Български  |  English

Книгата - въпрос на нерви

- В какво състояние заварвате Асоциацията?

- В нормално. През всички тези години от 1993 насам организацията ни не е спряла да воюва на трудни фронтове: единствено в България от всички европейски страни книгата е обложена с 20% ДДС. Другаде той или изцяло липсва (като във Великобритания), или е чувствително по-малък от този за страната (като във Франция). Този въпрос неминуемо ще се разреши, но едва с приемането на България в Европейския съюз.

- Падането на ДДС върху книгата ще ощети ли държавата?

- От ДДС върху книгите се събират 0,03% от общия ДДС. Тоест падането му няма да й се отрази фатално, дори напротив. Ако ДДС падне, издателите ще престанат да правят обясними машинации и ще започнат да плащат редовно своите вноски на държавата. Да, парадокс, но ако държавата ни подкрепи, редно е и ние да я подкрепим.

- Всички казват, че книгоиздателството е най-крехкият бизнес...

- Това е точно така. Нас години наред ни крепеше българският феномен да си купиш книга дори когато нямаш пари за хляб, но с това вече се приключи - книгата престана да бъде емоционална потребност за българина. Вие ме хващате в деня, в който издателство "Слънце" има най-ниски продажби за седмицата, откакто въобще съществуваме като издателство. А то все пак е едно добро издателство.

- Нима всичко зависи от данъка?

- Българските читатели вече са бедни, апатични. А ние, издателите, стигнахме дотам да се молим времето да е хубаво, защото цялата книготърговия е изнесена на улицата. По един начин се продават книгите по Коледа с цялото й прекрасно настроение, по друг начин сега - след великденските празници - когато всички са с опразнени джобове. Навсякъде по света книгоиздаването се подпомага и колегите имат вътрешното усещане за призвание, за отговорност, не само за бизнес. Вярно е, че у нас издателската дейност започна с много залитания, но сравнете днес една книжарска и една вестникарска сергия: докато в медиите жълтото непрестанно ескалира, то колегите издатели са много по-премерени и вече знаят къде минават границите на допустимото. Ние просто се спасяваме по различни начини.

- Колко са регистрираните издателства у нас?

- С регистрирана издателска дейност, иначе може да продават риба, са някъде 2000 фирми. От тях реално 200 се занимават с книгоиздаване, реклама и браншови публикации. Някъде към 100 издателства са реалните играчи на книжния пазар, от тях 50 постоянно печатат, а 20-25 са действително реномираните издателства.

- Колко са държавните сред тях?

- Няма такива. Последното беше "Иван Вазов". То е обявено за продажба от Агенцията по приватизация за 1,5 милион лева, но никой не проявява интерес.

- Не е ли ужасяващо скъпо?

- Това включва не само издателското ноу-хау, но и имоти във Варна и Копривщица, печатница, халета.

- Какво приемате за голям тираж?

- Лично аз смятам, че топтираж е 2000 екземпляра. А някога издавахме книги в 20-40 хиляди тираж. Е, днес само Паулу Коелю на "Обсидиан" достига обичайните някога числа. Да, но дори с 2000 тираж издателите продължават да са на ръба, защото печалбата веднага се превръща в оборотни средства. А улисан във всекидневието, издателят почва да губи допирни точки със собствената си стратегия и не може в никакъв случай да издава само стойностни книги. Не е все още невъзможно да издаваш книга, която хем е търговски вероятна, хем стойностна, но все пак е въпрос на баланс, на нервни напрежения.

- Как се образува цената на една средностатистическа книга?

- Като извадим 20% ДДС и 30-35% търговска отстъпка, смятайте 55% от коричната цена отписани за издателя. Разбира се, бих искала да продаваме с по-малки търговски отстъпки, но не ние, а търговците диктуват книжния пазар у нас. Новината е, че нашата асоциация реши да подслони и книгоразпространителите, и агентите по авторските права под своя покрив, за да можем да общуваме по-добре в полза на всички ни. Иначе постоянно ни завличат. Проблемът на установената търговска мрежа е, че там се преминава през страшно много посредници.

- Какво стои днес на терена на срутеното държавно книгоразпространение?

- Ние продължаваме да работим с "АБВ-маркет" - Варна и "Пегас" - Пловдив - две книгоразпространителски фирми, които след раздържавяването си успяха да запазят предмета си на дейност. Моите почитания към търговците от "Хеликон" и тяхната разкошна двуетажна книжарница в Бургас, почитания и към младите хора от "Пингвините" с техните 15 книжарници в цялата страна, но стореното от тях не решава нито моя, нито техния въпрос. Нито в София има представителна книжарница, нито в малките населени места въобще достига някаква нова книга.

- По какъв признак издателите подбират книги от областта на хуманитаристиката и най-новата българска и чуждестранна сериозна литература?

- Вие говорите за тежкия ешелон на нашето книгоиздаване: зад всяка такава книга стоят скъпи авторски права, сложни преводи и бавни редакции, малки, бавно продаеми тиражи, бедна, предимно студентска, публика. Омагьосан кръг...

- Само субсидиите ли определят какво точно да се издаде?

