Култура :: Важна статия :: Николай Генчев Нацията е като човек - просто не й се умира
Български  |  English

Николай Генчев Нацията е като човек - просто не й се умира


Георги Лозанов: Професоре, дрогирате ли се?

Николай Генчев: ...Не.

Георги Лозанов: Приемате ли този изход, мислите ли, че "химията" въобще е изход за съвременния човек?

Николай Генчев: Вероятно това е още една пътека, но тъй като не я познавам, не знам накъде води.

Христо Буцев: Помните ли 68-ма година?

Николай Генчев: Помня я. Най-вече със силното разделяне на духовете на българската интелигенция около Чехословакия. Тогава бившият историко-философски факултет попадна в центъра на бурята, тъй като почти всички преподаватели и студенти бяха настроени против съветската интервенция, а един колега я бе характеризирал на своите лекции именно като интервенция. Започнаха драматични събития във връзка с неговото уволнение. Тогава в полицейските и в партийните среди се заговори, че във факултета действа организация "Малка Чехословакия". Шест души - за съжаление възрастни хора, мои учители - направиха изложение до полицията, аз имах честта да бъда сложен за ръководител на нелегалната организация... Уви, такава организация не съществуваше, от псевдореволюционно минало никой няма нужда. Съществуваше обаче абсолютно единство в стремежа да запазим нашия колега, който беше произнесъл думата "интервенция".

Георги Лозанов: Борческата история през последните няколко десетилетия не е ли повече видение на тайните служби, отколкото реална социална практика?

Николай Генчев: И едното, и другото. Тайните служби не можеха да преодолеят пасивната съпротива на интелигенцията, нежеланието й да бъде открит апологет. По това време министърът на вътрешните работи Ангел Солаков изнесе доклад, в който заяви буквално, че от българската интелигенция само 2% с желание и убеденост пишат за политиката на партията.

Георги Лозанов: Значи българската интелигенция през последните десетилетия не отговаря на тезата, поддържана от вас (за други исторически периоди), че е продажна?

Николай Генчев: Едно такова огромно мълчание е израз и на известно прислужничество.

Георги Лозанов: Господин Савов казва друго - че то е същинската героика на българския народ.

Николай Генчев: Господин Савов не може да каже друго, защото това, че се беше скрил и беше превил гръб до земята, е единственият му принос в съпротивата срещу комунистите.

Георги Лозанов: В нашата история комунизмът ли е най-голямото зло?

Николай Генчев: Аз мисля, че комунизмът се оказа асоциална система и в това е неговото нещастие. Той влезе в противоречие с естествените нужди на човешката личност, на човешката природа, ограничи инициативата, свободата на действие, свободата на духа, премахна духовната толерантност и създаде едно общество, което не можеше да произвежда нито материални, нито духовни блага.

Георги Лозанов: Законът за декомунизацията1 не поправя грешката, поне в науката...

Николай Генчев: Законът за декомунизацията е събитие от същия ред, каквото преживя българската наука в 1947 година. Онзи ден заявих на нашето Общо събрание, че през 47-ма премахнаха автономията на университетите и унищожиха онзи висок пласт на българската интелигенция, който беше вече способен да твори. В 1992 премахнаха автономията на университетите и отново посегнаха на същия пласт.

Христо Буцев: Вие смятате, че българската наука има достатъчно сили сама да изчисти некадърниците в себе си.

Николай Генчев: Да. Науката не търпи некадърници. Никой не може да стане истински учен, след като няма способности за това. Какъвто и пост да заема, каквото и да прави.

Христо Буцев: Ако прочистването стане "по демократичен начин", т.е. чрез вътрешно гласуване, в което участват същите тези хора, които би трябвало да напуснат науката като некадърни, няма ли да се окажат те мнозинство? Няма ли да се повтори бездарието, преклонението пред силните и т.н.?

Николай Генчев: Всичко зависи от климата, който съществува в обществото. В крайна сметка некадърниците никога няма да оставят ученици и последователи. Това е истинското прочистване в науката.

Георги Лозанов: Вие огорчен ли сте от това, че се наложи да напуснете ректорството2?

