Призрак броди из Европа - призракът на комунизма. Всички сили на старата Европа - папата и царят, Метерних и Гизо, френски радикали и немски полицаи - са се съюзили за очистителна хайка срещу тоя призрак...

Крайно време е комунистите открито да изложат пред целия свят своя начин на мислене, своите цели, намеренията си и на приказките за призрака на комунизма да противопоставят един манифест на самата партия...

Буржоа и пролетарии

Историята на всяко досегашно общество е история на класови борби…

Нашата епоха, епохата на буржоазията, все пак се отличава с това, че опрости класовите противоположности. Цялото общество все повече и повече се разцепва на два големи враждебни лагера, в две големи, пряко противостоящи една спрямо друга, класи - буржоазия и пролетариат…

Буржоазията изигра в историята изключително революционна роля.

Където дойде на власт, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя коравосърдечно разкъса пъстрите феодални нишки, които оплитаха човека в паяжината на естествените му повелители, и не остави никаква друга междучовешка връзка, освен голия интерес, безчувственото ‛плащане в брой‛. В ледената вода на егоистичната сметка тя удави благоговейния трепет на горещата набожност, на рицарското въодушевление, на еснафската нега. Тя разми личното достойнство в разменната стойност, а на мястото на безбройните хрисовулни и благосклонно получени свободи постави една единствена - свободата на безсъвестната търговия. С една дума, на мястото на забуленото с религиозни и политически илюзии ограбване тя постави откритата, безсрамна, пряка, обикновена експлоатация.

Буржоазията смъкна свещения ореол на всички досегашни достопочтени и гледани с простодушна боязън дейности. Тя превърна в свои наемни работници лекаря, юриста, светиня му, поета, човека на науката.

Буржоазията раздра покъртително сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парична зависимост.

Буржоазията разкри как в провлачената приказна образност, в лепкавия мързел на средновековието без остатък се намира допълнението на бруталната изява на сила, която тъй много се превъзнася от реакцията. Едва буржоазията доказа какво може да осъществи човешката дейност. Тя сътвори чудеса, нямащи нищо общо с египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши придвижвания, напълно различаващи се от преселението на народите и кръстоносните походи.

Буржоазията не може да съществува, ако не революционизира постоянно оръдията за производство, а следователно и производствените отношения, ще рече и всички обществени отношения…

Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията преобразува производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите, тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва. Традиционните национални отрасли на промишлеността вече са унищожени и на всичко отгоре се унищожават всеки ден. Те биват изтласквани от нови индустрии, чието въвеждане е жизнен въпрос за всички цивилизовани нации - индустрии, които вече не преработват местни суровини, а суровини от най-далечни земи, и чиито фабрикати се употребяват не само в самата страна, но същевременно и във всички части на света. На мястото на старите потребности, задоволявани с местни продукти, възникват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и условия. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност идва всестранно общуване и всестранна зависимост на нациите една от друга.

Буржоазията подчини селото на града. Тя създаде огромни градове, във висока степен умножи броя на градското население спрямо селското и така изтръгна от идиотизма на селския живот значителна част от хората. Както направи селото зависимо от града, така тя постави варварските и полуварварските страни в зависимост от цивилизованите, селските народи - в зависимост от градските народи, Изтока - в зависимост от Запада…

Необходима последица от това бе политическата централизация. Независими, свързани почти само със съюзни отношения области с различни интереси, закони, правителства и мита бяха натикани в Една нация, Едно правителство, Един закон, Един национален класов интерес, Една митническа граница...

В същата степен, в която се развива буржоазията, т.е. капиталът, се развива и пролетариатът, класата на съвременните работници, които живеят само доколкото намират работа, а намират работа само доколкото техният труд увеличава капитала. Тези работници, принудени да се продават на парче, са стока като всеки друг търговски артикул и затова също са подхвърлени на всички превратности на конкуренцията, на всички колебания на пазара.

