Български  |  English

Мицуйоши Ойкава

,
японският диригент, е ведър и контактен. Дошъл е тук благодарение
на горещата препоръка на нашето посолство в Токио. "Аз съм
гражданин на света" - казва той. И изброява къде дирижира:
Москва, Петербург, Киев, Чехия, Полша, особено често в Китай.
В родината му, изглежда, е доста трудно да се реализира един диригент:
"В Токио има 10 оркестъра и 100 диригенти." И това до
голяма степен обяснява постоянните му пътувания. Споменава неколкократно
името на учителя си Сейжи Озава. Съвсем основателно, защото, изглежда,
тъкмо от него е усвоил техниката на занаята: четлив и точен диригентски
жест. Качество, което веднага беше оценено от нашите филхармоници.
Сигурно и затова те направиха всичко възможно да мобилизират и
използват натрупаните си опитности. Така че съвсем нелеката програма
с музика от Моцарт и Бетховен да прозвучи коректно. Да се говори
за интерпретация, а още повече индивидуална, няма място. Просто
творбите бяха изсвирени с една невинна непосредственост, благодарение
на която дори Седмата симфония на Бетховен зазвуча светло и безгрижно.


Но ако имаше нещо, с което ще се запомни този концерт
- това бе изпълнението на Кремена Ачева, солистка в Моцартовия
ре мажорен концерт за флейта. В никакъв случай не е изненада,
защото тя от години вече е заявила и доказала своите възможности.
Радостното обаче е, когато виждаш как един музикант не само потвърждава
качествата си, а продължава уверено напред. Към блясъка, лекотата,
елегантността Ачева прибавя нови нюанси и дълбочина, които придават
обем на изпълнението й.


И един камерен концерт през изминалата седмица -
на Марина Капацинска. Неслучайно сред публиката имаше събрани
толкова много пианисти, колкото не съм виждала от години на едно
място. Защото това си беше истинско събитие. И подвиг. Марина
е имала смелостта да побере в една програма две от най-трудните
и сложни клавирни творби на късния Бетховен: соната оп. 106 (Хамерклавир)
и Вариации по тема на Диабели. Чисто безумство, като се има предвид
дори само физическата издръжливост, която предполага изсвирването
им. А едновременно с това и преборването с огромните проблеми
по отношение на музикантския им прочит. Не са ефектни, изискват
ясна конструктивна мисъл при овладяването им и голяма ерудиция
за осмислянето на цялата тази сложна клавирна материя. Капацинска
ги има. Но особено впечатляващ е определено съвременният й подход
при извеждането на контрастите, фразирането. Така че да се усети
онази авангардност в мисленето на Бетховен от последния му период,
която очертава пътищата за цялото по-нататъшно развитие на клавирната
музика - през романтизма, та чак до наши дни. И ако за Вариациите
пред пианистката все още стоят някои проблеми за решаване, то
в Сонатата чувството за стабилност и зрелостта й позволяват да
достигне до една завидна артистична освободеност, при която престава
да съществува напрежението на преодоляването. За да се роди удоволствието
от преоткриването.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”