Време е за поглед отвъд Web 2.0
Начало (в жанра на учудването)
В броя на в. Култура от 30 ноември 2007 г. публикувах статия за Web 2.0. В нея предложих критичен поглед към социалните мрежи в интернет и към отношението между тях и традиционните медии. Сега Елиезер Алфандари излиза с интригуващ и обширен коментар на моята статия. С изненада открих, че тезите ми са представени по начин, който всъщност ги преобръща. От критик на Web 2.0 съм произведен във възторжен апологет, от скептик по отношение на традиционните медии – в сляпо вярващ в тяхната демократичност. Намеква се дори за скрит политически интерес. Манипулацията с текста е извършена, за да се постигне внушението, че за мен демокрацията и медиите в България са в цветущо състояние, ergo, че подкрепям политическото статукво. Накратко, приписани са ми тези, каквито напълно липсват в текста ми. За сметка на това те са „оборени‛ с аргументи, извлечени до голяма степен от собствения ми анализ или близки до него по смисъл. Разбира се, Алфандари има право на подобно пренареждане. Както и аз имам правото да не коментирам неговия подход. Ще коментирам обаче въпроси, засягащи фактологията и аспекти, които провокират любопитството ми.
Е.А.: […] първо би следвало да сме напред и наред с добрия ‛стар‛ интернет, за да ни има и на терена на Web 2.0 […]
За разлика от индустриалната епоха, в която количествените натрупвания водят до качествени изменения, във времето на интернет не е необходимо да се чака дълго, за да се случи „скокът‛. Информационните технологии слагат край на постъпателното развитие. Например в много страни в Африка мобилните телефони получават голямо разпространение, независимо че стационарните мрежи са в окаяно състояние. Лесно могат да бъдат дадени още примери. Много експерти виждат в този феномен сериозен шанс по-бедните държави бързо да наваксат изоставането.
Наистина, в България потреблението на интернет засега е на по-ниско ниво от нормалното за ЕС. Това обаче ни най-малко не означава, че трябва да чакаме, за да се появи Web 2.0 и тук. Причината е много проста: във времето на интернет вече няма „тук‛ и „там‛, поне не в традиционния смисъл. С появата си „там‛ всичко е достъпно „тук‛, и обратно. Ето защо Web 2.0 не е нещо, за което ние бавно зреем. То е съчетание на опит и технология, които бързо и глобално се разпространяват в мрежата: поради социална потребност, комерсиални интереси, защото се превръщат в мода и т. н.
В България интернет постепенно излиза от елитарната си фаза. В мрежата обаче количеството не винаги е решаващо. Важни са иновациите. И Web 2.0 се случва в България именно като иновация – технологична и социална. Днес практически целият български „дял‛ от интернет е белязан от логиката и практиката на Web 2.0, напълно независимо от факта, че потреблението все още изостава. С елементи на Web 2.0 работят онлайн изданията на вестниците Дневник и Капитал, както и на много други медии. Само изреждането на някои типични Web 2.0 сайтове у нас може да отнеме доста място: Radar.bg, buzzurls, pipe.bg, Zip.bg, RSS.bg, photo-forum.net, lubimi.com, dao.bg, digove.info, dobavi.com, iuvox.com, ping.bg, upost7.com, web-bg.com, atol.bg, novinitednes.com, sibir.bg, svejo.net... Да не говорим за българския клон на Wikipedia, за българските блог платформи, както и за все по-многобройните потребители от страната, участващи директно в глобалните, емблематични за Web 2.0, места: MySpace, Facebook, YouTube. Причината? В тях може да се пише на български, както и на всеки друг език. Така възникват големи български Web 2.0 базирани мрежи и извън тясно националната инфраструктура на социалния интернет.
Ето защо у нас Web 2.0 не е магическо заклинание, с което малцина посветени желаят да блеснат. Обратно: за този терен има сериозна конкуренция. Организират се конференции, специално посветени на Web 2.0. Ето само един кратък коментар от участник в подобен форум: „Доволен съм. Единственото, което не ми хареса е, че през цялото време стоях прав‛1. Интересът става лавинообразен и в резултат Web 2.0 започва постепенно да се банализира. Дори и в България. Погледите се насочват към Web 3.0. Защото от там ще дойдат следващите важни иновации2.
