Ще бъде ли вестникът в бъдеще музеен експонат? Известният германски учен и издател на международното списание за журналистика „Месидж“ проф. Михаел Халер смята, че по-скоро понятието вестник се освобождава от обвързаността си с хартията и печата и вече става синоним на информационна компетентност1. Тази компетентност може да се пренася през различни медийни и дистрибуторски форми. Вече доказана стратегия за оцеляване на всекидневника е едновременното използване на всички канали – не само печатен, но и онлайн, мобилен вестник, e-paper.


Феноменът е-paper

Част от публикационните стратегии, предназначени за Мрежата, са формите на e-рaper - синкретична медия, свързваща печата с изданията, базирани в Интернет. Това е модел на факсимилно представяне на печатния вестник в оригиналния му дизайн онлайн като графични данни, съпроводен с възможности за навигация, архив, търсене на информация и др. услуги.

Дизайнът на e-рaper остава верен на оригинала – като конструкция и типография, но се възползва и от възможностите на web средата за постигане на достъпност и успешна навигация. Вестникарската страница, на пръв поглед напълно механично представена на един екран и умалена в мащаб, не е оставена без инструменти за ‛вглеждане“ и за проникване в определени информационни дълбочини. Тази синкретичност на новата форма се базира на доказаните комуникационни енергии на двете ‛чисти“ медии: на синоптиката на модерния, витален хартиен вестник с неговите йерархизации, инструменти за водене, ориентация и презентация, от една страна, и на онлайн изданията с присъщата за общуването в Мрежата интерактивност, от друга.

580 вестника от 75 страни на 37 езика (сред които са и българските „Дневник“, „Капитал“ и „Пари“) ползват иновативната технология на NewspaperDirect, чрез която читателите получават мигновен достъп до своя вестник в момента на публикуването в неговия оригинален дизайн и на екрана на компютъра. Продуктът PressDisplay.com e не просто световният лидер в доставката на дигитални копия на стотици вестници и списания от цял свят онлайн, а напълно нова визия за четенето, свързваща редактори и потребители. Актуалността е гарантирана – изданието се получава, преди да бъде разпространено в печатния си вариант, а чрез RSS последните новини се зареждат в компютъра.

Интерфейсът предлага навигационни списъци на съдържанието и отделни ескизи (thumbnails) за всяка страница, които се максимализират чрез кликване. Четенето е възможно в чист текстови вариант (text only) или в пълната графична версия на избраните публикации – онлайн или офлайн. Потребителят може да създава настройки от любими документи и категории. Достъпни са допълнителни услуги, като превод от 12 езика, отпечатване на статии или на цели страници, участие в открити форуми, читателски вотове и система за оценка на публикациите, интерактивни списъци с връзки към публикации по темата.

Подобно представяне помирява консервативните нагласи на постоянния читател към типичните за хартиената медия организационни елементи на отделните модули: текст, снимка и графика; към традиционните тематични раздели; към специфичния дизайн и оптичната картина на текста - с новопридобитите удобства и потребителски „екстри“ на интернет платформата.

От издателска гледна точка предимствата са безспорни. Спестяват се производствените разходи и средствата за поддържане на отделна онлайн редакция, но вестникът е представен онлайн; журналистическият продукт се разпространява в Мрежата, без да бъде финансиран специален журналистически екип – само на базата на определена техническа конверсия.

Издателствата не могат да останат безразлични към съществените комуникационни възможности и вече доказаната ефективност на новата хибридна медия: постигането на единни по дизайн и представяне корпоративни продукти чрез печатния вестник и e-рaper; по-широкото, на практика световно разпространение на изданието; друга възможност за налагането на неговата марка; привличане на нови клиенти посредством пространствената неограниченост на дистрибуцията чрез Мрежата. За авторите и практиците, които са склонни да търсят в e-рaper „канибализация“ или поне заплаха за хартиените вестници, не е успокояващо, че например младите публики по-добре и по-ентусиазирано общуват с електронния вестник, а средностатистически отделят все по-малко време на печатаните издания.

