Български  |  English

Законопроектът Райчевски осигурява реална конкуренция

Разговор с Асен Асенов, журналист
от в. Капитал



- Каква е вашата преценка
за законопроекта "Райчевски"?

- Законопроектът,
който беше депозиран от телевизията и стана известен с името на
своя вносител, има две основни предимства. Първото е, че това
е проект единствено за държавните радио и телевизия. Второто е,
че с него се осигурява възможност за реална конкуренция. Според
него на практика се прекратява дейността на Ефир 2 и на програма
"Христо Ботев". Основният спор покрай този текст всъщност
е за избора на органите, които да управляват двете национални
медии. Предложените текстове в този проект наистина не гарантират
независимостта на двете медии, но това са неща, които могат да
бъдат променени при обсъждането в комисията по култура и медии.
Останалите проекти, които видяхме досега, се опитват да регламентират
дейността на всички телевизии и радиостанции. Моето мнение е,
че не трябва да има закон за частните медии. За съжаление властта
- както законодателната, така и изпълнителната, - до този момент
не е заявила ясно какво е нейното отношение по този проблем. Не
ми е известно каква е медийната политика както на правителството,
така и на мнозинството в парламента. Единственото записано изречение
по отношение на медиите в програмата на правителството е, че то
по времето на своя мандат ще осигури честотна мрежа за частна
национална телевизия (за частно национално радио дори не става
дума), но не и че ще й даде старт.

- Предвижданото приватизиране на Ефир 2 създава подобна възможност.


- Това не е единствената възможност. Любопитно е да погледнем
какво е състоянието на държавната телевизия. Очевидно в условията
на валутен борд държавата едва ли може да осигури пари, за да
съществуват два нормално функциониращи канала. А и по-добрият
вариант е да има една денонощна програма на националната телевизия,
отколкото два непълноценни канала. Всъщност, сега приватизацията
на Ефир 2 е практически невъзможна - това би предполагало учредяване
на държавната телевизия като еднолично акционерно дружество, което
да позволи разделянето на активите на двата канала. Това е, първо,
доста сложна операция, второ, никой инвеститор не би купил активите
на Ефир 2, които биха се изразявали в стара техника и бюра. Спорът
е дали да се освободят честотите на втората държавна програма
и да бъдат отдадени под концесия. Това би позволило на правителството
да отдели едновременно две концесионни процедури за частна национална
телевизия.

- Определените в този проект форми на финансиране - всички
възможни наведнъж - създават отново държавно-комерсиали медии.


- Мит е, че държавната телевизия няма пари. И тя, и държавното
радио в продължение на доста години са се управлявали много лошо
по отношение на финансите. Има изключително много излишни структури,
много са и хората, които работят на щат там. В момента БНТ е монополист
по отношение на рекламата, а и получава пари и от държавния бюджет.
В същото време се оказва, че БНТ не може да си плати дълговете
към БТК. Обаче в момента БНТ има договор, с който си осигурява
ползването на CNN, и той й коства милион и половина долара годишно.
Същият договор, по думите на сегашния генерален директор Стефан
Димитров, през 1992 г. е струвал на държавната телевизия 50 хиляди
долара. За съжаление никой няма достъп до архивите на БНТ в момента,
за да се каже какви са реално нанесените щети от лоши договори,
от лоша техника, от покупка на програми и т.н.

- Световна практика е обществените медии да разчитат на такси,
събирани от зрителите, за да бъдат икономически независими.

- Все още се учудвам защо нито една от частните медии не е
реагирала за таксите, които ще плаща всяко домакинство, ако притежава
радио- или телевизионен приемник. Пита се, защо тези пари ще отиват
директно в бюджета на държавните медии, след като този приемник
получава сигнала и на частните програми. Ако телевизията държи
да получава всички приходи от такси, би могла да отиде на споразумение
с частните медии, като се съгласи да не получава приходи от реклама.
Другият вариант е всички да делят между себе си приходите от такси
и да имат равни права по приходите от реклами. Иначе частните
ефирни национални медии ще се издържат само от реклама и ще бъдат
в изключително неравностойно положение спрямо държавната телевизя.
Ако стане така, предполагам, че частните медии ще сезират комисията
по конкуренцията.

- Обществената медиа, обаче, има други функции, тя не може
да бъде формално съпоставяна с комерсиалните.

- Когато реално има конкуренция на пазара, дори да допуснем,
че някакъв бъдещ закон регламентира някаква намеса на изпълнителната
или законодателната власт в работата на държавните медии, което
не би било добре, то тази намеса би изглеждала смешна. Представете
си ситуация, в която, както често се е случвало през последните
години, изпълнителната власт променя реда на новините в централната
информационна емисия, а частните телевизии пуснат реалната новина
- просто това ще стопи аудиторията на държавната телевизия. Проблемът
е, че когато у нас реално се появи частна телевизия с национален
обхват, частните телевизи в Източна Европа ще навършат десет години...
По тази причина е пълен абсурд да се регламентира дейността на
частните медии със закон. Единственият действително спорен момент
досега е регламентирането на управляващите органи на националните
медии.

- А юридическият проблем със собствеността?

- Юридическият статут на националните медии е странен. В момента
дори някой да има желанието да направи съкращения (много от хората
в БНТ и БНР са с безсрочни трудови договори), за да се уволни
един човек, трябва да се преструктурират цели звена. А при преобразуването
на тези медии в някакъв вид дружества, сега действащите БНТ и
БНР ще прекратят съществуването си и всички работещи в тях трябва
да подпишат нови договори.

- Защо, според вас, Министерският съвет ще внесе свой законопроект
за медиите?

- Не зная, но се надявам той да бъде максимално кратък и да
регламентира дейността единствено на държавните медии. Чуват се
гласове, че парламентарната комисия ще подготвя проектозакон за
частните медии. А е по-добре ясно да се каже кога изпълнителната
власт ще открие концесионни процедури за тези медии...

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”