Български  |  English

Да извикаш духове

Най-известният роман на Вирджиния Улф, "Към фара", се появява на български език с около 70 години закъснение. Като че ли не ни е била достатъчна собствената липса на модернизъм, та упорито сме я дублирали и в преводните си навици... Самата Вирджиния Улф го е писала съзнателно и целенасочено като своеобразен пътеводител в модерния текст. Това е най-амбициозното произведение на една много амбициозна авторка. Създадено е в откровено автобиографичен план, затова всеки анализ неизменно започва със спомени за семейството на писателката: бащата, сър Лесли Стивън, почти известен философ на своето време, представен в образа на мистър Рамзи: експанзивен, романтично-егоцентричен, абстрактно логицистичен в писанията си, "като стоманен клюн, студен и стерилен"... Рано починалата майка е съживена в мисиз Рамзи - сладката плодовитост на жената, която с еднаква лекота говори за вечерния стек и за тайната на безсмъртието, приспособима към всички, с гъвкав, подвижен ум - "клиновидна сърцевина от мрак"... Фройдизмът от 20-те години, чиято популярност вече нахлува в Едуардова Англия, заема пространство в избора на символика, в невидимата интерпретация на поведението, което характеризира героите, особено малкия син на семейство Рамзи, Джеймс, с неговата импулсивна агресивност към потискащия баща. Маргарет Драбъл нарича романа "опит да се извикат духове". Той наистина съживява духа на една семейна история, културните нагласи на времето, в което става възможен, но преди всичко разказва духа/духовното битие на своята авторка, нейните страхове и желания, амбиции и комплекси. Сюжетът е изключително прост. Най-голямата глава, "Прозорецът" (около две трети от целия текст), може да бъде разказана в едно изречение: семейството и неговите гости прекарват в обичайните си занимания един следобед заедно с последвалата го вечер около масата. В статията "Съвременният роман" самата Улф пише, че "за съвременния писател... интересът е съсредоточен в неизследваните дълбини на психологията... Единственият истински материал за целите на романа - такова нещо не съществува.
Всички е истински материал за целите на романа, всяко чувство, всяка мисъл." И така "истинският" живот на героите в романа "Към фара" протича вътрешно, но не в някакви драматични тласъци на духа, в протуберанси на интелектуалното преживяване, а кротко, успокоено, ежедневно... прословутият "поток на съзнанието", който влече със себе си парчета от спомени, следи от минали и бъдещи събития, припламвания на мисълта *и чувствата... В този случай се припомня постимпресионизмът на художника и критик Роджър Фрай, близък приятел на Вирджиния Улф от началото на века, както и влиянието на любим автор като Пруст. Сега, в началото на следващия век, романът се чете с една особена смесица от натрупано знание за модернизма и удоволствие от красотата на неговия текст - преживяване, което не е чак толкова различно от онова, което изпитва самата Улф към героите на своя роман и към духа на тяхното време. Така със своето закъснение книгата се превръща в своеобразен опит "да се извикат духовете" на модернизма в българското културно пространство. За това особено преживяване сме задължение и на чудесния превод, който предлага Иглика Василева, и на много уместно съставената от нея "таблица" на авторката в контекста на времето от началото на миналия век.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”