Ромео Попилиев, брой 43 (2002), 24 октомври 1997" /> Култура :: Важна статия :: Луксация и самолустрация
Български  |  English

Луксация и самолустрация

Телевизия "7
дни" има обичая да търси нашата радост със "забавното"
предаване "Квартал". Едно такова, никакво. Вероятно
авторите му са осъзнали най-сетне неговата никаквост и са потърсили
начин тя да нарасне в някаквост. Знаем, че по принцип нищото няма
как да се издигне до нещо, но какво ли не става в нашата страна.
Защото ако нищото няма подемна сила, нещо все ще го издигне. Та
на една такава нищо и никаква празна издигнатост, станахме свидетели
през последната седмица. Най-неочаквано кварталната мъка на "7
дни" се зае с проблема за наскоро подписаната от нашата страна
декларация за правата на малцинствата. Както можем да очакваме,
направи опит да заеме върло ксенофобски позиции. И се започнаха
нищо и никакви скечове, които по-скоро приличаха на женска борба
по кеч. Например: момиче с изразени африкански черти рецитира
"Аз съм българче", арменец отива да сваля арменка, но
се улисва в гозбите, които тя е поставила пред него, роми бият
ромка по главата, а пък тя блее като коза. И т. н. Стрелите на
"сатирата", разбира се, не пожалиха и турците. На евреите
също не им се размина. Всичко това обаче явно се видя твърде малко
на авторите и актьорите, и с право, та накрая едно създание, което
изглеждаше толкова нажалено, сякаш са му изяли третото, метна
бомбата на обобщението-обвинение. Много им било лесно на "ония"
отвъд Рейн, сиреч от Страсбург, защото там нямало турски политици,
които да перат гащичките на жените си, циганите не крадяли телефонните
и други кабели, а пък гърците не им пиели водата. Прозвуча и заплаха
за тероризъм - щял да гръмне козлодуйский бряг и тогава цяла Европа
отивала в кюпа. Както се очакваше, за сърбите не казаха нищо лошо,
дори хвърлиха дежурните обвинения към Запада за Босна. Е, демокрация
и права. Дали тези вероятно криворазбрани права не влизат в колизия
със закона, забраняващ разпалване на расова, етническа, национална
и религиозна вражда, не можем да съдим - има си власти и органи
за тази цел.


Моето възмущение всъщност
по-силно набъбва откъм друга посока. От обидата към всички тези
раси, етноси и националности, защото техните представители безспорно
са далеч по-витални, оригинални и притежават много по-свежо чувство
за хумор, в сравнение с това тяхно измъчено изтипосване в нещастното
предаване. То беше и срам за българите. Но едва ли от ръководството
на частната телевизия (стожер на българо-съветската дружба и онова
нещо, издигащо нищо и никаквия кукиш-предаване) ще вземат някакви
мерки по въпроса, а няма и смисъл да ги подсещам за нови квартални
теми: как, например, с отварянето на досиетата, България е превърната
в разграден двор, из който шарят агенти от всички раси и нации.
Ще се сетят. Колкото обаче до полунегърчето, което така сладко
рецитираше "Аз съм българче", не трябва тези господа-другари
толкова бързо да забравят, как само преди едно десетилетие българчетата
щастливо си висяха по плакатите на дружбата до черни и жълти дечица.
Човек да се обърне изведнъж на 180 градуса, ще получи луксация,
а това е чиста самолустрация.

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”