Е. А.: […] за да покаже, че Web 2.0 в качеството му на граждански журнализъм го има и се практикува и в България, Орлин Спасов няма към какъв друг пример да прибегне, освен към традиционните медии […]
Развитието на „гражданския журнализъм‛ е задължено на традиционните медии. Те първи изпробват принципа, привличайки читатели в качеството им на автори. След това инициативата е подета в интернет. Днес БНТ (с My news), bTV (с Аз, репортерът) и много други български медии предоставят на аудиториите си възможност за публикуване на съдържание. Това не е случайно. Причината е в конкуренцията, която междувременно набира сили в мрежата. Защото същинският терен на гражданския журнализъм е в нея. Интернет функционира като среда за директно публикуване и това прави участието много по-изкушаващо.
В българския уеб паралелно съществуват два институционализирани модела за публикуване на журналистически текстове, доставени от потребителите: срещу заплащане и неплатено. Сред ключовите платформи, предлагащи възнаграждение за най-добрите материали (селектирани от редакторите на сайта), е bgreporter.com. Сайтът обявява: „Стани репортер! Изпрати своя материал и стани част от екипа!‛. Заплащането е символично и варира от един до пет лева за текст. Други онлайн институции като големия портал dir.bg развиват безплатния модел на публикуване. Тук на читателите се предоставя възможност да качат текст, снимки или видеоматериали; порталът поддържа опция ‛Изпрати новина‛. И в двата случая става дума за междинни форми, близки едновременно до подходите на офлайн медиите и до типично мрежовите форми на социална активност.
Без съмнение обаче класическата зона на гражданска журналистика тип Web 2.0 принадлежи на блоговете. В България те преживяват истински бум след появата им през 2001 г. Тук публикуването по правило се извършва извън контрола на институции и не носи доходи. Именно независимостта насърчава гражданския и критически потенциал на блогърите. Наводняването на блогосферата с превръщането на дневниците в масов феномен несъмнено девалвира този потенциал и ерозира доверието в тях. В противовес на тази тенденция постепенно се формира влиятелен кръг от автори, които реално въздействат върху общественото мнение в областите на своята компетентност. Неслучайно някои от водещите медии днес интегрират популярни блогове в онлайн версиите си. Идеята е конкуренцията да се държи под око (със скъсяване на дистанцията между професионалните редактори и свободните автори) и понякога дори под крило (в случаите, когато медии или други институции наемат блогъри за поддържане на дневници, каквито премери вече не липсват и в българската практика). В други случаи големи блог платформи като BgLog.net поддържат секция „новини‛, в която всеки може свободно да съобщи за нещо, което смята за важно. В крайна сметка Web 2.0 се разгръща като техно-социална среда, в която гражданският глас може поне потенциално да бъде чут. И дори санкциониран, както в случая с Мишел Бозгунов, който през 2007 г. бе под наблюдение и натиск от МВР заради граждански позиции, изразени в блога му.
Разбира се, гражданската журналистика в Web 2.0 няма ресурса, нито намерението да измести професионалната, а я допълва и, понякога, коригира. Което не означава, че е незначителна, а още по-малко, че не съществува3.
Е. А.: […] с всичката си ‛интерактивност‛ Биг Брадър и подобни не реализира ли скрита – политическа – цел: да държи приковано вниманието на публиката, особено масовата, към илюзорното и виртуалното, към екранния живот, т.е. да го държи далеч от реалностите на битието? […]
Няма конспиративен план зад Биг Брадър. Има комерсиален интерес. Този интерес брутално, но умно открива определени медийни ниши, в които могат да се реализират печалби. Никой не задължава никого с пистолет в ръка да гледа Биг Брадър. Но хората гледат. Независимо че разполагат с още 80 или 100 канала. Би било твърде лесно да кажем, че са заблудени, необразовани или просто воайори. Че са жертва на скрита политическа цел – например да бъдат държани далеч от реалностите на битието. Очевидно е, че подобни обяснения не работят. Те са се превърнали в клишета, които издават неспособността ни да разберем на какво се дължи интересът към такива предавания.
