Български  |  English

Кретенщина

Д-р Людмил Станев е роден през 1959 г. в гр. Варна. Завършва медицина през 1985 г., работи като лекар. Автор на книгите: „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Няма такава книга и други разкази“, „Рязко“, както и на драматургични текстове: „Сън в зимна нощ“ и „Какъв прекрасен свят“ – два мюзикъла, поставени във Варненския драматичен театър, „Малка чувалена приказка“ (ДКТ Видин, Добрич и Белград), „Малкият Хамлет“ и „Самотен текст“ (в Радиотеатъра на БНР). Людмил Станев е съсценарист с Тодор Колев на поредицата „Как ще ги стигнем американците“, съсценарист с Теди Москов на представлението „Мармалад“ и тв поредицата „Улицата“, сценарист на „Измислици-премислици“ и др. Член на редколегията на списание „ Страница“. От 13 години води авторско предаване за литература в Радио Варна – „Морска гара“, има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“.

 

ОператаКретенщинае написана през 1872 г. от руския композитор Малахитов-Грустев (имената му са две, защото страдал от шизофрения). За пръв път е поставена в УжИлимск (фалшиво селищекопие на Илимск).

Първоначално е написана като балет, но поради влошаване състоянието на автора той прибавя и гласове (вокални партии).

Действащи лица:

Старият граф Кретенскируски помешчик, късоглед и късокрак;

Графиня Кретенсканегова доведена дъщеря от първия брак на втората му жена, което всъщност е дъщеря на бившия ѝ мъж от третия му брак;

Младият граф Кретенскикойто всъщност е бил дъщеря, но във връзка с очакване на наследство си сменя пола, за да бъде първонаследник;

Машаприслужница с тежък синузит (само носови партии и речитативи със секнене и кихане);

Григорийкочияш, натурализиран виетнамец;

Фьокламного далечна роднина (така и не се появява, защото пътува към мястото на действието);

Доктор Хвостовойпияница и женкар, лош диагностик. Накрая в тежък монолог се опитва да разбере дали е умрял от цироза, или сифилис;

Барон Майбахсъсед паркинсоник, обича да играе на зарчета, но през повечето време ги изтървава и търси из дома си;

Бобчински и Добчинскинезаконни близнаци от нечий съвсем друг брак. Те са актьори и коронните им роли са Розенкранц и Гилденстерн;

Остапслуга, влюбен във Фьокла, защото още не я е виждал. Той и без това е сляп и затова го ползват като ясновидец;

Вертинская актриса, която поради загуба на равновесие играе само в пиесатаПумпал в нощта“;

Прохорза него не знаем нищо, освен че си тътри краката;

селяни, народ, тайни статски съветницихусари в отпуск, пчели и други насекоми...

Либрето

Пролог

Старият граф Кретенски си е загубил очилата и вижда в огледалото починалата си съпруга, която много прилича на него, само че леко размазан. Обвинява се, че цял живот се е държал като палячо, и се самопризовава да ридае.

Влиза Прохор, той също започва да ридае, но си намира очилата и излиза, тътрейки краката си.

Първо действие

Бал в дома на граф Кретенски. Всички пеят и танцуват до премала, преоблечени като кнедлиславянски мотив. Долавя се тътнещо напрежение.

Второ действие

Сутрин. Някъде далеч се чува незавършена пиеса за механично пиано. Всички са с махмурлук и се чувстват като вафли с изтекъл срок на годност. Самообвинение, катарзис, печал.

Ария на Фьокла (зад параван) за това колко далеч живее, почти до Япониямотиви от Чо-Чо-Сан.

Трето, последно действие

Внезапно се оказва, че дезориентираният граф Кретенски не си е легнал в спалнята, а на така нареченото смъртно легло. В делириума си той вижда как вишневата градина от картината на Хокусай се раздвижва и тръгва към него като Бърнамския лес. Крещи името Дънкан и вижда кръв по ръцете си, но това е плод на болестта мусутринта е закусвал лютеница. Викат доктор Хвостовой. След малко докарват мъртвото му тяло от моргата и той изпява ариятаМъртъв като мен“. Запява и хорът от действащи лица, които поради разсеяност или заетост не са участвали в спектакъла. Хусарите липсватнаказани са без отпуск.

Епилог

Слепият Остап и Прохор почистват балната зала и се превръщат в котки.

Финален дует

Животът ни бързо изтича, като котка, която през пътя притича.“

 

(Продължението следва)

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”