Николай Генчев: Не. Аз бях отстранен от един закон, а не от колегията на университета. При това не ми е за пръв път - навремето бях отстранен като декан, сега като ректор...

Христо Буцев: Спомням си един разговор отпреди пет години - тогава твърдяхте, че интелигенцията изобщо не бива да се интересува от властта. А след това създадохте политическа партия3.

Николай Генчев: Едни от най-големите познавачи на интелигенцията определят като пета нейна функция отделянето на известен контингент за обществена и авторитарна дейност.

Георги Лозанов: Петата колона на интелигенцията...

Николай Генчев: Именно. Навсякъде интелигенцията е ръководител на обществото. Разбира се, по-важните й функции са в духовната сфера. Ние създадохме едно обществено движение за защита на интелигенцията, в което обаче, за съжаление, се наблюдава тенденция да се превърне в политическа партия.

Георги Лозанов: Вашето желание не е ли такова?

Николай Генчев: Аз, естествено, се съгласявам с тази тенденция, тъй като според мен е изключително важно да се изкара на повърхността на обществения живот един сериозно квалифициран слой, който може реално да управлява, а не да използва властта само за облаги.

Георги Лозанов: Има ли такъв слой?

Николай Генчев: Такъв слой съществува, обаче той засега е дълбоко под повърхността. Вие виждате, че българската интелигенция през последните години се декласира. Инженери и икономисти, които могат да вършат огромна работа и да ръководят предприятия, са таксиметрови шофьори, други започнаха да се занимават с бизнес, трети избягаха в чужбина...

Георги Лозанов: Това действително ли бяха - творчески и биографично - хора, които можеха да се наричат интелигенция, или само ползваха етикетите, разлепени от социализма, които сега започнаха да падат като от бирени бутилки, натопени във вода?

Николай Генчев: Все пак това са хора, чийто опит трябваше да бъде използван. Има един обобщаващ пример - България и Белгия имат еднакъв контингент интелигенция и професионалисти - около 100 хиляди души. Белгия, която е три пъти по-малка по територия от България, произвежда три пъти по-добра продукция. Това се дължи на факта, че интелигенцията е пласирана където трябва. Нашата организация иска да предложи на обществото професионалисти там, където те биха могли да му бъдат полезни.

Христо Буцев: Гледайки българската история, човек не може да се отърве от тревогата дали и този път не сме сбъркали? Толкова пъти правим обрати и с такъв ентусиазъм... А резултатите? И дали сегашният ни избор - демокрацията, е правилният, дали няма да има и този път катастрофа?

Николай Генчев: Отговор на вашия въпрос може да даде само историята. Съвременникът може да изкаже единствено предпочитания. Засега може да се заключи само, че нашето общество не е достатъчно дозряло до демокрацията, че не може да се възползва от нейните предимства като социална система, затова се лута и ще се лута още твърде дълго.

Христо Буцев: Ако утре Желю Желев обяви разпускане на парламента и президентско управление, вашето отношение към това действие какво ще бъде?

Николай Генчев: В настоящия момент ще бъде отрицателно.

Христо Буцев: Току-що казахте, че не сме дораснали за демокрация.

Николай Генчев: Вижте, не може да се прецени кога ще се похаби повече социална енергия - дали стремейки се към демокрация, или връщайки се към тоталитарен режим.

Георги Лозанов: Вашият исторически нюх какво ви подсказва - на какво мирише повече - на катастрофа или на прогресистки изход от ситуацията?

Николай Генчев: Аз мисля, че при сегашното съотношение на силите и сегашния начин на движение повече намирисва на катастрофа.

Георги Лозанов: Какво прави човек, когато му мирише на катастрофа?

Николай Генчев: Каквото прави животното, когато се изправи пред пропастта - започва да вика и да действа неориентирано.

Христо Буцев: Все пак Конституционният форум е партия, трябва да имате някаква програма, начертан път, по който да ни водите, ако ви гласуваме доверие.

