Беснотия

Повечето ни съвременни художници обичат да си играят с етимологията на думите. Много е популярно да се използва техният произход за извличането на цяла концепция. Такъв е случаят и с новата изложба на Моника Попова. Работите й са обединени под заглавието БЕС, а кратък текст от авторката услужливо информира всеки, че думата „бес“ има древноегипетски произход и означава „същност“, „образ“, „мистерия“. Етимологичната следа води и до българския език във всички вариации на бесовете, за които можем да се сетим.

По всичко личи, че Моника Попова е рисувала бясно. Както винаги, работите й са изпълнени с една особено крайна енергия, която не се изчерпва само с експресията. В тях има по малко от култивираната художественост, по малко от провокативната графити естетика, по малко от войнстващия феминизъм и т.н. Отдавна познаваме този характерен почерк, но сега авторката го е развила към по-филигранен контур, който пълни целия формат на платното с плетеница от образи. Повечето от работите са правени през миналата година, а големият автопортрет и композицията „Лудият и кучката“ познаваме вече от участията им в различни групови изложби.

Разбира се, увлечението по Древния Египет в тази изложба съвсем не се изчерпва само със заглавието. Платната са пропити от стилизираната образност, позната от стенописи и свитъци. Но тя вече не се подчинява на каноните, а служи на авторката като нейна собствена митологична система. Едва ли има художник, който е устоял на Египет без да трепне. От векове древноегипетската култура се възражда под една или друга форма като неизчерпаем източник на вдъхновение и на творчески пориви. Моника Попова не е уникален пример в тази своя страст, но начинът, по който тя рисува патици, лотоси и пиктограми, е много личен и не може да бъде объркан с някой друг. Част от тях са директно привнесени в „Жертвеният портрет на майка“, в „Нилските патици“, „Огнените пламъци“, „Мухите“... В останалите работи авторката се е придържала плътно към древноегипетската стратегия , като е превърнала всяко изображение в знак за нещо конкретно, за лично преживяване или в мистерия. Ръце, човешки сърца, животни, неопределени силуети имат вече специална иконографска стойност, зад която всеки чете определен смисъл според собствените си познания и усещания.

Освен всичко, БЕС е и божество, което прилича едновременно на лъв и куче, поставя се в стаята на родилките. Това е още един повод изложбата, посветена на него, да действа като неуправляема смес от зверове, хора и символи. Трудно бих приела, че този странен и доста агресивен бестиарии е създаден от жена, ако я нямаше онази типична за авторката болезненост във всяко платно и във всеки детайл.

Моника Попова е сред онези художници, които държат да провокират до крайност зрителя. Тя е избрала обаче да провокира не със социален коментар, не с брутален реализъм, а със своите лични видения. Този магнетизъм на крайностите е развит вече до виртуозност от Николай Майсторов. Затова неслучайно той е поканен от авторката да открие „БЕС“. Паралелът между двамата може да се разпознае и в бегъл поглед върху деформациите и озъбените човешки лица в платната на художничката.

Специално за мен, една от най-силните работи в изложбата е „Кучета като прилепи“. Освен че е максимално изчистена от бъбриви детайли, тази работа ползва като че ли най-адекватен съвременен език. Едно и също „висящо“ куче с доста неприятно изражение е мултиплицирано като щампа от край до край на платното. Темата за Бес е някъде на втори план. Напред излиза втренчването в това конкретно куче, затриването на неговата индивидуалност, обръщането му с главата надолу и после пак нагоре и изобщо все концептуални игри с образа и значението.

Само не знам защо всички работи в тази изложба са дублирани върху винил. До всяко платно е залепено негово черно-бяло копие в позитив или негатив, в същия формат и най-често в огледална симетрия. Вероятно така авторката е намерила начин да постигне някаква композиционна хармония, но смисълът си остава неразгадан. Наистина работите се променят тотално, принтирани по този начин, но не навсякъде промяната дава добър резултат. По-често виниловите принтове действат като по-тежката и разфокусирана половина на работата, която само дразни погледа и нищо повече. Принтът върху винил е мода тук напоследък, която се използва с повод и без повод. Специално в този случай ми се струва, че е по-добре тези бесове да си останат неукротени...