Функционалността на подобно организиране на навигацията е в бързото намиране на търсената информация, на точната локация, на предлагането на повече от една опция за ориентация и придвижване, в лесната и безпрепятствена смяна на средата за потребление – от фокусирането в оригиналната типографска страница, през четенето на друг вид представяне от pop-up прозорец, до изслушването на аудиозапис на публикацията. Включването в комуникацията на диалогови режими, като участие на аудиторията във вотове, форуми и блогове, както и на радиоемисии в е-paper издания, опровергава скептиците, които оспорват както интерактивността, така възможностите за мултимедийност на хибридния жанр.

Досегашната доминация на микроструктурното ориентиране на читателя в печатния вестник и e-рaper – по страници, отличаваше комуникацията тук от начина на „придвижване“ в онлайн пространството, където доминира макроструктурната навигация, предимно рубрична, типична за хипертекстовата реалност. Това обстоятелство даваше основания e-рaper да бъде нареждан по-близо до печатната комуникация, отколкото до класическите механизми на комуникация в Мрежата. С развитието на хибридната форма като комуникация и технология обаче, както и с напредването на потребителската опитност в интернет пространството, е-paper все повече се обогатява с „умния“ инструментариум на онлайн средата, което все повече приближава „анимирания“ вестник до общуването в Мрежата.

Наричат e-рaper „хермафродит“ именно заради съчетанието на два коренно различни типа читателско поведение. От една страна, процесът протича напълно аналогично на четенето при печатния вестник. От друга страна обаче, колкото по-специфична е информационната задача на реципиента, толкова по-често той прибягва до стратегии за потребление, типични за комуникацията в Интернет. Установено е, че при селективната консумация на новините e-рaper се ползва по-скоро като онлайн вестник.

Очевидно всички тенденции на екстремна селективност и фрагментарност на медийната консумация все повече ще водят e-рaper към обогатяването на вестникарския интерфейс с онлайн инструменти, като мултимедийност, изграждане на хипертекстови връзки и подобрени стратегии на търсене, към цялостно интерактивно представяне.

E-paper не е разрушаване на медийното статукво, той е още една възможност за развитие и усъвършенстване на една утвърдена медиа, както и за успешното й свързване с новите технологии.


Онлайн емисии на пресата

Откакто вестникът стъпва във виртуалната реалност, развитието му е белязано от еуфория и отрезвяване, от възходи и спадове, от експерименти и рискове. Въпреки ранните предубеждения за заплаха пред същинския разпространителски път на пресата, електронното й представяне чрез използване на диалогова медия бързо се превърна в атрактивна комуникационна възможност. Не е за подценяване целият технически потенциал на Интернет, далеч надхвърлящ възможностите на печатния вестник с предимства като: интерактивност, мултимедийност, достъп до вътрешни и външни мрежи, перманентна актуализация на информацията, функции като търсене, селекция, бърз достъп до много съобщения и т.н.

Тезата, че вестникът има бъдеще, се потвърждава и от данните, изнесени по време на 60-ия конгрес на Световната асоциация на вестниците – повод за оптимизъм за медийни мениджъри, издатели и главни редактори. Изводът: Мрежата се превръща във важно допълнение на медията вестник, без да е заплаха за нейното съществуване. „Нарастващото потребление на Интернет води до ръст във вестникарското потребление“ – казва президентът на WAN Гавин О’Райли2. И считаният за „гуру“ на световния вестникарски дизайн Марио Гарсия мисли, че бъдещето на вестника е напълно свързано с Мрежата. „Новината започва и свършва онлайн. Печатът е тук, за да ги подсилва“ – смята човекът, създал лицето на повече от 450 вестника по цял свят. Така опозицията хартиена - онлайн медия се превръща в синергия, отговаряща на различни потребности и търсене и в състояние да предлага нови възможности за комуникация. Стъпвайки на главното предимство на изданието майка – известната марка, вестникът онлайн се възползва от този пренос на достоверност към виртуалното пространство, което не е негова силна характеристика.

Читателите намират онлайн вестника за по-разнообразен и информиращ, а печатния вестник – за по-задълбочена информационна медия. Независимо от тези резултати и от възможностите за постигане на бърза ориентация и прегледност със свои инструменти, онлайн редакциите често следват типа на информационното представяне на хартиения вестник, а от своя страна потребителите запазват очакванията си към подобна паралелност на медиите.

