Български  |  English

Надпрепускване







В началото бе жълта музика

сряда, 15.03.2000 г.



Тази вечер тържественото откриване на фестивала разтърсва Централния Военен клуб. Нечаканият пролетен дъжд щедро кваси както празнично разкопания булевард "Цар Освободител", така и тинейджърските групички, отправили се на среща с жълтата музика. След студа отвън "Вси светии" - макар и странен клуб в очите на чуждестранните репортери - изглежда желано местенце с цветните си приглушени светлини и запалените свещи; с внушителния куп озвучителна техника и прииждащите пъстродрехи и пъстрокоси фенове. Естествено, шоуто се открива след обичайното половинчасово закъснение, с очарователно кратки слова от страна на организаторите. Интернационален състав от филмови дейци извлича завидно добър звук в древния хит на - "My my, hey hey", в който се заявява, че "рокендролът никога няма да умре". Но отнесените лица наоколо сякаш по-скоро потвърждават Джим-Морисъновата присъда: "Рокът е мъртъв". Или по-скоро: новото поколение търси нов тип звучност - усложнена, мрачна и еднообразна като ежедневието, звучност, пречупена през компютърната обработка. Жълтата музика носи точно това.

И така: след дългото чакане сцената е превзета от момчетата на група "Блуба Лу". Първите песни звучат тягостно и мрачно - сякаш наследили нещо от монотонния звук на ъндърграунда, тежките китари на хард-рока или хеви метъла. Следващите две пораздвижват публиката: тук-там някой плахо потропва с крак, друг тръска глава... Групата остава недокрай разбрана в новаторските си търсения: композицията, обединяваща техно-ритъма с инди-напеви, предизвиква предимно апатия. Изрусен младеж до мен изръмжава:"Тия - какво? Да не са кришнари?" - и отпива от концентрата си. Облак сух лед се вдига над сцената; ръмженето (т.е. скатовото пеене) и компютърно обработеният вой на китарите продължават. Половината от песните се пеят на английски, в другите текстът е на български, но и в двата случая - еднакво неразбираем. (Авторите на критичното изказване, че в оперното пеене била разбираема всяка 26-та дума, просто не са слушали "Блуба Лу".) Не че в случая някой се опитва да разбира - музиката предполага по-скоро трансов унес. Пулсът на светлините и гъстият цигарен дим спомагат за него.

Втората група на сцената - "Остава" - в добър синхрон представя седем авторски парчета с подчертан ритъм, характерни, запомнящи се остинатни рифове на соло-китарата, сплетени с така характерната за края на хилядолетието електронна звучност. Музикантите редуват както езика на посланието, така и темпото; но докато бързите носят характерната за "жълтата музика" насмешлива пародийност, то бавните песни звучат заклинателно - монотонно, а песимизмът на текста прелива в мрачен ъндърграунд-саунд.

Следващата група - "Анимационерите" - предизвиква раздвижване и овации сред публиката. Явно активната концертна и студийна дейност не е останала незабелязана: музикантите участваха и в големия ноемврийски концерт миналата година на площад "Св. Александър Невски". Помни се и характерното им представяне: "Анимационерите - а нима това са те?" В случая емблематичната песен се явява като "шапка", обграждаща шест авторски - шумни и монотонни - композиции.

Музикантите от "Бейбифейс клан" имат вече доста години сценичен опит и това проличава още при появата им: уверено сценично присъствие, впечатляващо облекло: черни костюми (естествено, с леко пародиен оттенък), доста дълги сини перуки върху бръснатите глави и -естествено - много добър саунд. Бързите и шумни песни, смесили звука на тежки китари и електронни ефекти, загряват въздуха: накрая саката са свалени.
Двадесет и пет минути след полунощ на сцената изскачат "Уикеда" и публиката крещи в еуфория: безспорно през последната година групата се наложи не само с реализацията на своите запомнящи се хитове, с активната си клубна и концертна дейност, но и като вдъхновител и най-забележителен представител на "жълтата музика".

