Български  |  English

Концертът

Талантът на Бончо Бочев беше толкова голям и всеобхватен, че тези определения сякаш го ограничават.Той беше преди всичко Учител - в изконно възрожденския смисъл на тази дума. Възпита поколения в любов към музиката, красотата, труда, към света, към ближния. Той обичаше децата и им вярваше. И тъкмо с тази вяра в безграничните им възможности им възлагаше неимоверно трудни художествени задачи, с които те се справяха блестящо, защото отваряха пред тях непознати светове.

Резултатите будеха възхита у слушателите на Хора на софийските славейчета и по-късно - на “Бодра смяна”. Композитори като Бритън, Любомир Пипков, Тодор Попов му повериха творби с убеждението, че тъкмо Бочевите хористи ще бъдат съвършеният инструмент за изпълнението им. По примера на този пръв наш детски хор се нароиха десетки - в България и извън пределите й.

“Бодра смяна” беше и продължава да бъде съвършената школа по етика. Не случайно родителите поверяваха децата си в ръцете на Бончо Бочев, а след като него вече го нямаше - на достойната продължителка на делото му - дъщеря му Лиляна Бочева. Там те имат уникалния шанс да се научат да обичат красивото и да получат добро възпитание. В годините на бездуховност “Бодра смяна” беше идеалният оазис на истината и добротата. “Бодра смяна” създаваше граждани тогава, когато дори не бяхме чували за гражданско общество.

Бочев беше самоук професионалист, както го наричаше

Васил Арнаудов. Така са възпитани и цели поколения - да бъдат перфектни, точни и почтени в работата си. Както казват бивши бодросменци, да си пял в този хор - това е ценз.

Концертът на 30-тината деца (диригент Лиляна Бочева, на рояла Светла Бешовишка), посветен на годишнината от рождението на Учителя/ беше уникален и в същото време - традиционно-бодросменски. Децата пяха по детски: ангелски звънко, чисто, с финес, красиво, музикално. Духът на Бочев витаеше в залата - и чрез песните, които бяха Негови, и чрез оная особена радост, с която музицира този хор. Финалът бе пак традиционен, но този път особено емоционален: на сцената се изсипаха десетки бивши хористи от всички поколения, други десетки останаха в залата. Последваха три от емблематичните бодросменски песни, изпълнени от този колосален състав. И заработи бодросменският рефлекс за чисто, балансирано, красиво пеене. Беше прекрасно!

И тъжно. Може би, ако Бончо Бочев се беше родил в някоя друга точка на света, 100-годишнината му щеше да бъде отбелязана с общонационален блясък, а не само със скромните усилия на един възторжен, но безпаричен инициативен комитет от бивши хористи. Или пък, ако беше футболист, щангист, лекоатлет...Тогава, може би, и вицепрезидентът, патрон на честването, щеше да е в залата, и министърът на образованието, под чието ведомство е хорът, и председателят на Народното събрание, и може би и други от т.н.политически елит щяха да почетат събитието лично, а не само с писмено слово. Не че това би прибавило нови висоти към голямото име на Бочев, просто присъствието на действащ политик демонстрира някаква загриженост за историческата приемственост.

Но ние сме на Балканите и сме без историческа памет, и тук историята, винаги започва “от Мен” - показа го и отсъствието на личности, получили занаята си от ръцете на Бочев. Иначе се чуха много красиви думи - долетели от различни точки на България и света - думи на почит към възрожденеца Бончо Бочев.

...Може би, ако...Но Бончо Бочев се е родил тук, в България и тук изнесе тежкия си кръст на Апостол.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”