Български  |  English

Юри Буков

е име, което
винаги сме свързвали с европеистичната центробежност на националната
ни култура. Макар битието му на артист с международна кариера
да преминава на Запад, нещо неизменно ни е карало да го считаме
за свой. И това сигурно е собственото му отношение към род и родина,
съзнанието за принадлежност към една земя, която е била като "фар"
в пътешествията из световния "океан". Роден е през 1923
г. в София. И вероятно жизнената му жилка - той и сега изглежда
левент! - идва от родопския корен. А този корен, ако се вярва
на легендите, е захванат още по времето на Орфей. През турско
част от Буковите били помохамеданчени. Останалите слезли в долината
и оттам се пръснали из цяла България. Юри Буков завършва немското
училище, като същевременно учи пиано при Андрей Стоянов. Всеизвестният
маестро, от когото "всички треперят", се отнася към
момчето с предразполагаща топлота. "Той беше взискателен,
но и не щадеше похвалите. Ритъмът на уроците му беше много ускорен.
Първия път - разчитане на произведението, втория - с педал, третия
- наизуст. Това бързо учене, когато човек е млад, позволява да
се усвои голям репертоар". Юри се изявява още като дете на
сцена. Участва във вечеринките на руската колония - майката е
от Болград, Бесарабия, а и в различни тържества в БИАД - бащата
е инженер, завършил Висшата военна академия в Русия. Изнася първия
си самостоятелен концерт на дванайсетгодишна възраст. Впрочем
нищо извънредно за онова време. "Ние бяхме една генерация
от вундеркинди: Иван Попов, Митко Събев, Добрин Петков, Фреди
Островски, Петьо Ступел. По-късно се присъединиха Васко Абаджиев,
Радосвет Бояджиев и още други. Всички се надпреварваха да дават
концерти на по девет-десет годинки, с жабото, с белите ризки,
с кадифените панталони...". После шареното птиче само каца
на рамото му. Препоръчан от повярвалите в таланта му музиканти
Роберт Сьотенс и Сюзан Рош, Юри Буков получава френска стипендия
и заминава за Париж. Завършва Парижката консерватория за една
година. Както признава: "Подведе ме леснината, с която учех
всичко и амбицията да бъда пръв!" Но затова пък продължава
да се усъвършенства с години - при проф. Ив Нат, Гастон Пуле,
Маргарит Лонг, Едвин Фишер, проф. Костанов. Тогава, през 1946
г., това, че е българин, осуетява възможностите за бърза кариера.
Затварят му се вратите за Щатите, например, за близо едно десетилетие.
Затова пък обхожда европейските центрове, преди да направи същинския
си световен пробив. Бил е от щастливците, възнаградени с тъй дефицитната
в артистичния свят безкористност и подкрепа: в лицето на Маргарит
Лонг, Надя Буланже, Лазар Леви... И неслучайно поставя начело
в скалата от качества, задължителни за професионалната реализация,
умението да комуникираш. "Може музикантът да е страшно надарен,
но да остане в дупката си, да няма тази способност за общуване,
която привлича хората, кара ги да се заинтересуват от тебе."
Юри Буков е борбен човек. Смята, че е наследил нещо от воинския
дух на дедите си и още - убеден е, че борбата продължава цял живот.
На сцената и извън нея. Не е спрял да поддържа формата си - когато
има време, винаги е "на полето", сади, копае, сече дърва,
не може да стои на едно място. Но не престава да тренира и ума,
което е изключително важно за "здравето" на изпълнителя.
"За нашата професия се изисква също интелект, характер, не
само природна даденост, но и усъвършенстването й чрез натрупването
на други знания, контакт с други изкуства. Колкото личността на
интерпретатора е по-богата, толкова по-добре може да пресъздаде
посланието на композитора". Юри Буков, чиято солистична кариера
продължава и днес, се радва на признание в петте континента. Записал
е над 30 плочи за фирми като Philips, EMI, CBS, RCA, Westminster,
Metropole и др. Лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел,
Женева. Кавалер е на редица френски и български ордени и отличия.
Наред с професионалните си изяви развива и активна обществена
дейност. Той е един от хората, на които се дължи подновяването
и разширяването на френско-българските връзки в областта на културата
през последните четири десетилетия. А от 1990 г. насам използва
авторитета си в организирането на много благотворителни акции,
осигурили помощи за страната ни - храни, лекарства, медицинска
апаратура. Може би защото никога не се е простил с юношеския си
идеал за една България, заслужаваща други съдбини.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”