Български  |  English

Нов симфоничен оркестър

навлезе
в седмия си сезон на 15 октомври с нов музикален директор - Росен
Миланов. В това, че е талантлив, вече никой не се съмнява. Особено
американците, които му повериха Чикагския младежки симфоничен
оркестър, предоставиха му и преподавателски часове в Джулиард
скуул. Въпросът е обаче как ще успее да укрепи това начинание,
наречено Нов оркестър, което провокира през годините толкова противоположни
оценки, но и показа удивителна жилавост.

За четирите концерта, планирани под диригентството на Росен (изключително
амбициозни!), това ми се струва невъзможно. Българските музиканти
имат невероятната способност да правят чудеса, когато са в пълна
мобилизация. Но това нашенско си чудо все пак има граници.

Създаването на навици и култивирането на звука на един оркестър
е нещо като отглеждането на английската морава: нужно е постоянство
и много време. А в този състав засега, изглежда, се разчита най-вече
на ударното натоварване. От съвсем младите оркестранти се изискваше
и в този първи концерт максимална интензивност на музицирането
- и физическа, и психическа. Две големи симфонии вкупом (Сибелиус
№ 1, Брамс № 2) са си изпитание дори за опитен оркестър. Затова
не е изненада, че най-добре прозвуча първата пиеса, Кантус от
Арво Пярт, до голяма степен и Сибелиус. В тази така разнородна
по характер музика, изпълнена с много зъбери, романтичен патос
и северна мистика, Росен Миланов успя да запази една вътрешна
драматургична линия. За Брамс силите не стигнаха. Но това, което
особено ме смути в тази интерпретация, бяха не толкова техническите
проблеми, колкото търсенето на външни ефекти, на атрактивност
(в интензивността на звука, фразирането, контрастите, ритмичните
акценти). Музиката на достолепния немец зазвуча като в холивудска
продукция. Изглежда битието на диригента в Америка слага отпечатък
и върху вкуса му. Дано се предпази от клопките, които поставя
"другата" култура и да заеме от нея само смисленото.


23 октомври. Владимир Гяуров на диригентския пулт пред Софийската
филхармония. Адмирации за програмата! Моцарт и Шуберт - музика,
от която всеки оркестър се нуждае, и то в по-големи дози. Защото
в нея се изисква яснота, чистота, максимална прецизност: всичко
се чува и разбира, и най-малкото прегрешение. Колкото до Шуберт,
голямата до мажорна симфония, съвсем не е случайно сравнително
рядкото й появяване на концертния подиум. Диригентът би трябвало
да притежава огромен вътрешен потенциал, за да осмисли богатството
на "божествените й дължини". За Владимир Гяуров това
се оказа твърде тежка задача. Странен се получи неговият Шуберт
- доста шумен, малко по военному отсечен и грубоват, без диференциация
на оркестровото звучене в различните части. Един прочит, лишен
от тишина и каквато и да било романтика. Казвам всичко това с
известно притеснение, защото Гяуров е музикант с качества. Но
очевидно и за диригента, както и за всеки практикуващ музикант,
е необходимо постоянно натоварване и ежедневен къртовски труд,
а не само случайни ангажименти, от време на време...

В малко по-различен аспект подобни мисли събуди и изпълнението
на солиста Павел Златаров. От 1994 г. е концертмайстор на филхармонията,
но в самостоятелни изяви като че ли въобще не сме го чували. И
ето сега изсвири Петия цигулков концерт на Моцарт. Малко сковано
в началото, без артистична свобода и увереност. За да покаже,
едва в края, че е въпрос на липса на солистичен сценичен опит.
А младият цигулар е определено способен! Искрено се надявам да
съумее да разгърне възможностите си.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”