Това, че на зрителя в тях е отредена активна роля (гласуване, участие в управлението на сюжета и т. н.) е важна предпоставка. И тъкмо тук се появява връзката с Web 2.0. Биг Бръдър стартира и се превръща в популярен медиен феномен благодарение на интернет и на мобилните телефони. Първата серия е излъчена в Холандия през 1999 г. Тя се разгръща като мултимедиен спектакъл, обединяващ телевизията, интернет, други медии, към които сюжетите „прескачат‛ и мобилните телефони, използвани за гласуване. Всичко това превръща Биг Брадър в тема за обсъждане от много хора едновременно. И, по-важно, свързва тези хора чрез процедурата за вземане на решение. Създава общност, която е по-плътна от тази на стандартното телевизионно предаване, защото е базирана върху участието.
Неслучайно почти по същото време в мрежата се появяват и първите социални сайтове. Началото е поставено през 1997 г. със SixDegrees.com, а през 1999 г. онлайн е вече и култовият LiveJournal. Общностите от нов тип се появяват, за да отговорят по-адекватно на нуждата от по-споделен и групово ориентиран тип комуникация и са в синхрон с диагностицирания от Хауръд Рейнголд „глад за участие в общност, породен от дезинтеграцията на традиционните общности навсякъде по света‛4.
В крайна сметка Биг Брадър предлага на широката публика поредица от възможности и изживявания, близки до Web 2.0: персонализиране на участието чрез преминаване през серия от избори, въвеждане на състезателни и игрови моменти в съдържанието, „автентичност‛ на участниците и възможност за обикновени граждани да получат достъп до публичността, социален компонент в крайното решение, конструиране на по-свързана общност, използване на новите медии за експериментиране с демократични процедури на управление, които не са в политическа употреба и т. н. Това са ценности, които не могат да бъдат лесно пренебрегнати.
Приспособяването на традиционните медии към конкуренцията на социалния интернет, за което всъщност става дума, често прекрачва границите на приемливия вкус и има за какво да бъде критикувано. Разбира се, винаги можем просто да махнем с ръка и да кажем, че в Биг Брадър (или в Web 2.0) културата не участва. Но това ще означава, че капитулираме пред задачата да разберем съвременната култура.
Е. А.: […] интернет не обръща представата за традиционния начин на потребление на медиите […]
Интернет преобръща не само представата, но и много от традиционните начини за потребление на медиите. Става дума за истинска революция, която не подминава и България. Достатъчно е да споменем достъпа до преса, радио и телевизия не само през интернет, но и през мобилен телефон, разпространението на подкастинга и на RSS-ите, интерактивните дебати във форумите, възможностите за търсене в електронните архиви, отложеното гледане на телевизионни програми, филтрите за тематична селекция на новините, персонализацията на информацията, интегрирането на блогове, участието на публиката в класирането на новините и т. н.
Но какво е новото за човека, който няма представа от интернет и информационни технологии, и който, както и преди, сутрин си купува вестника от близката будка, а вечер гледа По света и у нас? Дори за него, без значение дали го съзнава или не, промените са много. Той е потребител на промяната, извършена в редакциите и нюз-руумовете, и отразена в самия медиен продукт. Днес езикът на традиционните медии, техният дизайн - и дори цената им - са повлияни от тенденциите в мрежата. Изобилието от издания на вестникарската сергия и от програми на екрана и в радиоефира е резултат от диверсификацията на медиите, наложена от експанзията на новите технологии. Така живеещият „извън‛ технологичната промяна всъщност само си мисли, че е напълно изключен от нея. В действителност той също ползва от благата й и търпи последиците й.
Защото всичко това има своята цена. Все по тясната медийна специализация - и лавинообразното нарастване на каналите за достъп до съдържание - изострят до крайност конкуренцията в борбата за вниманието на публиката. Комерсиализацията взема връх. Медийните съдържания и рекламата стават все по-агресивни. Тенденцията е характерна както за традиционните медии, така и за медиите в Web 2.0. Причината е проста: двете системи вече са неразривно свързани. В контекста на разрастване на достъпа до мрежата, навсякъде тиражите на печатните издания и броят на зрителите и слушателите намаляват. Ето защо традиционните медии не се колебаят да обвържат не само бъдещето, но и настоящето си с реалностите на мрежата. Конвергенцията е в ход.
