Български  |  English

Награди

на Съюза на артистите
в България за 1998 г.


На тържествена церемония-спектакъл, която се проведе
на 27 март в Народния театър, бяха връчени годишните награди на
САБ за 1998 година. Замисълът на режисьора и сценариста на тържеството
Бойко Богданов беше да покаже една стилизирана "вечеринка",
в която овладяната патетика и възрожденското умиление да покажат
спокойното достойнство на българския театър. Вечерта мина стегнато,
премерено, без нищо излишно и безвкусици. За огромно съжаление
твърдите параметри на прякото включване в ефир не позволиха (според
мен, и можеше и трябваше!) да се обяви и извънредната награда
на САБ за цялостното творчество на драматурга Маргарит Минков,
която за съжаление се присъжда посмъртно.


Присъединяваме се към поздравленията, които заслужено
получиха наградените:


Специална награда:


Андрей Чапразов за цялостен принос в областта на
сценичните изкуства.


Извънредна награда:


Маргарит Минков за цялостен принос в областта на
драматургията.


За женска роля:


Мария Каварджикова за ролята на Василиса от постановката
"На дъното", Народен театър "Иван Вазов",
режисьор Александър Морфов.


За мъжка роля:


Ангел Георгиев за ролята на Михал от постановката
"Михал Мишкоед", Общински театър "Възраждане",
режисьор Николай Ламбрев.


За режисура:


Александър Морфов за постановката "На дъното"
в Народния театър "Иван Вазов".


За сценография и/или костюмография:


Мария Диманова за сценографията на постановката "Живият
труп", Малък градски театър "зад канала", режисьор
Бина Харалампиева.


За куклено изкуство:


Цветослава Симеонова за ролята на Косе-Босе от постановката
"Косе-Босе", Централен куклен театър, режисьор Елза
Лалева.


За критика (критически текст или теоретичен труд):


Васил Стефанов за книгата "История на българския
театър" - том I ("От зараждането до 1878 г.").


За вариететно изкуство:


Юлия Славова и Иван Василев за ролите в спектакъла
"Заключеното вариете".


За майсторско техническо осъществяване:


За екипа осъществил постановката "Томас Бекет",
Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна.


Наградният фонд е осигурен от фондация "Бъдеще
за България", БТК, ДСК, застрахователно и презастрахователно
дружество "Енергия", ДЗИ и ОББ.



На общо събрание, проведено
на 4 март 1998 година, гилдията "Драматурзи, театроведи и
театрални критици" при Съюза на артистите в България учреди
своя годишна награда. Наградата няма материален характер.


Първият й носител е режисьорът Стефан Москов за "Дом
N 13" по Чехов, осъществен в "Талия театер", Хамбург,
Германия. Спектакълът, чиято премиера е била на 3 януари 1997
г. в Хамбург, е гостувал в София на 6 и 7 септември същата година.
Той е създаден в сътрудничество с Никола Тороманов - декори, Свила
Величкова - костюми, Антони Дончев - музика. В него участват актьорите
Самуел Финци, Виктория Траутмансдорф и Ханс-Йорг Фрай.


Мнозинството, с което беше гласувана наградата от
театралните критици, показва безспорността на постижението на
Теди Москов.



На 28 март в Театъра на
Българската армия имаше галавечер за шестото по ред връчване на
вътрешните награди "Максим" и "Златен чук".
Тържеството и тази година се водеше от остроумния Веселин Ранков.
Беше скромно, но приятно. Студенти от класа на Владимир Люцканов
пееха за това, че не искат "Оскари", "Аскеери"
и други награди, най си искат наградата "Максим". Не
криеха и "користта" си - така може би ще ги вземат в
трупата на театъра. След много песни и танци (Дони, Нона Йотова,
Роси Рос, Васил Петров, но бих откроил младия актьор Людмил рионов,
който пя и танцува с невероятна енергия) бяха обявени и наградите:


"Златен чук" получи художник-изпълнителят
Антон Колев,


"Максим" за поддържаща роля - Кристина
Янева в "Много шум за нищо", режисьор Красимир Спасов,


"Максим" за водеща женска роля - Мимоза
Базова в "Състояние на ума", режисьор Николай Ламбрев,


"Максим" за водеща мъжка роля - Стоян Стоев
в "Одисей пътува за Итака", режисьор Леон Даниел.


Казват, че имало паметен коктейл след тържеството
и на него актьорът Васил Михайлов получил "Максим" за
цялостно творчество. Сигурно е така, защото една от емблемите
на този театър го заслужава.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”