Александър Донев, брой 43 (2002), 24 октомври 1997" /> Култура :: Важна статия :: Масираното
Български  |  English

Масираното

участие на 46-ия фестивал в Манхайм-Хайделберг беше най-адекватното
киноприсъствие на лутащия се български бизнес на международен
екран за последните пет-шест години. В тази покана пролича не
само уважение към една забележителна някога школа: най-новият
филм на изявен неин представител - "Черната лястовица"
на Георги Дюлгеров получи престижната възможност да открие форума,
а чрез последващите още четири прожекции в двата града-домакини
събра може би повече зрители, отколкото за седмиците комерсиално
разпространение в София. Нашият участник в конкурса - "Всичко
от нула" на Иван Павлов и Валери Петров - не смогна да завоюва
благоволението на журито, въпреки че с нищо не отстъпваше на поне
половината от отличените филми, но затова пък защити достойно
престижа на съвременното българско кино.


Не по-маловажно от изявата
на екрана обаче беше българското присъствие на провеждащия се
за втори път в рамките на фестивала пазар на проекти. На него
между 14-те одобрени заявки от Източна Европа (сред повече от
50 кандидатстващи) бяха поканени с най-новите си проекти продуцентите
Николай Волев и Росица Вълканова. Всеки от тях имаше десетки срещи
с представители както на независими продуцентски къщи, така и
на обществени телевизионни канали от почти всички западноевропейски
страни. Струва ми се, че основният ефект от тези индивидуални
делови срещи не се измерва с бързината, с която нашите продуценти
биха намерили финансиране и международни партньори. Много по-важно
е, че десетки чуждестранни професионалисти са се убедили със собствените
си очи и уши в потенциала на съвременното българско кино не само
да ражда идеи, но и в неговата воля да търси пътища за тяхното
осъществяване.


В същото време фестивалната
програма предложи прекрасни възможности на същите тези български
продуценти и режисьори да се запознаят на живо с актуалните тенденции
на световното независимо кино, да си създадат собствена представа
какви жанрови модели, какви сюжетни структури и интерпретационни
подходи имат най-голям успех сред ценителите на некомерсиалното
кино, етикет, който българската филмова продукция е обречена да
носи още дълги години. Филмите, които се откроиха заради пристрастията
на публиката или признанието на журито, в преобладаващото си мнозинство
разказваха прости истории, почерпени от ежедневието на обикновени
герои, които, без да са пълни аутсайдери, изпитват неудовлетворение
от живота и търсят със съмнителен успех някаква промяна. Сред
филмите, които зрители и специалисти ще запомнят от тазгодишната
фестивална програма, не бива да се пропуснат "Слепият пътник"
(Холандия), отличен с Голямата награда, "Орбис пиктус"
(Чехия - Словакия - Франция) на нашумелия с "Градината"
словашки режисьор Мартин Шулик, поделил с иранския "Пети
сезон" Специалната награда, както и канадският "Обущарят",
спечелил наградата на публиката. Без бунтарски напъни, без радикалност
както във формата, така и в посланието съвременното световно кино
отвъд "мейнстрийма" търси своя път към любопитната публика,
готова да рискува стремежа си към интелигентно развлечение.

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”