Не можем да си затваряме очите и за още един важен факт. Постепенно и в България се появи нова, млада аудитория, израснала с интернет и компютрите. Тя не само се забавлява в мрежата, но и се образова и информира в нея. Това ново поколение все по-малко гледа телевизия. Защото информацията просто вече не е само там, в старите медии – тя е също и в компютрите и, разбира се, в интернет. Все повече млади хора изискват медийното съдържание да достига до тях по различни канали. И това не е каприз на разглезени малцинства, а необходимост, наложена от промените в начина на живот, на културата, на икономиката и, в крайна сметка, на самата социална структура.
Кратко заключение
Новите технологии имат, както отбелязва Мануел Кастелс, „проникваща сила‛, те влияят върху всички аспекти на нашия живот. Преобразява се и светът на медиите. На този фон няма смисъл нито от утопии, нито от консервативно обръщане на гръб на новостите. Web 2.0, както впрочем и традиционните медии, сам по себе си не е нито нещо добро, нито лошо. Всичко зависи от употребата. Но Web 2.0 е нещо сложно и за да го разберем са нужни съответно по-сложни анализи. Изисква се знание. А не „догадки‛. Още по-малко – инсинуации. Последните вероятно могат да решават други задачи, но тази сфера е извън моя интерес.
1. Вж. http://spisanie.com/web2.0/barcamp (21. 12. 2007 г.).
2. За развитието на интернет у нас вж. в Спасов, О., „Интернет в България: другият преход‛, в сп. „Социологически проблеми‛, кн. 3-4, 2004 г., стр. 162-190.
3. За еволюцията на българската блогосфера вж. Спасов, О., „Хибридизацията на публичната и частната сфера в интернет: българските лични страници и блогове‛, в сп. „Социологически проблеми‛, кн. 3-4, 2007 г. (под печат).
4. Вж. Rheingold, H., ‛A Slice of Life in My Virtual Community‛, [WWW document] URL http://www.well.com:70/0/Community/virtual_communities92, (1992).
В броя на в. Култура от 30 ноември 2007 г. публикувах статия за Web 2.0. В нея предложих критичен поглед към социалните мрежи в интернет и към отношението между тях и традиционните медии. Сега Елиезер Алфандари излиза с интригуващ и обширен коментар на моята статия. С изненада открих, че тезите ми са представени по начин, който всъщност ги преобръща. От критик на Web 2.0 съм произведен във възторжен апологет, от скептик по отношение на традиционните медии – в сляпо вярващ в тяхната демократичност. Намеква се дори за скрит политически интерес. Манипулацията с текста е извършена, за да се постигне внушението, че за мен демокрацията и медиите в България са в цветущо състояние, ergo, че подкрепям политическото статукво. Накратко, приписани са ми тези, каквито напълно липсват в текста ми. За сметка на това те са „оборени‛ с аргументи, извлечени до голяма степен от собствения ми анализ или близки до него по смисъл. Разбира се, Алфандари има право на подобно пренареждане. Както и аз имам правото да не коментирам неговия подход. Ще коментирам обаче въпроси, засягащи фактологията и аспекти, които провокират любопитството ми.
Е.А.: […] първо би следвало да сме напред и наред с добрия ‛стар‛ интернет, за да ни има и на терена на Web 2.0 […]
За разлика от индустриалната епоха, в която количествените натрупвания водят до качествени изменения, във времето на интернет не е необходимо да се чака дълго, за да се случи „скокът‛. Информационните технологии слагат край на постъпателното развитие. Например в много страни в Африка мобилните телефони получават голямо разпространение, независимо че стационарните мрежи са в окаяно състояние. Лесно могат да бъдат дадени още примери. Много експерти виждат в този феномен сериозен шанс по-бедните държави бързо да наваксат изоставането.
