Гергьовден с Георги Трифонов

Гергьовден ме отведе в галерия ‛Арт Алея“, където Георги Трифонов честваше едновременно и празника, и изложбата си ‛Ретроспективно“ (4 – 20 май 2007). На фона на цялото привидно разнообразие в художествения ни живот се оказва, че галериите, които предлагат наистина стойностни изложби, буквално се броят на пръсти. ‛Арт алея“ за пореден път не ме разочарова.

Около 20 литографии в няколко цикъла оформят камерна експозиция, която, въпреки заглавието си, няма характера на ретроспекция. Графиките са отпечатани през последните двадесетина години и са по-скоро селекция от най-доброто, отколкото някаква ретроспективна хронология. Авторът обаче лаконично е решил да ги обобщи по този начин, без да задълбава излишно в тематиката.

Георги Трифонов е част от онова поколение художници, в чието изкуство класическа закваска е съчетана с един характерен пластичен принцип, който ние тук разпознаваме безпогрешно. Още от средата на 70-те години този, ако мога да го нарека модернистичен, възглед увлича младите тогава художници. Така съчетанието между традиционната академична база и някои от постиженията на западноевропейския модернизъм се превърна в запазен знак на българското изкуство от последните 20-30 години.

За да продължа в духа на отминалия празник, трябва да спомена, че Георги Трифонов заедно с Георги Божилов–Слона и с Георги Баев принадлежи към едно особено забележително трио в новото ни изкуство, което десетилетия наред споделяше еднаква житейска и творческа идеология, заедно с по-голямата част от представителите на тази генерация. Иначе за мнозината, които познават Георги Трифонов, той е по-особен творчески дух, който съвместява в себе си едновременно живописта, графиката и поезията. Всъщност те като че ли винаги са били част от едно цяло, поне така излиза, като гледам литографиите в тази изложба. Георги Трифонов има един характерен дистанциран поглед към света, а и към творенето като специален, почти сакрален акт. Във всяка от работите му са съчетани в различни пропорции всички средства на общуването, които той умее. Конкретно в този случай са ‛забъркани“ малко живопис с малко поезия и повече графика...

Повечето от темите, които авторът избира в литографиите си, предполагат едновременното съществуване в произведението на литература и образ. Цикълът с библейски сюжети е особено благодатен в тази посока и най-многоброен в изложбата. Художникът често използва традиционната иконография, позната от текста, но примесена с личната му символика и собствен набор от знаци. По същия начин с намеса в познат образ или икона той почита Гоя и Дюрер в своята графика.

Изложбата в ‛Арт алея“ е част от поредицата камерни прояви, които авторът е планирал за тази година. Георги Трифонов става на 60, но вероятно ще отбележи по-сериозно юбилея си в началото на следващата година. Хубавото е, че поводът съвпада и с предстоящото издание на новата му стихосбирка. За нея авторът е подбрал непубликувана лирика още от началото на 60-те досега и репродукции на негови рисунки от същия период. Селекцията отново е от най-доброто.

Няма смисъл от обобщения, тъй като голяма експозиция тепърва предстои. Освен това самият Георги Трифонов не се вписва в патетични заключения. Литографиите му сега са подредени за първи път заедно в едно пространство и поредният Гергьовден не мина без подобаващо празнуване.