Български  |  English

Зареждането


Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където е един от създателите на студентското радио „Реакция“. Работил е като надничар в завод за метали, гардеробиер в НДК, рецепционист в хижа, пазач в склад за топло- и хидроизолации, телевизионен сценарист и копирайтър. Пътувал е на стоп из България, Европа и Азия. Бил е пилигрим на Божи гроб, из Светите земи и Света гора. Част от тези многобройни пътувания са описани в дебютната му книга – сборника с разкази „Техническа проверка“ (Изд. Scalino), който излезе в края на 2018 г.

 


„Цариградско“ шосе, лъснало като самолетна писта. Огромният мол като Трети терминал. Околните офис сгради от стомана и стъкло – банкови институции, консорциуми и фондове за рисков капитал – светещи тук-там като шантава електронна игра от 90-те. Всичко се къпеше в светлина, все едно бяхме новородени. Бензиностанцията от другата страна. Жълто-червените цветове на колонките, навеса и търговското здание с касите – като първите екипи на „Левски“, някога, преди 100 години…
Изгаси колата и зачака реда си. Пред него – троица барутник, бричка и бегачка. Престой в локалното на света, посред синора на времето – тези моменти бяха почти винаги скука и по-рядко Откровение. Отпусна се с въздишка назад в седалката, от толкова седене вече излята по него.
Една женица сновеше между колите. Движенията ѝ му се сториха някак нелепи и дори забавни. Вероятно майката на момчето в първата кошара, помисли си. Сигурно ще отиде за кафе и кроасанчета с масло. И къде е бензинджията, по дяволите, колко време ще виси тук!? Но когато тя посегна и взе маркуча, сцената заприлича на гротеска. Той оголи зъби, но почти веднага сви устни в глуха ярост, че служителят на бензиностанцията нейде невидимо си драпа мандрагориите.
И тогава картинката започна да се изяснява. Тя втъкна обиграно маркуча в отвора на резервоара, видя как кокалчетата на ръката ѝ се опънаха, докато натиска лъскавия спусъков механизъм и зяпа брояча като табло с пристигащи полети.
Тя бачкаше на бензиностанцията.
Надигна се, подпрян на волана. В този момент предното стъкло беше екран, по който се излъчва документално кино. Той беше малко дете, отишло до самия телевизор в хола, немигащо, за да види отблизо лъва в саваната на „Серенгети“.
Беше не по-млада от 55, може би и към 60. Косите ѝ като изгорена купчина есенна шума. По попреминалата къна на косата избиваха ясни бели участъци – киши вечен летен сняг в усойните скални ниши из планините. На ушите ѝ щракнати златни халкички като на вярно улично куче, което е обезпаразитено и кастрирано. Преминало Комисията на Живота. Или по-добре, не – приличаше на добра и кротка крава, едновременно достолепна и предизвикваща снизходителни усмивки. Но и страхопочитание – че е там; че е избрала да е там; че е.
Коя беше тази жена? Какво правеше тук? Защо работеше това? Въпросите напираха. Нямаше никаква логика тя – почти пеньоарената баба – да опъва бензиновия шланг в студа.
И не само. Остъргваше суграшицата от стъклата с нарочна шпакличка и прибираше подадените бакшиши. И захождаше към следващата кола или колонка с приплъзващи стъпки, все едно тъкмо е измила пода в дома си, но трябва да си вземе започнатия гоблен от кухничката.
Беше едновременно чужда на Света и своя на Смисъла. Беше благодатен бъг в Системата. Насред този футуристичен и постмодерен джумбуш от светлини, картини и истории тя беше метафора. Тя беше. Тя просто беше. Тя побеждаваше и пребъдваше.
Дойде и неговият ред. Свали стъклото, което проплака като бебе. Тя се наведе леко и попита:
– Какво да бъде?
– Аз… ъъъ… се заредих.

Отпраши с мръсна газ. Свистящият мраз от все още отворения прозорец го лъхна опомнящо. Погледна в огледалото за обратно виждане и за последен път я видя – посадена в пространството, с маркуча в ръка, останала там неразбиращо и насмешливо.

И започна да се чуди защо изобщо спря на бензиностанцията, след като сутринта зареди догоре и все още имаше предостатъчно количество гориво в резервоара.

 

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”