Наистина, в България потреблението на интернет засега е на по-ниско ниво от нормалното за ЕС. Това обаче ни най-малко не означава, че трябва да чакаме, за да се появи Web 2.0 и тук. Причината е много проста: във времето на интернет вече няма „тук‛ и „там‛, поне не в традиционния смисъл. С появата си „там‛ всичко е достъпно „тук‛, и обратно. Ето защо Web 2.0 не е нещо, за което ние бавно зреем. То е съчетание на опит и технология, които бързо и глобално се разпространяват в мрежата: поради социална потребност, комерсиални интереси, защото се превръщат в мода и т. н.
В България интернет постепенно излиза от елитарната си фаза. В мрежата обаче количеството не винаги е решаващо. Важни са иновациите. И Web 2.0 се случва в България именно като иновация – технологична и социална. Днес практически целият български „дял‛ от интернет е белязан от логиката и практиката на Web 2.0, напълно независимо от факта, че потреблението все още изостава. С елементи на Web 2.0 работят онлайн изданията на вестниците Дневник и Капитал, както и на много други медии. Само изреждането на някои типични Web 2.0 сайтове у нас може да отнеме доста място: Radar.bg, buzzurls, pipe.bg, Zip.bg, RSS.bg, photo-forum.net, lubimi.com, dao.bg, digove.info, dobavi.com, iuvox.com, ping.bg, upost7.com, web-bg.com, atol.bg, novinitednes.com, sibir.bg, svejo.net... Да не говорим за българския клон на Wikipedia, за българските блог платформи, както и за все по-многобройните потребители от страната, участващи директно в глобалните, емблематични за Web 2.0, места: MySpace, Facebook, YouTube. Причината? В тях може да се пише на български, както и на всеки друг език. Така възникват големи български Web 2.0 базирани мрежи и извън тясно националната инфраструктура на социалния интернет.
Ето защо у нас Web 2.0 не е магическо заклинание, с което малцина посветени желаят да блеснат. Обратно: за този терен има сериозна конкуренция. Организират се конференции, специално посветени на Web 2.0. Ето само един кратък коментар от участник в подобен форум: „Доволен съм. Единственото, което не ми хареса е, че през цялото време стоях прав‛1. Интересът става лавинообразен и в резултат Web 2.0 започва постепенно да се банализира. Дори и в България. Погледите се насочват към Web 3.0. Защото от там ще дойдат следващите важни иновации2.
Е. А.: […] за да покаже, че Web 2.0 в качеството му на граждански журнализъм го има и се практикува и в България, Орлин Спасов няма към какъв друг пример да прибегне, освен към традиционните медии […]
Развитието на „гражданския журнализъм‛ е задължено на традиционните медии. Те първи изпробват принципа, привличайки читатели в качеството им на автори. След това инициативата е подета в интернет. Днес БНТ (с My news), bTV (с Аз, репортерът) и много други български медии предоставят на аудиториите си възможност за публикуване на съдържание. Това не е случайно. Причината е в конкуренцията, която междувременно набира сили в мрежата. Защото същинският терен на гражданския журнализъм е в нея. Интернет функционира като среда за директно публикуване и това прави участието много по-изкушаващо.
В българския уеб паралелно съществуват два институционализирани модела за публикуване на журналистически текстове, доставени от потребителите: срещу заплащане и неплатено. Сред ключовите платформи, предлагащи възнаграждение за най-добрите материали (селектирани от редакторите на сайта), е bgreporter.com. Сайтът обявява: „Стани репортер! Изпрати своя материал и стани част от екипа!‛. Заплащането е символично и варира от един до пет лева за текст. Други онлайн институции като големия портал dir.bg развиват безплатния модел на публикуване. Тук на читателите се предоставя възможност да качат текст, снимки или видеоматериали; порталът поддържа опция ‛Изпрати новина‛. И в двата случая става дума за междинни форми, близки едновременно до подходите на офлайн медиите и до типично мрежовите форми на социална активност.