Насмешливите им тектове, често пародиращи утвърдени модели и символи, изразяват безизходния бунт и протест на поколение, живеещо в несигурност и безверие. Точно така звучи още от самото си заглавие и песента "Всичко е любов" (отпратка към" Бийтълс" или към онзи - станал вече класически - филм, но отпратка с обратен знак). Ироничният поглед прелива и в звука: гротескно звучащи духови инструменти, монотонни китари, съзнателно опростен до речитативност вокал. Известният хит "А ние двамата с Боби си пием кафе" - може би причината е в късния час или тежката димна завеса - леко променя текста си: "... двамата с Боби си пушим трева..." И публиката повтаря думичките с възторжен вик. Естествено - има бис: това е една доста нетрадиционна кавър-версия на евъргрийна на Пол Анка "Диана", включена и в миналогодишния "революционен" албум на "Уикеда".

Минава един часа след полунощ, когато публиката се изнизва от клуба някак унило. След унеса на шоуто внезапният сняг - още една от изненадите на Баба Марта - действа отрезвително.
И все пак: що е жълта музика?

Повечето от децата, които бързат да хванат такси в студената нощ, вероятно не си и задават този въпрос. Празникът се е състоял, "жълтият" звук се помни (и поне два часа звънти до болка в ушите).Това, което обединява "жълтите" групи, е критичният, присмехулно-нихилистичен поглед към днешния ден: поглед, който отеква и в музиката и я прави шумна, пародийна, бунтарска.



Балканският кръстопътен синтез

17.03.2000, петък



В тържествената атмосфера на зала 1 на НДК тази вечер звучи музика - непозната и в същото време твърде родна за българския слушател: една синтетична сплав между традиционния ни фолклор и така характерния за 90-те години техно-пулс. Концертът е открит от "Исихия" - за съжаление недостатъчно известна в собствената си страна талантлива формация, която успешно смесва изконната българска музика с денс-ритъма в динамични и убедително звучащи композиции.

Час след началото на концерта напрежението в залата нараства: на сцената излизат "Анастасия" - македонско трио, което успя да наложи специфичната си звучност в Европа и САЩ, а най-накрая - да дойде и у нас. Сред многобройната публика са и техни сънародници: преданите фенове явно знаят какво ще прозвучи и са готови да изпаднат в екстаз още при първите звуци.

В следващите деветдесет минути "Анастасия" ни потапят в психеделичен океан от звуци, които напомнят донякъде експериментаторските търсения и източната звучност на ранния "Пинк Флойд". Смесват се синтезатори и електронни ефекти със заклинателни барабани и традиционни народни инструменти. Вокалът повтаря до трансов унес медитативни напеви в ограничен тонов обем, отпращащи към църковнославянските песнопения и автентичния фолклор от Пиринския край. Има три биса, които звучат познато: един от тях напомня наша народна песен, а другите са включени в музиката към известния на запад македонски филм "Преди дъжда".



