Людмил Фотев, брой 43 (2002), 24 октомври 1997" /> Култура :: Важна статия :: Франк Амсалем
Български  |  English

Франк Амсалем

,
водач на квартета с неговото име, бе гост на фестивала "София
джаз фолк'97" и на "Джаз + Норди-България".


- Любимата ми музика:
Колтрейн, Чарли Паркър, Майлз и хората, свирили с тях. Те тримата
са водещата пътечка в джаза.

- Затова ли
напусна толкова млад Франция и замина за САЩ, за да си по-близо
до нея?

- Бях изчерпал възможностите за обучение, които ми предлагаше
Южна Франция, и заминах да уча в Бостън. После реших и да остана.


- Казваш обучение. Джазът учи ли се?

- Учи се малко и по-скоро в абстрактен смисъл. В контактите
с други музиканти, с преподаватели, чрез които напредваме. Може
например да насочваш млади музиканти, които не знаят накъде да
поемат, да ги вдъхновяваш с идеи, да им казваш какво не върви.
Само дето не можеш да свириш на тяхно място. Въпреки че съм млад,
имам над 20 години стаж и знам какво е да си объркан и да не знаеш
накъде да тръгнеш. Като ученик винаги трябва да знаеш доколко
харесваш начина на свирене на преподавателя си. Иначе информацията
сама по себе си е нищо, въпросът е как да я използваш, да я интегрираш
в работата си.

- Трудностите в първите ти стъпки?

- Разликата в културите. Но тя не остава дълго време. Достатъчно
е да излезеш от рамките на своята си култура и да пожелаеш да
изучиш друга. Например, за да изградиш своя поглед, трябва също
да свириш композициите на големите. В класическия смисъл се превръщаш
в изпълнител и композитор. Това е и личният оттенък, който само
джазът ти дава. А колкото до вдъхновението ми от класиката, то
е непряко. Силата и структурата на тази музика ми дават много
при собствените ми композиции. Не вярвам в успеха на флиртовете
джаз-класика. Джазът си остава много различен от класиката, но
силата на всяка музика, дори и народната, е една и съща. Има винаги
едно богатство на изразни средства, стига едните да не пречат
на другите, да не ги отричат.

- Ти си и композитор, и изпълнител, и продуцент...

- Не е лесно, но другите понякога не си вършат работата и предпочитам
сам да си подбирам студиото, екипа и музикантите и да създам един
диск. Как го правя ли? Опитвам се да събера композиции, репетираме
и отиваме в студио. Важно е вътрешното равновесие на пиесите,
посланието. В началото не мисля за концептуалността на диска,
после нещата идват от само себе си. И още: старая се да не слушам
собствената си музика. Много съм критичен към нея, особено към
нещата, написани преди 7-8 години. Всичко ми иде да променя. Съвсем
по друг начин бих го изсвирил сега, особено с музикантите, с които
съм.

- Как ги избираш?

- Опитвам се да свиря с хора, които ме впечатляват, с които
би ми било приятно да съм.

- Обичаш ли соловите концерти?

- Да, правил съм, но не изцяло импровизирайки като Кийт Джарет
например. Три концерта с мои неща и стандарти съм правил в Радио
Франс в емисията на Марсиал Солал, често съм солирал и като първа
част на някоя група.

- Винаги ли оставяш толкова място на другите?

- Опитвам се да не натоварвам музиката, да я оставя да диша.
Трябва да оставиш място за тези, с които свириш. Но като диригент
трябва да балансираш. Например, когато свирех с Чарлс Лойд. Той
обича нещата да са много свободни както за себе си, така и за
музикантите си. При първия концерт това не е много лесно. Затова
той ми каза: "Слушай какво правя, не следи партитурите. Музиката
не е за четене."

- Правил ли си отстъпки в творчеството си?

- Не. Свиря това, което искам. Особено когато държа нещата
в свои ръце, не правя никакви отстъпки. Общо взето, не слушам
това, което ми казват. Не вярвам, че някой друг може по-добре
от мен самия да ми каже какво да правя и как. А с публиката нещата
са ясни: давам й най-доброто от музиката си. И в клуб, и в голяма
зала. Но най обичам клубове с 200-300 места и добро пиано.

- Непризнатата ти мечта?

- Бих искал да свиря с големите в джаза, които са си отишли
от нас в последните 15-20 години.

още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”