Бързо и романтично

На премиерата на ‛Вълшебна нощ“на Коледния панаир на книгата представящата я Катя Атанасова я определи като романтична. Може би защото книгата на Богдан Русев разказва, дори понякога с носталгия, за загубите, детството, любовта, разказва истории за проекции на живот, за запланувано щастие, за измечтани връзки и приятелства. При това го прави без патос, с много рязък и стегнат език, но и с много заряд и въздействие. Затова и съм склонна да приема, че книгата е романтична, романтична е в оня смисъл, който прави от романтизма модерна археология на чувствата и в който писане и живеене са плътно обвързани.
Не малко разкази на Богдан Русев преплитат автобиографичното, дори и само като реалии и персонажи, не малко връщат към темата за какво и как трябва да се пише, кое от преживяното става за разказ и кое не, от какво се нуждаят днешните поколения, има ли ги българските версии на ‛Властелинът на пръстените“, ‛Хари Потър“ и пр. Не малко дори изпитват творческото вдъхновение, превръщайки се в нещо като ироничен разказ-въпрос за какво изобщо стават думите (‛на дъното“, ‛последното плаване на Ахасвер…“).
‛Вълшебна нощ“ включва 12 много различни разказа – от разказите едно изречение през вплетените в цитати (‛следвайки четката“), заимстващите формата на писмото до разказа типа пиеса. Сходни в своята кинематографичност, те са различни и като направа, и като изказ, силно ерудирани са и държат съзнанието на аудиторията.
Като автор на детски книжки, като пишещ в лайфстайл издания Богдан Русев добре знае, че силното писане предполага мисъл за читателя, че то трябва да е отворено към нуждите на този читател. ‛Вълшебна нощ“ успява в това – тя е книга, която има защо и с какво да се хареса на младите поколения, на потенциалните лайфстайл потребители, защото говори езика на улицата, защото е открита и откровена, защото не бяга от проблеми, защото има съзнание за актуалността и днешното.
На корицата на книгата разказите са етикетирани като ‛бърза литература“ – да, тя е такава, но в смисъла на улавяща мига, настоящето, в смисъла на съвременна, т.е. динамична, немногословна, пригодна за поколенията, които не четат дълги истории, за които сюжетът се свежда до кратък диалог и които искат писането да възпроизвежда интернет блоговете и чатовете.
Накратко, ‛Вълшебна нощ“ е постмодерна книга, щедро цитираща, умна, знаеща, книга на лекото писане, зад което обаче стоят страсти и драми; книга, която разиграва много гледни точки и роли, която с удоволствие експериментира и е колкото дистанцирана, толкова и вживяна. Защото обича думите и не крие тази обич.