Глобалният транс

18 март, събота



Няколко срещи с известни филмови дейци и музиканти, гостуващи в София за участие във фестивала, за пореден път трябваше да разбият предразсъдъците относно традиционната британска студенина и резервираност. Известните режисьори Тони Палмър и Тери Джоунс, както и DJ-ите от "Tрансглобъл Ъндърграунд", демонстрираха завидно чувство за хумор, артистизъм и непринуденост в софийските си контакти. Но същите тези небрежно облечени и небрежно шегуващи се транс-глобални ди-джеи вечерта на сцената на клуб "Индиго" се превърнаха в техно-уърлд магьосници. Въпреки че британското трио обединява професионални диджеи, те печелят световната си слава с ярките изпълнения на живо, впечатляващи костюми, видео-експерименти, необичайни декори в клубовете, екзотични маски и танци. В тяхната музика се смесват звуци от Индия, Африка, Египет, Израел, традиционни за Европа инструменти - пиано, цигулка, китара; и такива, характерни за традиционния фолклор от различни страни по цял свят, вплетени в матрицата на денс-културата на 90-те години. Композициите преминават от уърлд-техно смес към рейв-денс, който отнася танцуващите тинейджъри в транс. Кулминация на шоуто е химнът на уърлд-денса - "Темпъл Хед" - един почти безкраен еуфористичен трек, събрал силно насечените етно-напеви с хаус-клавишни и дълбокия синтетичен бас върху стандартен денс ритъм. Зашеметяващото изпълнение потвърждава възможностите за междукултурни отпратки, използването на семпъли от уърлд-музика (африканско и египетско пеене и индииски звуци). В тази насока експериментът на групата - да въведе български фолклорни напеви върху електронни инструментали (тази вечер специални гости са народните певици от триото на Величка Стамболова) - се оказва успешен: вокалите не са грубо съшита кръпка, а се превръщат в единно цяло с модерната клубна денс-музика.
Особено впечатляващо е визуалното шоу на VJ Шейк Ад Хелик и Саймън Майерс - Гайаспейс. Огромен екран проектира танцуващи женски силуети (отглас от присъствието на певицата-танцьорка Наташа Атлас в групата), цветни абстракции - като в калейдоскоп - се разпиляват в пулса на музиката. Прочутият лондонски DJ Нелсън Дилейшън вдига градусите на еуфорията със самостоятелен сет в спектакъла. Най-издръжливите фенове дочакват участието на DJ 54EW@, който представя сет с ремикси на TGU заедно с изпълнения на Fun-Da-Mental и Loop Guru. Спектакълът приключва малко преди зазоряване: остава споменът за феерия от светлини и звуци, за унеса на транса и - разбира се - главоболието.




Тържеството на джаза

24 март, петък



В тази пролетна вечер на сцената на клуб "Вси светии" с характерната за северните народи сдържаност се появяват "Bobby's Band" - джаз-формация от Полша. Публиката - по-рехава от обичайното за клуба, но затова пък учудващо млада, просветена и предана - посреща триото с ентусиазъм. Още първите звуци ни пренасят далеч назад във времето на класическия джаз. В следващия час се редуват ритмични динамични парчета с бавен, мечтателно-разнежващ романтичен суинг. Публиката - или поне тинейджърската й част - танцува в екстаз, който би могъл да изглежда неразбираемо в очите на непосветените. За финал "Bobby's Band" избират меланхоличния евъргрийн на Жозе Козма "Мъртви листа".

На сцената излизат "Infinity", които се наложиха като една от най-добрите джаз-формации у нас. Но още в началото обявените от фронтмена персонални промени в състава навяват нерадостни мисли: замените са наложени от поредната емиграция на талантливи млади българи в "страната на хилядите възможности". Може би скоро ще пътуваме в чужбина, за да слушаме нашите музиканти?

Тази вечер публиката има удоволствието да чуе авторски композиции, които черпят вдъхновение от ежедневието. Така например от създадената при пътуване в Германия пиеса "Лайпцигски нощи" лъха истински северен студ. Групата доказва своя категоричен професионализъм, създавайки завидно мощен саунд: към остинатните рифове на електрическите китари, поддържани от здрав бас и ударни, се разливат брилянтните клавишни на Васил Пармаков. В композицията на Румен Бояджиев-младши - към характерния, запомнящ се мотив на клавишните се прибавя ясният звук на китарата. Така че символно-натовареното заглавие на бавната "Балада за изгубеното време" може да бъде преобърнато: публиката не си губи времето.

В общата джаз-звучност на вечерта Aрабел Караян & "Please Shut Up Band" внасят оригиналната звучност от синтетичната сплав на джаз-рока. Острите хард-рок рифове на соло-китарата на Иван Лечев ни връщат към най-доброто от класическия вече рок. Към убедителното мъжко присъствие смекченият вокал на Арабел Караян внася женствена уязвимост и крехкост. В три от композициите тя все пак хваща и китарата.