Без съмнение обаче класическата зона на гражданска журналистика тип Web 2.0 принадлежи на блоговете. В България те преживяват истински бум след появата им през 2001 г. Тук публикуването по правило се извършва извън контрола на институции и не носи доходи. Именно независимостта насърчава гражданския и критически потенциал на блогърите. Наводняването на блогосферата с превръщането на дневниците в масов феномен несъмнено девалвира този потенциал и ерозира доверието в тях. В противовес на тази тенденция постепенно се формира влиятелен кръг от автори, които реално въздействат върху общественото мнение в областите на своята компетентност. Неслучайно някои от водещите медии днес интегрират популярни блогове в онлайн версиите си. Идеята е конкуренцията да се държи под око (със скъсяване на дистанцията между професионалните редактори и свободните автори) и понякога дори под крило (в случаите, когато медии или други институции наемат блогъри за поддържане на дневници, каквито премери вече не липсват и в българската практика). В други случаи големи блог платформи като BgLog.net поддържат секция „новини‛, в която всеки може свободно да съобщи за нещо, което смята за важно. В крайна сметка Web 2.0 се разгръща като техно-социална среда, в която гражданският глас може поне потенциално да бъде чут. И дори санкциониран, както в случая с Мишел Бозгунов, който през 2007 г. бе под наблюдение и натиск от МВР заради граждански позиции, изразени в блога му.
Разбира се, гражданската журналистика в Web 2.0 няма ресурса, нито намерението да измести професионалната, а я допълва и, понякога, коригира. Което не означава, че е незначителна, а още по-малко, че не съществува3.
Е. А.: […] с всичката си ‛интерактивност‛ Биг Брадър и подобни не реализира ли скрита – политическа – цел: да държи приковано вниманието на публиката, особено масовата, към илюзорното и виртуалното, към екранния живот, т.е. да го държи далеч от реалностите на битието? […]
Няма конспиративен план зад Биг Брадър. Има комерсиален интерес. Този интерес брутално, но умно открива определени медийни ниши, в които могат да се реализират печалби. Никой не задължава никого с пистолет в ръка да гледа Биг Брадър. Но хората гледат. Независимо че разполагат с още 80 или 100 канала. Би било твърде лесно да кажем, че са заблудени, необразовани или просто воайори. Че са жертва на скрита политическа цел – например да бъдат държани далеч от реалностите на битието. Очевидно е, че подобни обяснения не работят. Те са се превърнали в клишета, които издават неспособността ни да разберем на какво се дължи интересът към такива предавания.
Това, че на зрителя в тях е отредена активна роля (гласуване, участие в управлението на сюжета и т. н.) е важна предпоставка. И тъкмо тук се появява връзката с Web 2.0. Биг Бръдър стартира и се превръща в популярен медиен феномен благодарение на интернет и на мобилните телефони. Първата серия е излъчена в Холандия през 1999 г. Тя се разгръща като мултимедиен спектакъл, обединяващ телевизията, интернет, други медии, към които сюжетите „прескачат‛ и мобилните телефони, използвани за гласуване. Всичко това превръща Биг Брадър в тема за обсъждане от много хора едновременно. И, по-важно, свързва тези хора чрез процедурата за вземане на решение. Създава общност, която е по-плътна от тази на стандартното телевизионно предаване, защото е базирана върху участието.
Неслучайно почти по същото време в мрежата се появяват и първите социални сайтове. Началото е поставено през 1997 г. със SixDegrees.com, а през 1999 г. онлайн е вече и култовият LiveJournal. Общностите от нов тип се появяват, за да отговорят по-адекватно на нуждата от по-споделен и групово ориентиран тип комуникация и са в синхрон с диагностицирания от Хауръд Рейнголд „глад за участие в общност, породен от дезинтеграцията на традиционните общности навсякъде по света‛4.
В крайна сметка Биг Брадър предлага на широката публика поредица от възможности и изживявания, близки до Web 2.0: персонализиране на участието чрез преминаване през серия от избори, въвеждане на състезателни и игрови моменти в съдържанието, „автентичност‛ на участниците и възможност за обикновени граждани да получат достъп до публичността, социален компонент в крайното решение, конструиране на по-свързана общност, използване на новите медии за експериментиране с демократични процедури на управление, които не са в политическа употреба и т. н. Това са ценности, които не могат да бъдат лесно пренебрегнати.
Приспособяването на традиционните медии към конкуренцията на социалния интернет, за което всъщност става дума, често прекрачва границите на приемливия вкус и има за какво да бъде критикувано. Разбира се, винаги можем просто да махнем с ръка и да кажем, че в Биг Брадър (или в Web 2.0) културата не участва. Но това ще означава, че капитулираме пред задачата да разберем съвременната култура.
