Български  |  English

Вот прийдет барин, он вас рассудит!



- Кой всъщност е автор на законопректа за медиите,
който стана известен под името "Райчевски"? Не е ли
това текстът, който беше депозиран от ръководството на телевизията?


- От 1992 година насам има 7-8 законопроекта за радиото и телевизията.
Само в БНТ през тези години различни експертни групи са изработили
четири проекта. Законопроектите и законите, обаче, нямат имена.
Персонифицирането им показва нашата интуитивна "англосаксонска"
представа за правото - законът "Джексън-Ваник" например.
Проектът "Райчевски" е инспириран от идеята за регламентиране
на националните медии. Предполагам, че окончателният му вариант
е подготвен от експертите на парламентарната комисия.

- Вестниците тиражираха следната теза: това е проектът, подготвен
в телевизията, затова текстът е сервилен, оставя медиите в ръцете
на управляващите; нарекоха проектозакона слугински.

- Телевизията се състои от 2600 души, всеки от които сигурно си
има собствена представа за медийния закон. Дискусията в момента
е сведена до следното: проектът "Райчевски" срещу проекта
"Свободно слово", а темата й е всъщност коя философия
за регламентиране на електронните медии ще бъде възприета.

- Каква е философията на този текст?

- Има една мисъл на един класически философ, която ще цитирам
по памет: "Ако моето мнение влиза в противоречие с фактите,
толкова по-зле за фактите". В интелектуалната общност, поне
в тази, която се занимава с въпросите на медиите, някак си се
създаде абстрактна представа за това как трябва да изглежда законът.
Тази представа влиза в решителен конфликт с нормативните факти,
които съществуват в нашата държава. Това беше един от проблемите
на "гордостта на Клара". Когато Конституционният съд
отменяше текстове от него, той се спря само на тези, които влизаха
във флагрантно противоречие с конституцията. Но ако беше продължил
малко по-нататък, щеше да открие още хиляди неща, с които този
закон взривява българското законодателство. Не знам защо специално
за закона за медиите ние си въобразихме, че можем да се държим
като слон в стъкларски магазин - въобще не ни пука, приемайки
едни или други нормативни положения в този закон, какви други
закони трябва да променим или пък да нарушим. Ето един конкретен
пример, от който не може да се избяга, но който упорито се премълчава:
в конституцията на България има две форми на собственост - публична
и частна. Публичната се дели на държавна и общинска, трета няма.
Телевизията, от гледна точка на собствеността, може да бъде или
държавна, или общинска, или частна. Форма на собственост, като
"независима", "обществена" или не знам още
каква, просто няма. За да се реши този проблем, трябва да се промени
конституцията.

- Проблемът е, че всички ние сме особено чувствителни към
употребата на медиите от властта. Как да стане така, че телевизия,
макар и държавна като собственост, да се държи като обществена?
Дори депутат от левицата нарече проектозакона етатистки...

- Огромният проблем на този проект е, че е честен. Той казва
кое може и кое не може, а това изнервя мечтателите - оказва се,
че в България, която е страна на абсурдите, въпреки всичко някои
неща не могат да се случат. Едно от тях е, че държавата не може
да се откаже от някакво свое имущество и да го остави да виси
в празното пространство. Институциите в България, на които е посветена
по една глава в конституцията, са четири - Народно събрание, президент,
изпълнителна власт и съдебна власт. Няма глава, която да се занимава
с медиите, за съжаление. Но пък и никъде по света няма конституция
с подобна глава. Четвъртата власт все пак е метафора.

- И все пак какво трябва да се направи, та другите власти
да не злоупотребяват с нея?

- Това, за което обществото би следвало да се бори и за което
Конституционният съд апелира, е държавата да се оттегли от намесата
си в създаването и подреждането на програмите. Понеже сме максималисти,
ние си помислихме, че Конституционният съд е казал държавата въобще
да се оттегли от медиите. Тя няма как да се оттегли от тях - те
са в нея. Максималното, което може да се постигне, е тя да се
оттегли от контрола върху съдържателната им дейност.

- В този проект подобно оттегляне някак не личи.