Николай Генчев: Има такава програма, но смисълът й може да бъде оценен само съпоставително, само исторически. Това е програма либерална - за създаване на свободно общество, ограничаване на функциите на държавата, гарантиране правата на личността, на стопанската инициатива при духовна толерантност. Вие виждате, че нашето общество не се развива в тия посоки. Това е едно посттоталитарно общество, управляващите се опитаха да запазят цялата тоталитарна скърцаща машина и чрез нея да се наложат, подменяйки само чуждите с наши. Те просто през целия си живот са мечтали да заменят Тодор Живков и успяха да го направят, което обаче не доведе до никакъв резултат...

Георги Лозанов: Изглежда, че по отношение на тях вие сте отчаян, защото в един по-ранен период бяхте склонен да говорите за грешките им, да ги поучавате...

Николай Генчев: Аз съм напълно отчаян, тоталитарната тенденция е очевидна. Те дойдоха с една платформа - отрицание на тоталитаризма, но поради социална и умствена недостатъчност не можаха да я реализират.

Георги Лозанов: Едно бедно общество може ли да бъде демократично, това не е ли сбъркана по условие задача?

Николай Генчев: Така е. Едно бедно общество винаги се терзае от социален натиск, от социални бунтове и протести, от революции и копнежи за силна ръка, които естествено пречат на демокрацията.

Георги Лозанов: Значи Маркс се оказва гениално неправ - парите, вместо да са най-голямото социално зло, са извор на демокрация.

Николай Генчев: До голяма степен е така.

Георги Лозанов: Не виждам у вас маркузиански хъс срещу такава формулировка.

Николай Генчев: Ами няма. Няма, защото трябва да гледаме с отворени очи социалното развитие.

Георги Лозанов: За вас като историк историята какво е - случка, която се развива пред очите на историка и той се примирява с нейните самоочевидности, или нещо друго?

Николай Генчев: Естествено това е ролята на историка - да опише реално социалното развитие, като разкрие пружините, които го движат, да покаже, че това развитие не може да бъде програмирано от никаква теория, от ничии гениални мозъци, че това развитие е безкрайно сложно, защото в него е въплътена преди всичко безкрайно сложната и несъвършена човешка природа.

Георги Лозанов: Т.е. историкът в последна сметка се превръща в бард на случайността.

Николай Генчев: Той се превръща в един човек, който констатира развитието на случайността, без да е необходимо да я възпява.

Христо Буцев: Отричате закономерностите в историята?

Николай Генчев: Закономерности има, но те са определени само от параметрите на човешкия живот. Вън от това са заблудите на истмата.

Георги Лозанов: Но ето, на вас не ви стигна съзерцателността на историка и в последна сметка се намесихте в политическата история.

Николай Генчев: Историкът може би страда от заблудата, че познавайки миналото, може да каже нещо върху съвременността и върху бъдещето. Според мен това е съществена заблуда.

Христо Буцев: Проф. Андрей Пантев в едно интервю за "Култура" каза, че добре ще е за България, ако в близките двайсет години успее да съхрани сегашната си територия.

Николай Генчев: Тази опасност идва главно от тъй наречения демографски срив, на който сме свидетели. Просто започват да липсват българи за тая земя и тя трябва да се насели от други хора.

Христо Буцев: С това намаляващо население не можем да запазим тази територия, така ли?

Николай Генчев: Не бихме могли, естествено. Навремето имаше един великолепен виц за циганския проект за решаване на българския национален въпрос. Циганинът казал: вие, българите, ще отидете в Русия, защото много обичате руснаците, турците да си вървят в Анадола, тук ще останем само ние, циганите. То къде ли, бате, има по-голяма цигания от тука? Демографският срив е биологичен срив и той е много странен, често не може да бъде изведен непосредствено от най-близките исторически събития. След Първата световна война например, когато България е в пълно отчаяние, през 1925 година тя е на първо място по раждаемост в Европа - сега е на последно. Въпреки че сегашният й хал е много по-добър от тогавашния. Просто природата, биологията и историята трудно се съчетават, за да се даде някакво реално обяснение.

