Български  |  English

Две книги в една премиера

На 2 април т.г. издателство "Сонм" покани в ЕБКЦ театрали, културолози, философи и просто приятели на премиерата на две свои издания от библиотека "Прочити": "Театърът на 90-те. "Реплика от ложата" и други текстове" (С., 2001) и "Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България" (С., 2002). И двете книги са на Виолета Дечева - "любимата авторка на издателство "Сонм" и театрален наблюдател на вестник "Култура". Така започна Тодорка Минева, представител на издателството, и даде думата на Копринка Червенкова да представи първата книга. След това Александър Кьосев говори за втората. Публикуваме със съкращения техните изказвания.



Копринка Червенкова:


Сборникът "Театърът на 90-те" може да се чете по различни начини, през различните му пластове. За мен лично най-любопитни се оказаха два от тях.

Първият, на пръв поглед по-лесният, съдържа професионално описание на българския театрален пейзаж в едно десетилетие. А това описание никак не е без значение. Защото през него се виждат както смисловите ядра, занимаващи нашия театър, така и естетическите му амбиции. Вижда се и още нещо - формирането и утвърждаването на нови театрални естетики. През този период определено може да се говори за естетиката "Сфумато", естетиката на театъра "Морфов", на театъра "Москов", малко по-късно - на театъра "Гърдев", на рано прекъсналите, за съжаление, опити на театъра "Камбарев" и т.н. Тоест, въпреки всички вопли и страдания по "загиващия български театър", картината се оказва съвсем не трагична. Напротив - никак не е малко за някакви си 10 години пред очите ни да се заявят 4-5 нови, ярки и категорични театрални почерци. И ако се прибавят към тях честите гастроли на задграничните български режисьори Димитър Гочев и Иван Станев, перспективата започва да изглежда дори добра.

Вторият, по-важен за мен пласт, е свързан с контекстуалното четене на българската театрална продукция. Любопитно е да се проследи как през годините театърът е променял погледа си към света във връзка, пряка или опосредствана, със събитията от текущия живот. Как, без да иска, е поглъщал настроенията на обществото и се е опитвал да ги превръща в артефакти. Изключително показателни в това отношение са текстовете, които се поставят. В първите години на 90-те доминиращите автори са, най-общо казано, абсурдистите - от Бекет и Йонеско през Хавел и Арабал до Стратиев, Минков и Кулеков. Видимо театърът (както и всички ние) се е опитвал да опише някак случилото се, за да намери обяснение на случващото се. Аз обаче не съм сигурна, че естетиката на абсурдистите е универсалният ключ към смисъла на някогашния ни живот. И тази ми хипотеза се потвърждава от два факта - първо, театърт не успя да превърне драматургията на абсурдистите в събитие; обратното - резултатите са по-скоро близки до провала. И второ - самият театър доста бързо се отказа от тези текстове. За да се върне при проверените стойности - той отново стъпи върху Чехов, Шекспир, тук-таме Ибсен, за да се опитва през тях да "чете" живота ни. Какво и как прочете, е вече друг въпрос. По-важното е, че дори текущият репертоар позволява да се проследят лутанията на едно общество в криза.

По още начини може да се чете тази книга - и през сложните връзки между етическото и естетическото, и през екзалтациите и фрустрациите на театралните хора; дори през екстатичното им занемяване пред непроницаемостта на света, което някои от тях успяха да превърнат в изключително красива форма.

За мен обаче, наред с "приятните изненади", книгата поднесе и една неприятна. В цялостта на случилото се във и с българския театър изведнъж се видя, че амбицията си да разбере света театърът е свързвал предимно с чужда драматургия, с чужди модели. С много малко изключения (най-категорични от които са новите текстове на Константин Илиев и Боян Папазов) важна драматургия не се появи. Както обществото блуждаеше между различни вносни модели, така и театърът се крепеше единствено върху тях.

Остава обаче надеждата, че следващите десетгодишни наблюдения на Дечева ще имат повод да съобщят, че тази грешка е поправена.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”