- БНТ и БНР са две предприятия със свой производствен цикъл.
Въпросът е какво да произведат и как да изглежда то; и още - кой
го поръчва, държавата или обществото, и кой е начинът, по който
поръчителят от държавата може да бъде прехвърлен към обществото.
В момента формално поръчителят е държавата; но понеже няма регламент
за програмната политика, се предполага, че тя е в ръцете на самата
медиа. Медиата обаче като предприятие си има специфични интереси,
а служителите в нея си имат корпоративни интереси... В този случай
или програмната политика се формулира от държавата и медиата я
изпълнява, или се формулира от самата нея, от нейните служители.
И двата варианта са погрешни, защото в единия случай доминира
интересът на държавата, а в другия - корпоративният интерес. Трябва
да се намери средна позиция, при която програмната политика се
формулира от орган на държавата, който обаче е представителен
за обществения интерес, не за държавния, нито за корпоративния.
Но тук се оспорва и правото на парламента да избере такъв съвет.
С което вече прекрачваме всякакви граници на представата за правопорядък.
Поставената от Конституционният съд доста висока летва по отношение
на свободата на словото в телевизията би могла да бъде преодоляна
чрез парламентарно мнозинство от две трети; и то се предвижда
в този законопроект. Ако допуснем, че и такова мнозинство може
да вземе вредно за обществото решение, тогава е по-добре да разпуснем
парламента и държавата, и да хващаме брадвите.

- Лиляна Попова каза по "Хоризонт", че този текст
отрежда на генералния директор ролята на изискан фигурант. Защо
е необходимо неговата кандидатура да се предлага от Министерския
съвет?

- Експертите на БНТ са предлагали варианти, при които генералният
директор се избира от вече избрания от парламента обществен програмен
съвет. Това е по-коректният вариант от политическа и от психологическа
гледна точка. Юридически по-чистият вариант е генералният директор
да бъде посочен от министерския съвет. Човек, който минава през
парламента с две трети мнозинство, не може да бъде човек на властта.
Няма как да бъде такъв. Не мога да си обясня защо никой не забелязва
тази цифра - две трети.

- Коментарите около идеята за обществения съвет са свързани
най-вече със сериозни опасения за неговия бъдещ състав.

- Има два варианта. Единият е политическите сили да се обединят
около абсолютно консенсусни и нищо не значещи фигури; другият
е да преодолеят себе си и (това е моята лична идеална представа)
между политическите сили да започне съревнование кой ще предложи
по-общоприемлива и обществено по-значима личност. Когато съм спорил
за това с приятели, те са ми казвали, че това няма да стане, понеже
такава дискусия би извадила на показ цялата злоба и завист, които
съществуват в българската интелектуална общност. Но си струва
да се опита - нека народните представители се конфронтират, посочвайки
15-те най-известни, най-признати, с най-голям принос към националната
култура хора...

- Които все пак разбират малко и от телевизия...

- Не е задължително... Разбира се, конкретните формулировки
в този проект са обект на дискусия. Функциите на програмния съвет,
според мен, са малко по-широки, отколкото би следвало да бъдат.
Той има някои правомощия, които предопределят и конкретното изпълнение
на програмната политика. А задачата на такъв съвет би следвало
да е да формулира принципно общественото очакване за качеството
и съдържанието на програмата. Ето един пример. Очевидно е, че
циганското малцинство в България лека-полека започва да се превръща
в мнозинство. И аз се питам защо до момента БНТ, която уж е независима
и в нея уж работят все експерти, се прави, че такъв проблем няма.
И не прави абсолютно нищо за интегрирането на тези хора в обществото.
Очевидно ни предстои да живеем с циганите. Каква би следвало да
бъде политиката на националните медии в това отношение? И кой
ще я формулира - генералният директор ли, или някой главен редактор.
Ако дойде правилният генерален директор, той може би ще нареди
да бъде обърнато внимание на този проблем, ако дойде неправилният,
ще го пропусне. За съжаление в момента и БНТ, и БНР са административни
структури, в които лицето, което представлява съответната медиа,
е генералният директор. От времето на Асен Агов насам телевизията
се олицетворява от генералния си директор. Въпросът сега е каква
роля ще има този обществен съвет като орган, който се произнася
по обществените очаквания и потребности от цялостното програмно
поведение.

- Но в проекта пише, че програмният съвет дава мнение по избора
на главни редактори и на външни продуценти...

- Бих приел, че това е малко крайна мярка.

- И още, че дава мнение, ако два регионални центъра решат
да правят съвместна програма повече от 30 минути.

- Между другото не знам защо никой не забелязва съществуването
на самостоятелните регионални програми - те на регионално равнище
изпълняват същата конституционна задача, каквато националните
на национално равнище. Общо мнение е, че БНТ е "софийоцентрична"...
Демокрацията се реализира на регионално равнище. Ние не само че
сме етатисти, ние сме и унитаристи, централисти и тоталитаристи,
защото тази дивашка централизация, на която е подложена цялата
страна, фактически убива българската култура.

- Този проект създава странен икономически субект, който се
финансира и от реклами, и от бюджетни субсидии, и от спонсорство,
и от такси, а се нарича обществена медиа. Това не поставя ли частните
електронни медии в неравностойна позиция? А пък зависимостта от
бюджета обвързва политически медиата...