Христо Буцев: Тези дни в печата Атанас Славов цитира някакъв американски лекар-общественик, който още преди десет години бил констатирал, че като ни потискал комунизмът в България, ние сме му връщали, като не сме раждали деца.

Николай Генчев: Това е една красива фраза, но не може да бъде вярна. Ето, бялата раса като цяло в този век е нераждаща раса. Нима като знак на протест срещу потисничество пада раждаемостта в Германия? У нас огромно значение имаше, според мен, ликвидирането на българското село. То е истинското обиталище на националността - и на рода, и на семейството, и т.н. На новия градски човек не му трябват деца - какво да ги прави? Не му трябват за стопанство и социална дейност. Освен да ги ражда, за да ги убива една бъдеща война.

Христо Буцев: Казахте война, да поговорим малко за Македония.

Николай Генчев: Исторически този въпрос е решен, вие знаете. Всичко опира до съвременната интерпретация... По моему историята много неприятно иска отново да ни нахлузи Македония. И въпросът е дали политиката трябва да се поддаде на това изкушение.

Христо Буцев: Разбира се, ние не я искаме вече?

Николай Генчев: Има такова настроение сред определени среди на българското общество, защото Македония донесе много нещастия на България. Между другото там българизмът се възражда с огромна сила в момента. Според едни статистики около 40% при свободно допитване биха се обявили за българи. Евентуално сърбите сега биха ни предложили Македония, за да можем да слезем долу и с наши сили да спираме настъпването на албанските ислямски маси, т.е. да гарантираме южния фланг на Сърбия от Гърция и Македония. Но дали българската политика на този етап трябва да се ангажира с такова нещо, е много спорно.

Христо Буцев: Вие нямате еднозначен отговор?

Николай Генчев: Нямам. Защото не бива да повтаряме грешките на цар Борис III - да влезем в Македония, за да излезем отново: опозорени, накърнили националното самочувствие на това население. А Македония в непосредствена и в историческа перспектива не може да бъде друга, освен българска, това е повече от ясно.

Христо Буцев: Казано от историк, който се занимава с Възраждане...

Николай Генчев: Те не могат да станат гърци, оказва се, че посръбчването им е също много трудно. Аз казах на едни македонци: вижте, щом вие искате да ставате българи, предлагам да ни обявите утре война, аз ще убедя българското правителство да обяви веднага капитулация и ще завладеете България до Дунава - и това ще бъде Велика Македония. Народ, който говори един и същ език, има обща култура и срещу това не може да се направи нищо.

Христо Буцев: Вие преди малко казахте - те не могат да станат сърби, не могат да станат гърци. Но те могат да поискат да си останат македонци - още повече, че близо половин век са подложени на невиждана атака върху съзнанието им - от радио, телевизия, вестници и партия.

Николай Генчев: Разбира се, те са македонци, живеят в Македония, само че говорят български и затуй са част от българското общество.

Христо Буцев: Да приемем все пак хипотезата, която е за момента доста реална, че те остават отделна държава, постепенно биват признати за отделна нация, с отделен език, обаче твърдят, че Кирил и Методий са македонци. Т.е. ние ще трябва да водим с тях война не за територии, а за митове.

Николай Генчев: Това е въпрос на политическа намеса в миналото. Какво от това, че Киро Глигоров казал, че Кирил и Методий са македонци. Историята е доказала, че държава можеш да създадеш, но не можеш да създадеш нация. ГДР просъществува 40 години, но "гедерейска" нация не се създаде - и не можеше да се създаде. Защото създаването на нацията е въпрос на вековен исторически процес.

Георги Лозанов: Възникването на нови нации вече не е възможно, така ли?

Николай Генчев: Да, този процес е приключил през ХIХ век. Той е свързан с буржоазните революции, с превръщането на държавата в нация.

Христо Буцев: В този смисъл вие сте на страната на сърбите, защото мюсюлманската нация е изкуствено създадена.

Николай Генчев: Може и да е така, аз не познавам достатъчно босненския въпрос.

Георги Лозанов: Да отидем към любимия въпрос на Христо Буцев - предстои ли сблъсък между Изтока и Запада? И то с фронт точно през България?