Вследствие на разширяващото се прилагане на машините и разделението на труда, трудът на пролетариите е загубил всякакъв самостоен характер, а с това и всякаква привлекателност за работника. Работникът става прост придатък към машината, от него се изискват само най-прости, най-еднообразни, най-лесно усвоими похвати. Затова разходите, които предизвиква работникът, се ограничават почти само до неминуемите жизнени средства по неговата издръжка и разплод на расата му…

Основното условие за съществуването и господството на буржоазната класа е натрупването на богатството в ръцете на частни лица, образуването и увеличаването на капитала; условието за съществуване на капитала е наемният труд. Наемният труд почива изключително на конкуренцията между работниците. Напредъкът на индустрията, неволен носител на който е буржоазията, безсилна да му се съпротивлява, заменя разединението на работниците от конкуренцията с тяхното революционно обединяване чрез асоциацията. Така с развитието на едрата индустрия изпод краката на буржоазията се издърпва самата основа, върху която тя произвежда и присвоява продуктите. Тя произвежда преди всичко своите собствени гробокопачи. Нейната гибел и победата на пролетариата са еднакво неизбежни.

Пролетарии и комунисти

Най-близката цел на комунистите е същата, както на всички други пролетарски партии: формиране на пролетариата в класа, събаряне на господството на буржоазията, завладяване на политическата власт от пролетариата...

Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността въобще, а премахването на буржоазната собственост. Но съвременната буржоазна частна собственост е последният и най-пълен израз на такова производство и присвояване на продукти, което почива върху класови противоположности, върху експлоатацията на едни от други.

В този смисъл комунистите могат да обобщят своята теория в един израз: унищожаване на частната собственост…Ние в никой случай не искаме да премахнем това лично присвояване на продуктите на труда, служещи непосредствено за възпроизвеждане на живота - присвояване, което не оставя никакъв чист доход, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да премахнем само мизерния характер на това присвояване, при което работникът живее само за да увеличава капитала, живее само доколкото интересите на господстващата класа изискват това…

Комунизмът не отнема никому властта да присвоява обществени продукти, той отнема само властта чрез това присвояване да се поробва чужд труд.

Възразяват, че с премахването на частната собственост щяла да замре всяка дейност и да се възцари всеобщ мързел. Ако е така, буржоазното общество би трябвало отдавна да се е разплуло: защото в него тия, които се трудят, нищо не придобиват; а ония, които придобиват, не се трудят. Цялото мъдруване опира до тавтологията, че вече няма да има наемен труд, щом няма капитал. Всички възражения, които биват насочвани против комунистическия начин на присвояване и производство на материални продукти, се разпростират също и върху присвояването и производството на духовни продукти. Както унищожаването на класовата собственост е за буржоата унищожаване на самото производство, така и унищожаването на класовото образование за него е тъждествено с унищожаване на образованието въобще.

Образованието, чиято загуба той оплаква, за грамадното мнозинство е преобразуване на човека в машина. Но не спорете с нас, като преценявате премахването на буржоазната собственост от гледището на вашите представи за свобода, образование, право и т.н. Самите ваши идеи са продукт на буржоазните отношения на производство и собственост, също както и правото ви е само въздигнатата в закон воля на вашата класа, една воля, чието съдържание се определя от материалните условия на живот на класата ви. С всички господствали някога и вече загинали класи вие споделяте пристрастната представа, според която вашите отношения на производство и собственост се превръщат от исторически, преходни в процеса на производството отношения във вечни закони на природата и разума. Което добре разбирате за античната собственост, което напълно разбирате за феодалната собственост, вече не ви е позволено да го разбирате за буржоазната собственост.

Унищожаване на семейството! И най-радикалните се възмущават от това скверно намерение на комунистите. Върху какво почива съвременното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частната печалба. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната проституция.

Буржоазното семейство естествено ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала. Или вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това престъпление. После казвате, че опорочаваме най-задушевните отношения, като поставяме на мястото на домашното възпитание общественото.