- По принцип обществената телевизия трябва да се финансира
от обществото и от нищо друго. Това е идеалният модел, това е
моделът на BBC. Този модел не е възприет никъде другаде извън
Великобритания. В България е имало три опита за въвеждане на такси
и винаги няколко години по-късно се е оказвало, че държавата трябва
да плати цялата сметка, защото гражданинът някак си не разбира
своя конституционен интерес да заплаща таксите си. В настоящия
проект е залегнала идеята за стопроцентово финансиране от такси,
като е даден някакъв гратисен период; докато проработи механизмът,
държавата трябва да продължи да субсидира медиата.

- Имаше сърдити, че проектът не третира и частните електронни
медии.

- Между БНТ и БНР и частните медии не може да има равнопоставеност,
не може да има знак за равенство; те са натоварени с повече отговорности,
отколкото частните. И ако обществото ги финансира директно от
такси, коректно би било те да не излъчват реклама в сегашния обем,
с което да дадат въздух на частниците, които се издържат само
от това. В този смисъл една неравнопоставеност на типовете медии
е абсолютно полезна за демокрацията.

- Ако правилно съм ви разбрал, според вас този законопроект
не е етатистки? И все пак дава ли той достатъчно гаранции, че
БНТ и БНР ще бъдат обществени медии?

- Този проект поставя акцента на правилното място - върху програмата;
той казва, че общественият характер на програмата е конституционно
задължение и се опитва чрез чисто юридически инструменти да го
гарантира, като отчита нормативните реалности в страната. Другите
проекти, които са ми известни, не правят това разграничение. За
тях е достатъчно между медиите и парламента да бъде поставен някакъв
буферен орган. Той пак бива избиран от парламента, но след като
назначи генералните директори, приема, че е изпълнил задължението
си да ги направи независими. За мен това е малко опасно. Защото
този орган получава контрола върху всички медии в държавата. Имам
много силното подозрение, че цялата дискусия се води не около
това как медиите да станат независими, а около въпроса какви компетенции
да има органът и кой да бъде избран в него. Слава Богу, както
научихме вчера, МС обяви, че ще внесе свой проект. С което нагледно
ни се демонстрира известната руска поговорка: "Вот прийдет
барин, он вас рассудит". Проблемът за регламентацията на
медиите е проблем на формулиране на държавната политика в тази
област. Ако държавата вземе решение да се оттегли доброволно от
контрола върху програмата на медиите (защото тя от друго не може
да се оттегли), за мен това ще бъде сигнал, че има шанс тази държава
някога да се очовечи и да се свие в разумните си граници.

- Начинът, по който появата на този проект отекна в медиите,
ражда странно подозрение - не носи ли всичко това скритото намерение
да върне дебата в изходната точка, т. е. необходим ли е въобще
закон за медиите?

- Цялата дискусия доказа, че закон за медиите е абсолютно необходим,
защото истерията, с която се води дискусията, показа, че ако не
бъде намерено нормативно решение, медиите рискуват да бъдат взривени
от всякакви субективни интереси. У нас непрекъснато се говори
какво ще стане, ако бъде приет един или друг закон, и как няма
да ни приемат в Европа. Твърде много хора поставят себе си в ролята
на конституционния и на европейския съд и предварително обявяват
какво биха решили те. Упорито се манипулира общественото мнение,
че има европейско законодателство в областта на медиите. Няма.
Има една конвенция, която определя европейските стандарти за програмно
поведение. Акцентът на закона "Райчевски" е също върху
програмното поведение. Няма и няма да има европейска конвенция,
която да урежда как се избира генералният директор на националната
медиа. Защото медиите са културен феномен. Защото в Англия бордът
на директорите на BBC се назначава от министър-председателя и
ако нашите медийни експерти бяха прави, Англия би следвало незабавно
да бъде изключена от Европейския съюз. А в Европа ние ще влезем,
ако в България има медиен плурализъм. Тъкмо това изискват европейските
документи. Ако бъдещият закон отключи дискусията и даде начало
на процедура за частна телевизия с национален обхват, проблемът
ще изчезне от само себе си.

- Вече осма година само си мечтаем за частна ефирна телевизия
с национален обхват...

- Пак започвам упорито да си мисля, че проблемът не е дали
да има частна телевизия, а кой да е органът, който да я разреши.
Това в момента е Народното събрание по предложение на Министерския
съвет. Ако допуснем, че Народното събрание няма такива правомощия,
ние отричаме изобщо демократичния правов ред. Другото е анархия...


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”