Николай Генчев: Аз мисля, че този сблъсък предстои и вещае ново велико преселение на народите. А България няма как да бъде отмината, защото се намира между Азия и Европа. Не могат да останат тези милиарди жълти маси в техните малки пространства, където няма храна. Те ще тръгнат по света да я търсят - и атомни бомби не могат да ги спрат. От 5 млрд. човечество 3 млрд. и половина вече са жълти. Един мой приятел казваше за тази прогноза - абе тя е малко права, но дано не се окаже съвсем...

Георги Лозанов: Виждам, че в историческите си прогнози се опирате главно на материалистически мотивации - това няма да е поход за разширяване на духовното пространство на исляма примерно, а ще е кулинарен.

Николай Генчев: Аз мисля, че ако народите на исляма, примерно, живеят добре в дадена област, няма да тръгнат да налагат величието на Аллаха в друга област, за да измрат и да ги избиват.

Георги Лозанов: Като стана дума за материалистическа интерпретация на историята, как се чувствахте през десетилетията в една идеологическа конюнктура, определена от марксизма? Как се самосъхранявахте професионално?

Николай Генчев: Това зависи от историка - дали той е достатъчно подготвен да разбере, че това е само една от идеологиите, които съществуват, че има и други подходи и погледи към света. И че има банални исторически истини, които не могат да се подминават. Че има житейски истини, които са вечни. И ако той е достатъчно образован, достатъчно ерудиран, достатъчно духовно изграден, той със самото това вече се е самосъхранил. Просто може да върви край тази идеология, без да я докосва, защото тя е много опасна.

Георги Лозанов: А вие как се чувствате, излизайки от тоталитаризма, травмиран или незасегнат?

Николай Генчев: Аз мисля, че всеки човек, който не иска да бъде роб, може да бъде свободен. Това означава да бъдеш освободен от цяла серия химери, желания, означава, както аз казах на някои мои колеги, да не ти е много голям стомахът. Свободата според мен е въпрос на устройство на човешката душевност. Или си се родил свободен, или не.

Георги Лозанов: А към национални обобщения склонен ли сте? Българската нация свободна ли е, или стомахът й е голям?

Николай Генчев: Много е сложно да се отговори на този въпрос. Защото всяка нация желае да бъде свободна, но историята не на всяка нация предлага тази възможност.

Христо Буцев: Тук искам да цитирам по памет едно стихотворение на Константин Павлов, в което "пиян и дрипав каруцар" налага своя кон, а конят говори: "Докато той ме бие и ми рецитира с песен, аз си мисля разни мръсотии и по този начин обезсмислям целия процес".

Николай Генчев: Българинът много напомня поведението на тоя кон, това е вярно. И само български поет - и то голям български поет като Коцето Павлов - може да напише такива работи, защото действително на Орлов мост се посреща всеки освободител, независимо откъде се задава и с какво се задава. Обаче на този освободител още на другия ден се показва пръст, нали? И този дух на българската нация е изработен главно благодарение на кръстопътното й положение. Тя, ако беше проявила по-голяма твърдост, щеше отдавна да бъде смляна от историята. Говоря за този плазмодичен дух на българската националност, но този плазмодичен дух е исторически необходим. Сравнете ни с Швеция, която 400 години не е водила война. И не са минавали през нея чужди войски. Тя ще има съвършено друга национална психика. Много голямо значение в обясняването на българската история има тази безкрайно обилно пролята кръв, която е моделирала и един исторически страх, и един исторически рефлекс за самоопазване. Защото нацията е като човек - просто не й се умира. На нея й се тегли, но не й се умира.

Георги Лозанов: Въобще историята, според вас, е върколак - с кръв се храни.

Николай Генчев: Историята обича този тип храна.

Георги Лозанов: И няма историческа перспектива проливането на кръв някога да спре?

Николай Генчев: Няма. Докато съществува човекът, а той не може да бъде променен, така ще бъде.

Христо Буцев: Питам се, съдбата на България и българите не е ли просто да бъдат ханджии? Да обслужват минаващите. На кръстопътя - хан.