А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? Нима то не се определя от обществените отношения, в които вие възпитавате, от пряката или косвена намеса на обществото чрез училището и т.н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера му и изтръгват възпитанието от влиянието на една господстваща класа.

Буржоазните бръщолевения за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца стават толкова по-отвратителни, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие развитието на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в прости артикули и работни инструменти. Да, ама вие, комунистите, искате да въведете общност на жените - крещи ни в хор цялата буржоазия. Буржоата вижда в жена си само оръдие за производство. Чул-недочул, че оръдията за производство следва да се експлоатират общностно, той естествено не може да си помисли в случая нищо друго, освен че ориста на обобществяването няма как да подмине и жените…Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените, тя почти винаги е съществувала...

Буржоазният брак е в действителност общност на съпругите. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че на мястото на лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, откровена общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с унищожаването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т.е. официалната и неофициалната проституция.

По-нататък комунистите биват обвинявани, че искали да премахнат отечеството, националността. Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат. Тъй като пролетариатът трябва преди всичко да завоюва политическо господство, да се издигне до положението на национална класа, да се конституира като нация, той сам е още национален, макар и съвсем не в смисъла на буржоазията...

В същата степен, в която ще бъде премахната експлоатацията на един индивид от друг, ще бъде премахната и експлоатацията на една нация от друга. Заедно с противоположността на класите в същността на нациите ще отпадне и враждебната нагласа на нациите една срещу друга.

Обвиненията против комунизма, издигани от религиозни, философски и изобщо от идеологични гледни точки, не заслужават никакво по-подробно разглеждане… Господстващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа...

Вярно е, ще ни кажат, че религиозните, моралните, философските, политическите, правните и т.н. идеи са се модифицирали в хода на историческото развитие. Ала религията, моралът, философията, политиката, правото постоянно са се запазвали в това изменение. На всичко отгоре има вечни истини, като свобода, справедливост и т.н., които са общи за всички стадии на общественото развитие. А комунизмът премахва вечните истини, премахва религията, морала, вместо да ги преобрази; следователно той противоречи на цялото досегашно историческо развитие…

Комунистическата революция е най-радикалното скъсване с наследените отношения на собственост; не е чудно, че в хода на нейното развитие се скъсва най-радикално и с наследените идеи…

По-горе вече видяхме, че първата крачка в работническата революция е въздигането на пролетариата до господстваща класа, извоюването на демокрацията. Пролетариатът ще използува своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили. Естествено, това може да стане на първо време само с деспотични набези в правото на собственост и в буржоазните производствени отношения, значи чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъстоятелни, но които в хода на движението извеждат отвъд самите себе си и са неизбежни като средства за преврат в целия начин на производство.

Тези мерки, естествено, ще бъдат различни в различните страни. Все пак за най-напредналите страни почти без изключение в употреба могат да влязат следните:

1. Експроприация на поземлената собственост и използуване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Премахване правото на наследство.

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средства за производство, пригодяване за обработване и подобрение на земите по общ план.

8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, въздействие за постепенно преодоляване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Съединяване на възпитанието с материалното производство и т.н., и т.н.

Изчезнат ли в хода на развитието класовите различия, концентрира ли се и цялото производство в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще изгуби своя политически характер. Политическата власт в същинския смисъл на думата е организираното насилие на една класа за потискане на друга. Когато пролетариатът в борбата си против буржоазията необходимо се обедини в класа, когато чрез революция превърне себе си в господстваща класа и като господстваща класа насилствено премахне старите производствени отношения, той заедно с тези производствени отношения унищожава условията за съществуване на класовата противоположност, унищожава класите въобще, а с това и своето собствено господство като класа. На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности идва една асоциация, в която свободното развитие на всекиго е условие за свободното развитие на всички...

Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен ред. Нека господствуващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите вериги. А могат да спечелят един свят.

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!


Подбор и превод на Д. Денков по Manifest der Kommunistischen Partei, London, 1848.