Български  |  English

Интелектуалното удоволствие - един модерен проект

"Щастливеца" на българската културност в неговата трагична среща с долницата на родното, Бай Ганьо, е мит, не по-малко упорит и активен от митовете (за) Ботев и Левски. Достатъчно е да прочетеш купчинка кандидат-студентски работи, за да разбереш как чистият и демократичен идеалист Алеко се бори с "нечовешката" действителност на своето "деградирало" време. Няма да обръщаме внимание на логическия парадокс, че точно това "деградирало" време създава "най-светлите" персонажи на българската култура; важното е, че митът има вековна история без никакви следи от разколебаност в полето на масовите социални нагласи. Друг е въпросът, че в литературознанието на 90-те години се появиха - някои плахи, други по-смели - опити да се атакува официозната вкаменелост на тази история. Книгата на Инна Пелева - сериозен, задълбочен и пространен труд, подготвен като дисертация за голям докторат - завършва тази поредица и като че ли изчерпва методологията, патоса и потребността от нейната смелост. Написах определението "сериозен" и вече се чувствам притеснена от известна неточност в него. Не защото книгата е несериозна, а защото самата дума "сериозност" е обременена със спомена за някакъв суховат и скучен или пък нелепо претенциозен критически текст. А писането на Инна Пелева е напълно различно. То е интелектуално, аналитично вмислено в своя обект, понякога парадоксално, сдържано артистично, може да бъде иронично, но предпочита да се владее... Това е писане, което по някакъв начин потвърждава личността на своята авторка. Един по-стар реторически жест на преценката би казал: писане-живот; писане-идентификация с желанието за един тип културно присъствие, бих казала аз. Може би защото Инна Пелева не се страхува да посвети една трета от своето академично изследване на биографията, така дискредитиран в старата си, традиционна наличност жанр. Ала това, което тя пише всъщност, е биография на биографията "Алеко". С други думи - един наистина модерен "реставраторски" текст, който слепва Алеко Константинов зад мита Алеко, като много остроумно използва биографични, споменни, документални, съдебни - всякакъв вид архивни - материали. И тук, и в цялата книга стремежът на авторката, казано с нейни думи, е "да превъзмогне типичните за Университета властови жестикулации, твърдо йерархизиращи дискурсивната среда, запращащи в невидимостта огромно количество текстове" с маргинален характер.

Втората посока, в която работи изследването, е по-специфично литературна, тя е съсредоточена върху произведението "Бай Ганьо", като го чете (и по някакъв начин пише) в контекста на високите национално-идеологически представи, завещани от Възраждането на следосвобожденското (та чак до нашето) време. В този интересен и провокативен прочит "Бай Ганьо" се оказва последователен и целенасочен проект за снижаване, пародиране и - по някакъв парадоксално исторически начин - усвояване на непоносимите и (вече) неадекватно високи културни идеали, оставени/натрапени от Възраждането като национална традиция.

Третата част се връща към разноречието на паралитературните жанрове - пъстър корпус от дискурсивни реакции на и около "невероятните разкази". И тук, и в предходните части книгата се чете с увлечение - донякъде като детективски роман. Бих искала непременно да спомена този нов и модерен начин на писане за литературата - като литература, с удоволствието на едно внимателно (и почти художествено) съграждане на сюжета, който има своя интрига, перипетии, приливи и отливи на значенията, който събужда и води движението на четящия интерес, и не на последно място - сам се радва, сам се чувства уютно-щастливо поместен в себе си чрез способността да съграждаш (текст).
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”