Николай Генчев: Ами историческият опит на България подсказва, че това примирение е до голяма степен необходимо. Виждате, че в българската политика не се появяват старите миражи. Днес не може да се появи един Симеон, който ще мечтае за световна империя като цар на българите. (То не се появяват хора, които да кажат, че Струмица е българска, камо ли нещо друго.) И това примирение, което идва от историческите поуки, от кървавите уроци на тази история, е естествено.

Христо Буцев: След като нациите се раждат в ХVIII-ХIХ век, за каква България през средните векове говорим - като си представим един феодализъм с неговата разпокъсаност, с ниското ниво на производителност и т.н.?

Николай Генчев: С раждането си националното съзнание абсорбира миналото и го преустройва романтично, за да го нагоди към себе си. Оттам идват тия миражи и тия видения.

Христо Буцев: Но - не на историците ли е дадено да погледнат миналото с трезви очи? Да съобщят, че не е имало монолитна средновековна държава, монолитна Симеонова идеология и т.н.?

Николай Генчев: Така е, да. Аз винаги съм бил против историческия романтизъм, но той е едно реално чувство, трябва да го признаем. Неслучайно виждаме българското национално самосъзнание как се колебае между националния нихилизъм и искриците на национална мегаломания.

Христо Буцев: Може би това идва именно от незнанието на собственото ни Аз?

Николай Генчев: То е по-скоро потребност за самочувствието на малкия човек.

Христо Буцев: Може би малкият човек може да стане голям човек, ако историкът му помогне да осъзнае собствените си комплекси.

Николай Генчев: Не, малкият човек може да стане голям човек само ако порасне.

Георги Лозанов: Вие сте против монархията на конкретно-историческа основа - заради това, че в България няма почва, няма аристокрация и т.н., или по някакви светогледни причини?

Николай Генчев: Монархията е изминал етап в историческото развитие като форма и начин на организация на обществото. А специално в България Кобургската монархия, която иска да се върне, е толкова виновна за историческите нещастия на страната, че би било направо срамно.

Георги Лозанов: От психоаналитична гледна точка не смятате ли, че нацията много трудно изгражда своя абстрактен, сублимиран Свръхаз и затова ще бъде по-лесно и по-просто неговата власт да се персонифицира?

Николай Генчев: Върху това би могло да се разсъждава и известно време една такава власт би могла да играе и положителна роля... Но аз не вярвам на Кобурга. Той никога няма да се върне в България, за да царува, той иска да се върне, за да управлява.

Георги Лозанов: А как ви се струва, ДПС и Ахмед Доган от външна политическа логика ли се движат, или от интересите на вътрешнополитическата ситуация?

Николай Генчев: Това е едно много интересно явление. Трябва да кажа, че отношението ми към Доган чисто политически е отрицателно. Но утре историята може да покаже, че той е изиграл известна положителна роля. Самият факт, че те не запалиха досега гражданска война в България - което можеха спокойно да направят, води към такова признание... Но аз съм дълбоко убеден, че това е турска партия. Особено последните й две действия - потурчването на българомохамеданите и подкрепата на турската линия за намеса в Босна - са достатъчно доказателство.

Георги Лозанов: И вие май сте склонен да кажете, че в момента турците ни управляват4?

Николай Генчев: Това е истината. Разбира се, не директно, но те могат да срутят всяко правителство в парламента, да предизвикат избори.

Христо Буцев: Не смятате ли, че трябва да започнем да се мислим като държава, в която има две националности?

Николай Генчев: Мисля, че не. Съотношението е както във Франция - там французите са 86%, тук българите сме 89%. Но французите, дори да слязат на 50%, никога няма и да помислят за многонационална държава.

Георги Лозанов: Значи какво се получава, националноидентично управление страната имаше около две години и половина - руснаците до 10 ноември, после малко българско управление, сега турците...

Николай Генчев: Той затова един казал: от турско до турско.


Интервюто е взето на 21 май 1993 г. и е публикувано във вестник "Култура", бр. 22/1993 г. под заглавие "От покойния към живия (Панев)".













 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”