- Програмата за субсидиране на книги от страна на културното министерство непрестанно се орязва. Днес описваните от вас книги могат да се появят на българския пазар само благодарение на Френския културен институт, Гьоте-институт, Британския съвет, Американския културен център, а отскоро и на Унгарския и Полския културни институти. Никой не се хвърля да купува хуманитаристика. Но нима правим за себе си спонсорираната от тях книга? Отиде ли на склад, никой повече няма да я види - защото освен спонсорирана, тя трябва да бъде и продаваема. Нали е спонсорирана именно заради публиката. Но нищо не може да се предскаже.

- Има ли читателски потребности, за които издателските ниши са празни?

- Ако мога да отговоря на този въпрос, аз веднага ще ги заема. Безспорно има. Ние в "Слънце" почнахме поредицата "Журналисти и медии", първите две книги от която бяха субсидирани от американците, и бяхме изумени колко бързо се продадоха... Но всичко това е валидно само за дребните тиражи. Иначе големите играчи на пазара са ясни, картите вече са раздадени.

- Очакват ли от асоциацията да бъде арбитър на честната игра?

- Да, но вече е много трудно доказуемо кой и как е копирал идеи. За нас останаха само моралните въпроси.

- Приемат ли вече издателите художника за съавтор на книгата?

- За оформлението ли питате?

- Да ви чуе проф. Владислав Паскалев...

- След 10 ноември тръгнахме от допотопни измишльотини и допотопни корици, което е много странно за българската културна среда, която има такава традиция в илюстрацията на книгата. В нашето издателство човекът, който се занимава със самото производство, е именно художник. Това е показателно, нали?

- Какво формира актуалната книжна политика?

- Само читателските нужди.

- Аз питах за конкретни институции...

- Аз не смятам, че Министерството на културата е обязано да води книжната политика, то трябва да подпомага и окуражава издателите, да им открива нови хоризонти. В този смисъл това се прави. Ние не искаме да се появи цензор - и в този смисъл отговорността ни е много по-голяма.

- Помагат или пречат на книгоиздаването действащите в момента закони?

- Трудно е да се каже, защото в много държави Закон за книгата липсва. В крайна сметка всичко опира до възможностите на хората да си купуват книгите, които искат. Ако държавността у нас намери себе си, това ще доведе и до стабилитет на книгоиздаването. А такъв вече е имало между 1939 и 1942...

- Да, но вие сте второ поколение издател, а в книгоиздаването се появиха случайни хора, които не познават тази традиция.

- Случайните коловозът ги изхвърля. Защото българинът може да си купува нестойностни вестници, но нестойностни книги не си и помисля да купи. Лошото е, когато изпадат качествени издатели.

- Казват, че Асоциацията защитава интересите само на големите издателски акули...

- Така е само на пръв поглед, защото големите издатели плащат по-големи такси за участие на Панаира на книгата и респективно получават по-големи отстъпки. Ето, даже аз намалявам щанда на "Слънце", независимо че съм шеф на Асоциацията. Но ние трябва да изгладим тези проблеми, сигурна съм, че имат решение. Големите издатели са прекрасни и разбрани хора, ще търсим начин да не огорчават по-малките...

- Дали медиите създават вярна картина на книжната ситуация у нас?

- Някогашният вестник "АБВ" може и да се вижда старомоден някому, но аз мечтая да го възстановя като орган на Асоциацията, защото той има потенциална публика и ще уталожи жаждата за информация. Всекидневниците имат страници за книги, но едно заглавие от областта на хуманитаристиката няма да намери място там. Електронните книжарници пък дават информация за новопубликуваните издания на българите в чужбина.

- Какво различава Панаира на книгата от пл. "Славейков"?

- Панаирът е за няколко дни, докато пл. "Славейков" може да създава пешеходни неудобства, но и неповторимо настроение... И в сравнение с парижките букинисти, нашите книжари са в много по-изгодна позиция. Но защо бившият "Детмаг" на столичната ул. "Съборна", който е изоставен от години, да не стане една истинска многоетажна книжарница?

- Смятате ли за появата на малките книжарници за успех?

- Абсолютно. Те не разчитат на никаква печалба, но продължават ли, продължават. Но ние трябва да имаме истинска голяма книжарница и Асоциацията ще воюва за нея.

- Защо броят на участниците в панаирите непрекъснато се свива?

- Ще направя всичко възможно да върна малките издатели и да привлека нови колеги за участие.

- От кого зависи промяната на културната програма на панаира, която става все по-безвкусна и безпорядъчна? От Асоциацията или от Центъра за книгата в културното министерство?

- Нямам достатъчно впечатления, тепърва ще се занимавам с това.

- Как ще промените представянето ни на Франкфуртския панаир?

- Искам най-после България да бъде фокусна страна, защото вече всички се изредиха. Но имаме проблем първо с плащането на наема на щанда на Асоциацията, за което се нуждаем от министерска подкрепа...

- Какво включва проект "Четяща България"?

- Искаме книгата да достигне до читалищата и библиотеките, защото точно там са хората, които са били и ще бъдат нейната идеална трансмисия. Искаме да пратим книги в женския затвор, за да помогнем на хората да се справят и там вътре, и да се подготвят за навън. Искаме да пратим по 5-6 книги за всяко дете в сиропиталищата, защото тези книги май ще бъдат единственото им лично имущество. Не си мислете, че по този начин се отърваваме от залежали книги. Защото тази наша инициатива няма да бъде единичен акт на добротворство...



14 май 2003








още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”