Въпреки новите публики, може да се говори за продължаваща читателска привързаност към хартиеното издание. Естествено е сравнително младата онлайн медия да следва позитивния имидж на своята хартиена ‛майка“ със стилистиката на заглавия, дизайн, структуриране. Такава тенденция за привързаност към печатното издание и слаба изразна еманципация на онлайн вестника крие заплаха възможностите на комуникацията онлайн да останат неизползвани, а недостатъците да излизат на преден план.

Младият електронен вестник, макар да пренася голяма част от конвенциите на хартиения прототип в Мрежата, не би могъл да усвои механично всички холистични концепции заради различната структурна организация и навигационен мениджмънт на интернет пространството. Принципът на хипертекста и неговото функциониране в медията вестник, комуникационните единици, които го конструират, участието им в микро- и макроструктурите на хипертекста – това са все важни професионални въпроси за вестникарските редактори, които трябва да „подреждат света“ за своята медиа в една нова виртуална среда. Да използват Мрежата като платформа за същински онлайн журнализъм, а не просто като нов канал за дистрибуция на идентично с печатното съдържание - това се превръща в истинско верую за вестникарските издателства.

Прецизното типологизиране и йерархизиране на информацията, ясното й представяне през оптимална навигационна схема и, не на последно място – разбираемото й визуализиране чрез лаконични, но атрактивни дизайнерски решения – това са целите на комуникационната философия, наречена „информационна архитектура.“ Да добавим към визуалното представяне и използването на интуитивни графични решения, стъпващи както на конвенциите на вестникарската рецепция, така и на новоизграждащите се потребителски компетентности на общуване в интернет средата.

Като все още млада медия - както за потребителя, така и за създателите си, електронната преса е в процес на изграждане на своя нормативност и стилистика - главно по отношение на онези специфики, присъщи на интернет средата. Хипермедийната техника например създава комплексна и сложна за разгадаване трета дименсия зад видимата повърхност на екрана. И тъй като различни елементи – текстове, графика, снимки, понякога едновременно служат за връзки към все още невидимите вербални или визуални информации, основните градивни средства на web дизайна – текст, фотография, графика, означаване на линковете, текстов дизайн, композиция на страницата и т.н., образуват система, по-комплексна и по-сложна за разбиране в сравнение с конвенционалния език на хартиената медия.

---

Водеща характеристика на съвременните комуникации е индивидуализацията на медийната консумация. И ако телевизията например, въпреки напредъка на технологиите, все още изисква от аудиторията си съобразяване с време, място, продължителност, вестникарското потребление не е свързано с подобно адаптиране към медиата. Обратно, модерната преса, обединяваща хартиеното копие с интерактивните онлайн емисии и с дистрибуция на вестника чрез e-paper, всъщност е част от друга водеща тенденция – да се гарантира на публиката право на индивидуално самоопределение чрез възможността за избор какво, кога, къде, колко и как да чете.

Очевидно медиите на бъдещето ще развиват този респект пред свободата на ползване, но и на изразяване. Днес гражданският журнализъм е част от вестникарското медийно пространство чрез широките възможности за участие на аудиторията в блогове, вотове, форуми, дискусии. Погледнато през тази страна на комуникацията, вестникът е модерна медиа, предлагаща на читателите си интерактивност и реално участие в новините. Големи кампании превръщат читателите в кореспонденти - онлайн изданията публикуват снимки, видео и аудио информации на аматьори, като поддържат специални readers-editions, експериментиращи изцяло със съдържания, генерирани от аудиторията.

Въпреки всички мрачни прогнози за край на ерата „вестник“, въпреки разнообразните посоки на развитие и трансформации, печатният вестник продължава да присъства в ежедневието на хората заради традицията на четенето и трайните навици на общуване с него, заради неговата достъпност и ползване без технически средства навсякъде и по всяко време. Той продължава да очарова с несравнимостта на физическото усещане за допира с хартията и със силата и дълготрайността на визуалното въздействие на печатната медиа върху човека.



1. RENTSCH, Heike. Die Zeitung ist ein trendiges Medium. Die große Jubiläums-Zeitung [online], 6 Juli 2006. Достъпно на: http://www.morgenweb.de/pdf/60_jahre_mm/20060706_60-jahre-mm_059.pdf.

2 WAN-Kongress: „Goodbye Gutenberg‛ ist ein Mythos / Die Zeitung hat Zukunft. BDZV.de [online]. № 14, 6 Juni 2007. Available from: http://www.bdzv.de/bdzv_intern+M557c7bf0ded.html.