Е. А.: […] интернет не обръща представата за традиционния начин на потребление на медиите […]
Интернет преобръща не само представата, но и много от традиционните начини за потребление на медиите. Става дума за истинска революция, която не подминава и България. Достатъчно е да споменем достъпа до преса, радио и телевизия не само през интернет, но и през мобилен телефон, разпространението на подкастинга и на RSS-ите, интерактивните дебати във форумите, възможностите за търсене в електронните архиви, отложеното гледане на телевизионни програми, филтрите за тематична селекция на новините, персонализацията на информацията, интегрирането на блогове, участието на публиката в класирането на новините и т. н.
Но какво е новото за човека, който няма представа от интернет и информационни технологии, и който, както и преди, сутрин си купува вестника от близката будка, а вечер гледа По света и у нас? Дори за него, без значение дали го съзнава или не, промените са много. Той е потребител на промяната, извършена в редакциите и нюз-руумовете, и отразена в самия медиен продукт. Днес езикът на традиционните медии, техният дизайн - и дори цената им - са повлияни от тенденциите в мрежата. Изобилието от издания на вестникарската сергия и от програми на екрана и в радиоефира е резултат от диверсификацията на медиите, наложена от експанзията на новите технологии. Така живеещият „извън‛ технологичната промяна всъщност само си мисли, че е напълно изключен от нея. В действителност той също ползва от благата й и търпи последиците й.
Защото всичко това има своята цена. Все по тясната медийна специализация - и лавинообразното нарастване на каналите за достъп до съдържание - изострят до крайност конкуренцията в борбата за вниманието на публиката. Комерсиализацията взема връх. Медийните съдържания и рекламата стават все по-агресивни. Тенденцията е характерна както за традиционните медии, така и за медиите в Web 2.0. Причината е проста: двете системи вече са неразривно свързани. В контекста на разрастване на достъпа до мрежата, навсякъде тиражите на печатните издания и броят на зрителите и слушателите намаляват. Ето защо традиционните медии не се колебаят да обвържат не само бъдещето, но и настоящето си с реалностите на мрежата. Конвергенцията е в ход.
Не можем да си затваряме очите и за още един важен факт. Постепенно и в България се появи нова, млада аудитория, израснала с интернет и компютрите. Тя не само се забавлява в мрежата, но и се образова и информира в нея. Това ново поколение все по-малко гледа телевизия. Защото информацията просто вече не е само там, в старите медии – тя е също и в компютрите и, разбира се, в интернет. Все повече млади хора изискват медийното съдържание да достига до тях по различни канали. И това не е каприз на разглезени малцинства, а необходимост, наложена от промените в начина на живот, на културата, на икономиката и, в крайна сметка, на самата социална структура.
Кратко заключение
Новите технологии имат, както отбелязва Мануел Кастелс, „проникваща сила‛, те влияят върху всички аспекти на нашия живот. Преобразява се и светът на медиите. На този фон няма смисъл нито от утопии, нито от консервативно обръщане на гръб на новостите. Web 2.0, както впрочем и традиционните медии, сам по себе си не е нито нещо добро, нито лошо. Всичко зависи от употребата. Но Web 2.0 е нещо сложно и за да го разберем са нужни съответно по-сложни анализи. Изисква се знание. А не „догадки‛. Още по-малко – инсинуации. Последните вероятно могат да решават други задачи, но тази сфера е извън моя интерес.
1. Вж. http://spisanie.com/web2.0/barcamp (21. 12. 2007 г.).
2. За развитието на интернет у нас вж. в Спасов, О., „Интернет в България: другият преход‛, в сп. „Социологически проблеми‛, кн. 3-4, 2004 г., стр. 162-190.
3. За еволюцията на българската блогосфера вж. Спасов, О., „Хибридизацията на публичната и частната сфера в интернет: българските лични страници и блогове‛, в сп. „Социологически проблеми‛, кн. 3-4, 2007 г. (под печат).
4. Вж. Rheingold, H., ‛A Slice of Life in My Virtual Community‛, [WWW document] URL http://www.well.com:70/0/Community/virtual_communities92, (1992).