Български  |  English

Чадър за боклука на Вселената

"Те пазят Земята от боклука на Вселената"
- гласи рекламата на "Мъже в черно". Ако филмът притежаваше
поне част от ударната мощ на рекламното изречение, щеше да е достатъчно
ефектен, за да си струва гледането. Но не я притежава.


"Те" са двама (Томи Лий Джоунс и Уил Смит)
и работят в тайна организация за връзки с извънземни. Мисията
им е свръхсекретна, а съдбата на галактиката виси на косъм. "Работниците
по чистотата" се напъват да я спасят. В хода на приключенията
им се разбира, че планетата ни е тъпкана с гости от космоса -
едни свестни, други - не. Пришълците приемат човешки облик, някои
даже са бая известни по света. Сталоун и Спилбърг например са
извънземни, маскирани като земляни, баскетзвездата Денис Родман
- също. Тая шегичка обаче нещо не го вдига. Специално Родман напоследък
го скъсват от бъзик в холивудските филми. Самият той се измайтапи
със себе си в "Двойна комбина", което е по-интересно.
Въобще по линия на смеха "Мъже в черно" издиша с изключение
на няколко откъслечни проблясъци. Този дефицит е фатален, защото
филмът би трябвало да се крепи точно на смеха. Няма на какво друго
да разчита, след като е пародия на космическите екшъни. Отделен
въпрос е, че и задевките с този тип кино взеха да дотягат. Първо
беше по-концептуалният "Марсиански атаки", а сега "Мъже
в черно", който нищо ново и оригинално не внася в полето
на иронията към "близките срещи от трети вид".


Странна е тази вялост, защото режисьор на филма е
доказаният майстор на пародиите Бари Зоненфелд. Той създаде "Семейство
Адамс" I и II - едни от най-добрите образци на будалкането
с жанровете и безспорен връх в комиксовата естетика. И "Мъже
в черно" е по комикси, но изглежда Зоненфелд се е уморил
да раздвижва картинки. Участието на Спилбърг като изпълнителен
продуцент също не е в състояние да отлепи филма от средняшкото
равнище. Единствената утеха на авторите може да е финансовият
резултат - "Мъже в черно" се продава повече от добре.
Тук обаче не си говорим за търговия на едро.


А ако някой иска наистина качествен и вълнуващ филм,
нека види британския "Тайни и лъжи", за който в "Култура"
е писано много пъти. Златната палма от Кан'96 най-сетне дойде
у нас. В творбата на Майк Лий няма извънземни, супероръжия и фокуси
със спецефекти. В нея има обикновени човеци с техните дълги делници
и кратки празници. Има нефризиран живот с цялата му мешавица от
тежки буци проза и песъчинки поезия. Има много и истински чувства.
И изразена без проповеднически патос вяра, че само обичта и топлината
между близките хора ще ги опазят от боклука на Вселената.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”