Български  |  English

Архитектът

Фридрих Грюнангер (1856-1929)



1856 - роден на 25 януари в Шесбург/Сегешвар (днес Сигишуара, Румъния).

1877-79 - Следва при проф. Фридрих фон Шмит, директор на специализирана школа по архитектура при Академията за изящни изкуства, Виена.

1879-83 - Назначен към Дирекцията на Обществените сгради към МВР.

1884 - Градски инспектор по строителството към Софийската община.

1884-86 - Член на постоянната комисия за контрол върху изграждането на Народното събрание.

1884-1908 - Главен архитект към Дирекцията за обществено строителство (от 1898 Министерство на общите сгради, пътищата и съобщенията).

1887-1903 - Отговорник за строителството на дворците към МОСПС.

1898 - Архитект при интендантството на Княжеския дворец.

1908 - Пенсионира се и се връща в Австрия.

1911-14- Назначен за главен архитект на Ефорията "Евлоги и Христо Георгиеви" и се връща в София. Първата световна война прекратява дейността му в София.

1929 - Умира на 14 декември в Залцбург.

Фридрих Грюнангер работи в духа на късния Историцизъм. В творби като Духовната семинария, Духовна академия, Централните минерални бани в София следва и романтичните тенденции, интерпретиращи византийски образци и елементи от българската традиционна архитектура.

Архитектът се изявява като блестящ интерпретатор на виенския барок в София. Особен тласък за издигане естетическия вкус на заможните софиянци е неговата работа върху североизточното крило на Княжеския дворец в София. Блестящ модел за подражание, тя е повод военни, политици и финансисти от столичния елит да възлагат на Грюнангер проекти за новите си жилища. В тях той въплъщава творческото си обаяние на традиционалист-стилизатор в пищна фасадна и интериорна декорация.



Творби:

1879-82 - Дворец на Княз Александър I, Русе.

1879-83 - Гимназия, Разград.

1884-86 - Къща на Никола х. Бобевски, София (съборена 1944).

Проект за съдебна палата, София (неосъществен).

1892 - Павилиони за Първото българско изложение, Пловдив.

1892 - Къща на генерал-майор Данаил Николаев, София (съборена 1944).

1894-95 - Североизточно крило на Княжеския дворец в София (днес Етнографски институт с музей/ БАН).

1899 - Къща на Иван Евстратиев Гешов, София (съборена 2002 г.).

1900 - Къща на Ана Пулиева, София (съборена 1944).

1901 - Разширение на Юнион клуб, София (съборен).

Разширение на къщата на Константин х. Петров, София (съборена ок. 1965 г.).

1902-14 - Православна духовна семинария и църква "Св. Иван Рилски", София.

1903 - Къща на д-р Хараламби Сърмаджиев, бул. "Цар Освободител", София (днес Легация на Република Турция).

1904 - Народно осигурително дружество "Балкан", пл. "Александър I", София (разрушено от бомбардировките през 1944 г., разчистено за строителството на Партийния дом на БКП през 1950 г.).

Идейни проекти за Софийските минерални бани (съвместно с арх. П. Момчилов).

Къща на ген.-майор Бочев, София.

1904-08 - Православна духовна академия, пл. "Св. Неделя", София.

1904-09 - Централна синагога, ул. "Екзарх Йосиф", София.

1909-10 - Вила Хедвиг (наречена още "Вилата на кея") за семейството на Грюнангер, Австрия.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”