно друго означаването и общуването, какви са дискретните разпри на семиотичните уточнения? Все ловки и неловки въпроси. Тежко на непредубедения, комуто семиотиката се вижда най-лакомо и всеядно сито. Докъде го докара древната идея за представяне на езика като знакова система -водещи учени отговаряха ето как: проф. Пьотър Тороп от Тартуския университет в Естония със "Семиотично пространство и културно време - аспекти на преводимостта"; проф. Пиер Пелегрино от Женевския университет с "Време и виртуално пространство"; проф. Александрос Лагопулос от Аристотеловия университет в Солун с "Пътят към спасението: семиотичен анализ на византийската мозайка"; д-р Пол Кобли от Гилхолския университет в Лондон с "Младост, време и наративност" и "Реализъм и фантазия: невероятно, но факт". Също д-р Мириам Ор от Телавивския университет, която говори за семиотичното време и пространство в работите на Уилям Блейк; д-р Панайотис Панопулос от Демокритовия тракийски университет в Гърция, който разказа за кафето и алкохола в гръцката етнография; бразилката д-р Целия Рамос с текста "Едронос и нещастен, слава Богу". Зад повечето произнесени лекции висяха колебанието и отговорността дали и как ще усъвършенстват мисленето ни, и става ли така по-понятен нашият свят. Това трябва да е била целта на проф. Богдан Богданов като председател на Настоятелството на НБУ и на проф. Иванка Апостолова, негов ректор, за да подкрепят за пети път Международната ранноесенна школа по семиотика. Основните заслуги принадлежат на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания към НБУ во главе с неговия директор проф. Мария Попова. Имаше още много хора - преподаватели, изследователи, по-внимателни гръцки студенти и по-невнимателни български. Като имам наум заглавието на вече Петата школа "Семиотично пространство и културно време", не мога да сдържа едно многозначително вмятане: първом "Св.св. Кирик и Юлита" е бил манастир с магнетичен център на една черква, после лудница (с каменна кариера наблизо), после помпозна архитектурна база, в която се провеждат и такива семинари. За повече от половин век черквата е била оставена на произвола и едва сега започва да се поправя. Не подсказва ли това, че семиотиката също трябва да преговори своето сърце - езика. Очаквайте първо в "Култура" най-важните образци от представените на школата текстове.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”