Европа на
път към пропастта

 
Иван чий? Смятан за един от най-влиятелните европейски интелектуалци от англосаксонците и германците, българският политолог Иван Кръстев е все още твърде непознат във Франция. Така че можем само да посъветваме французите да попълнят тази празнота, втурвайки се към последното му есе Съдбата на Европа. В 156 страници - много наситени и четливи, Иван Кръстев изгражда най-добрия анализ, публикуван досега върху сегашното състояние на Европа, две години след масовото пристигане на бежанците. Защото именно този феномен, а не институционалната криза на еврозоната, е, според автора, главната заплаха, срещу която трябва да се изправи Старият континент. И то бързо.
Подзаглавието на книгата - "Усещане за déjà-vu", както и играта на думи, с която тя завършва - perhapsburg – показват, че за този интелектуалец, който живее между София и Виена, Европейският съюз може да последва злокобната съдба на империята на Хабсбургите. Мисля, че влакът на дезинтеграцията е напуснал гарата в Брюксел и се страхувам, че той обрича континента на безпорядък и на незначителна роля в световен мащаб. (...) Подобно развитие би могло да предизвика срутването на либералните демокрации в периферията на Европа, включително и в някои сегашни държави членки, прогнозира този интелектуалец, чийто песимизъм е толкова мрачен, колкото е бляскаво мисленето му.
В това препускане на европейския влак към пропастта, кризата с бежанците играе основна роля. За Иван Кръстев бежанците са революционерите на ХХІ век, париите презрени, които поради това, че не могат да сменят правителството, сменят страната. Както го беше предсказал Реймон Арон: "неравенството между народите започва да значи същото, каквото значеше навремето неравенството между класите".
Така че, бегълците искат да отидат в Германия и, съвсем логично, част от германците гледат на това с лошо око. Най-ценното благо, което притежават германците, е техният паспорт. Следователно, въобще не е учудващо, че те се страхуват, не по-малко от инфлацията, да не му падне цената. Всички блага, каквито и да са те, губят от стойността си, когато станат много достъпни, отбелязва Кръстев.
Освен че тази криза поставя под въпрос самите основи на либералния проект, който в началото се предполагаше, че ще стане модел за съседните държави, а после за целия (или почти целия) свят, тя въвежда отново в Европейския съюз разделението между Изтока и Запада, което мислехме за изчезнало. Нека не смятаме, че полските или унгарски популистки ръководители са непопулярни.
Допреди кризата с бежанците, източноевропейците вярваха повече на Брюксел, отколкото на своите правителства. Днес е обратното. Те поддържат правителствата си - специално в политиката им срещу бежанските квоти.
За един "западноевропейски" читател страниците за другата Европа са сред най-интересните, от тях може да научи много. Защо Централна Европа, която произхожда от толкова смесвания на народи, отказва да приеме бежанци? Анализът на Иван Кръстев е твърде богат, за да бъде синтезиран в няколко думи, но нека запомним тази забележка: Бързината, с която Германия прегърна космополитните стойности, беше в същото време за нея средство да избяга от ксенофобското наследство на нацизма, докато антикосмополитизмът в Централна Европа черпи силата си отчасти от отвращението си към интернационализма, налаган навремето от комунизма.
Не само кризата с бежанците е причината мнозина европейци да гласуват за популистки партии. От много години те не вярват на елитите си. Темата е скъпа на автора. Това размишление, разширено, заема втората част на книгата. Тя е също толкова завладяваща... и песимистична като първата.
В днешно време все по-тесния съюз между европейците и задълбочаващата се демокрация са станали две антиномични понятия, признава Иван Кръстев. Европейците могат да сменят правителство, но не могат да сменят икономическа политика. Гръцкият министър-председател знае за какво става дума. От тази част ще запомним преди всичко анализа на кризата на демокрацията, основанията за разклащането на либералната демокрация и мнителността, която вече предизвиква меритокрацията.
Ако Европа е в криза, то е защото меритократичната визия за обществото също е в криза, отбелязва той. Това, от което се страхуват хората, е, че в случай на големи трудности меритократите ще изберат по-скоро да заминат, отколкото да останат и да поемат върху себе си последствията на някои избори.
Иван Кръстев не противопоставя горната на долната Европа, а хората от някъде и онези, които са навсякъде у дома си, просто по силата на техните компетентности. Тази действителност е също по-чувствителна в изтока на Европа, разяждан от демографски упадък, дължащ се по-специално на емигрирането на неговата младеж.
Разбира се, човек може да сметне есето за твърде мрачно, да съжали, че основният съвет, който Иван Кръстев дава на европейските ръководители, е да бъдат гъвкави. Но би било преди всичко грешка да не чуем този глас от Централна Европа, некласируем политически, който обогатява нашите критерии за прочит на популизма и евроскептицизма.
 
Le Monde, 10 октомври 2017

Превод от френски Христо Буцев