Нехладнокръвен филм

"Капоти‛, 2005, Канада/САЩ, 98 минути, режисьор – Бенет Милър, сценарий: Дан Фътърман и Джерълд Кларк (по биографичната му книга); продуценти: Каралайн Беърн, Майкъл Оховън, Уйлям Винс; оператор - Адам Каймъл, оригинална музика – Майкъл Дана, художник – Джес Гончър, костюми – Каша Валицка-Меймън, в ролите: Филип Сиймур Хофман, Катрин Кийнър, Клифтън Колинс младши, Марк Пелигрино, Крис Купър, Брус Грийнууд и др.
5 "Оскар"-номинации: за най-добър филм, за режисура, за адаптиран сценарий, за главна мъжка роля, за поддържаща женска роля.



Капоти е вгледан в писателя Труман Капоти (1924 - 1984) и генезиса на жестокия му ‛неизмислен роман‛ ‛Хладнокръвно‛. Тоест - от ноември 1959, когато у дома си в Бруклин прочита за безскрупулното убийство на четиричленното семейство Клътър в Канзас, до 14 април 1965, когато са екзекутирани извършителите Пери Смит и Ричард Хийкок. Филмът стриктно следи събитията. И със завидно колоритен лаконизъм (особено за дебют, заснет за 36 дни) надхвърля биографичността - превръща се в травматичен етически дебат.

Жита, поле, свъсено небе, момиче с кола приближава самотна къща, влиза, вика, открива престъплението... Нюйоркски нощен бар, където елегантният Капоти (Филип Сиймур Хофман) е в обичайната си поза на саркастичен хедонист с вирната цигара. Редактор в ‛Ню Йоркър‛, той си издейства командировка в Канзас: ‛Мисля, че искам да напиша книга за това‛. Заминава заедно с приятелката си Харпър Лий, авторката на ‛Да убиеш присмехулник‛, където е описала и самия него, а премиерата на романа и едноименния филм също се мярват на екрана. ‛Какво е ‛Ню Йоркър‛?‛, пита възрастен канзаски костюмар, когато Капоти, веейки кашмирен шал, се представя пред следователя Алвин Хюи. На пресконференцията според полицията ‛само банда мексиканци са способни на това‛. Хюи: ‛Няма никакво значение дали са мексиканци, методисти или ескимоси. Ще намерим извършителите‛. Капоти се превръща в канзаска знаменитост – целият истаблишмънт го боготвори. Само Хюи е непревземаем. ‛Мога да си спомня 94 % от разговорите, които някога съм водил‛, скромно признава Капоти, а в това време Канзаският фермерски синдикат обявява награда от 1000 щ. д. - и така убийците са хванати.

На 6 януари 1960 изваждат на показ Пери и Ричард – пред страховита тълпа, където са Труман и Харпър. Започва процесът. Независимо от заканата на Пери (‛мога да те убия, ако се приближиш още малко‛), Капоти е неизменно край него и все по-амбициран: носи му аспирин, своя книга с автограф, гледа фотосесия на арестантите с техните страховити татуировки... ‛Книгата, която пиша, ще го помири с човечеството‛, заканва се той след произнасянето на смъртната присъда. Не се отказва от Пери с настойчивия въпрос ‛Какво се случи онази нощ у семейство Клътър?‛, а той: ‛Дик казва, че познаваш Елизабет Тейлър‛. ‛Познавам много хора‛, отвръща Капоти, убеден, че Тери му трябва жив. В нюйоркски ресторант, с фалцет на нов Петроний, ехидно нарежда: ‛Бях в апартамента на Мерилин. Говорехме си за филми и изкуство. Накрая трябваше да й кажа, че две от четирите картини в хола са окачени наопаки‛...

Междувременно съумява да изтръгне от психопата човешки измерения, макар тайната му да не излиза наяве докрай... А самият Капоти се свива в пашкула на немислимата страст към него.

Топчест, със зализан русоляв перчем, очила, черно палто или бял халат, Капоти в началото размахва ‛мека китка‛ с бохемски непукизъм и само тревожните телефонни въпроси на партньора му Джак подсказват колко е обсебен от казуса. Постепенно, независимо дали е светски с чаша или смутен с бурканче бебешко пюре за Пери; дали пише в леглото или се усмихва на шумна премиера, той изглежда все по-резигниран, безплътен, дори отвъден. Казусът се превръща в кауза.

Подобно на ‛Мълчанието на агнетата‛ на Джонатан Деми или ‛Осъденият на смърт идва‛ на Шон Пен, ‛Капоти‛ проследява сеизмичните отношения затворник – посетител. Но над пропастта между социуми и манталитети, филмът на Бенет Милър ври върху огън от вини, обвинения, позиции... И изважда горчив хуманистичен екстракт. Както, прочее, е и в романа ‛Хладнокръвно‛.

‛Капоти‛ е смислен и предизвикателно-изискан филм, адекватен на своя герой. Във всичките си компоненти, но най-вече благодарение на Филип Сиймур Хофман, познат като комплексарския гнусавец в ‛Щастие‛ или виталния травестит в ‛Мис Съвършенство‛. Тук той е хамелеонски неузнаваем. Той е Труман Капоти, какъвто го знаем от снимките и славата му. Според мен това превъплъщение на Филип Сиймур Хофман (15 награди) се превръща за него в някакъв еквивалент на знаменитата Холи Гоулайтли за Одри Хепбърн в ‛Закуска в ‛Тифани‛ (1961) по Труман Капоти.

И така, уважаеми читатели, за първи път ви представих 5-те филма, основни претенденти за ‛Оскар‛. Какво ще реши Американската филмова академия, ще стане ясно на 5 март.