Късно след полунощ - никой не е усетил кога е изтекло времето - пулсиращите цветни прожектори отново разлюляват тълпата, живото присъствие на сцената е заменено от DJ -ския пулт, а DJ Ясен Петров майсторски манипулира с миксирането електронен синтез от медитативни техно и етно-звуци.

Тинейджърите размахват глави и крайници, сякаш за да поизтръскат ретро-звучността от главите си, докато по-кротките поклонници на джаза се оттеглят от утеснялата зала. Празникът продължава!




Тропикалипсис сега!

25 март, събота



Вакханалията в клуб "Вси светии" от предишната вечер, разпалвана от магиите на DJ Ясен Петров, сякаш изобщо не е свършвала. Вечерта, заявена като "тропикалипсис", се очертава като нестихващо денс-парти. За "тропическата жега" се грижат международен екип от DJ - представители на Франция, Колумбия, Венецуела и, разбира се, България, а за екзотичните усещания допринася и промоцията на "Фанта". Безплатно раздаваните напитки са добре дошли за разгорещените танцуващи двойки, а празните бутилки затрупват залата. Френски DJ от Java French House нажежава страстите с вече почти интернационалните латино-денс хитове. След полунощ към диджейския пулт се прибавя акустичният звук на перкусии с екзотична форма. В шоуто на Diego drum'n'voice тупти хипнотичният ритъм на южноамериканския шаман, диджеи-магьосници виртуозно оперират с необичайна звукова смесица: записи на латино и уърлд-музика върху плоча, пускана и спирана от произволни места, се наслагват върху техно пулсации.

С напредването на нощта все по-напористо и непреодолимо се настанява техно-денсът, чиято хипнотична монотонност заедно с цветните светлини на пулсиращите прожектори, танцуващите светкавици и алкохола люлеят в трансово опиянение участниците в тропикалипсиса.




Финал

31 март, петък



Късно вечерта НДК отново събра най-верните съмишленици на музиката и киното. С рокаджийска енергия фестивалът бе закрит от директора му Стефан Китанов. Пред публиката бе неповторим "Фестивален бенд" с такива музиканти като Ивайло Крайчовски - директор на музикалната програма, Валди Тотев, Джендема, Кита и Пешето. Организатори и гости бяха потопени в носталгичните звуци на рок-класиката от 60-те, съчетани с храброто "Ай, ларипи!" на планинарската песен, на поне двадесет песни на "Бийтълс", Саймън и Гарфънкъл, Ерик Клептън, Боб Дилън и "Бърдс". Разбира се, и "Пляс, пляс педалите". Имаше и монти-пайтъново пожелание: Винаги да гледаме на живота откъм светлата му страна.

Паралелната концертна програма в прословутите софийски клубове "Мистър Пънч" и "Суингин' Хол" представи известни на публиката имена: "Сигнал", "Б.Т.Р", рокаджиите от "Монолит" и "Сленг", великолепните джазмени от "Зона Це", "Акага", рок-дамите Милена и Роберта, Кита и Пешето (и приятели) и още много от най-добрите ни музиканти. Особено забележителни бяха изпълненията на шоумените от "Дърти пърчис" и "Зона Це", които успяха да превърнат проблем (като спирането на тока в района) в незабравим акустичен джем-сешън в препълнения "Суингин' хол".

И накрая наистина можем да кажем: "нещо се случи". В София почти безспирно звуча качествена и разнообразна музика, гостуваха световноизвестни творци. Дължим благодарност и на хората, които остават в сянка - организаторите. Нека не забравяме и спонсорите.

"София Мюзик и Филм Фест - 2000" донесе усещането за безкраен пролетен празник; остава ни да повторим думите на двама прочути шоумени:

Представлението трябва да продължи!
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”