Български  |  English

Новата дреха на рисунката е пак красива

Ако трябва поетично да обрисувам Кирил Прашков, бих казала, че той е човек с молив в ръка и със стих на уста. Инструментът за рисуване (какъвто и да е той) като че ли се е сраснал с тялото на художника и изважда от там нескончаеми върволици от щрихи и петна. Кирил обича да си "драска". От друга страна обаче, това "драскане" съвсем не е оставено на автоматизма на ръката. Художникът е прекалено обсебен от текста, от словото, от думите. Затова и често рисунката се излива във вид на цитат, изречение или име, което ни отпраща към разни култури. Понякога той рисува думите с дървени пръчки, тел и дори боклуци. Но дори и тогава изображението следва логиката на рисунката, спазва нейните закони и звучи "рисунъчно".

В изложбата "Рисуване като занаят" в АТА център/ Институт за съвременно изкуство Кирил Прашков представя 18-годишна ретроспекция на страстта си към рисуването. Най-ранната включена работа е "Смокиня" (1985-86), която издава приятен сантимент към природата, а може би и към безвъзвратно отминалите созополски лета. Мекотата на формата и удоволствието да откриеш познат образ върху лист хартия припомня една позабравена (но приятна) топлина в допира с изкуството. Композицията "Небе" е създадена през 1996-97 г. Макар и променила първоначалното си предназначение да бъде окачена на таван като бароков плафон, от който вместо ангелчета ни засипват бройлери, тази рисунка продължава да омайва с пищната разюзданост на материала. От серията "Природен модернизъм" (2000) Прашков показва две работи на тема Дюшан. В тях емблематичните за изкуството на ХХ век творби "Сушилка за бутилки" и "Колело" са видени като направени от чепати клони. Симпатично разкривени, те напомнят на любителските страсти на някои хора да наподобяват предмети от намерено парче дърво. Една ирония за относителността на нещата и за деликатната граница между живот и изкуство, и между изкуство и изкуство.

Различен от наподобителната стратегия в "Смокиня" и "Небе" е полиптихът "Трева I-V" (2003), в който от тревата е останала само идеята или да парафразираме една известна мисъл "Прашков не рисува трева, той рисува картина". Подобен е и подходът му в "25% трева, 50% трева, 75% трева" (2000) - работата, която действа почти магично върху зрителя, оставяйки го в захлас пред щастливата симбиоза между сръчност и интелигентност.

Кирил Прашков обича да се шегува, което личи и от заглавието на изложбата "Рисуване като занаят". С него той не иска да омаловажи ролята на рисунката, към която самият е пристрастен. Но все пак държи да подчертае и то дебело (тук сигурно би използвал маркер, а не любимото перо), че днес ролята, функцията, "дрехата" на рисунката е различна. Независимо че това придава програмен характер на изложбата, не по-маловажно е и удоволствието, което човек изпитва. Защото освен всичко друго работите на Кирил Прашков са и много естетични.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”