Въпреки че говори прекрасно български и е женен за българка, не трябва да се забравя, че Раймонд Детрез е белгиец. Като такъв той има много интересен поглед върху балканската история, който със сигурност е доста по-различен от традиционния по нашите географски ширини.

Това може да се усети и в последната книга на българиста, излязла на нашия пазар - „Косово. Отложената независимост‛ (ИК Кралица Маб). „Книгата бе предназначена за читaтелската аудитория в Белгия и неизбежно носи белгийски черти‛, каза самият Детрез на представянето й в София в началото на април. „Тя е коментар, свързан със събитията в Белгия, също федерална държава като бивша Югославия – със своите предимства и недостатъци, който дава възможност на белгийския читател да чете между редовете и да си направи изводите за местната ситуация.‛

От тази гледна точка „Косово. Отложената независимост‛ може да се стори странна на българския читател, още повече, че по думите на Детрез белгийците хранят недоверие към героизма и саможертвата в историята, които в техните очи винаги изглеждат малко подозрителни и комични. „Писането на балканска история с такава ментална настройка може да се смята за неадекватно, или пък – както се надявам – като привлекателна алтернатива за романтичната балканска историография‛, обяснява Детрез.

Именно алтернативният и типично белгийски подход е вероятно най-ценното в последната книга на Детрез. Иначе от историческа гледна точка тя търпи известни критики, като тази, че са използвани източници, приемани за неавторитетни - Wikipedia и други подобни Интернет сайтове. Авторът сам казва, че не иска да убеждава в дадена историческа истина, а по-скоро да лиши читателите от комфорта, който предоставят общоприетите мнения и непоклатими убеждения. „Ще смятам, че съм успял, ако читателите, след като се запознаят с книгата ми, са съвсем объркани и вече не знаят какво да мислят‛, казва Детрез.

И все пак, специално в България, книгата може да даде някои нужни обяснения. Тя се старае да разгледа проблема Косово и от двете страни – анализирайки и албанските, и сръбските митове за областта. „Раймонд Детрез обяснява балканските митове, докато ние само ги посочваме‛, смята журналистът Бойко Василев, един от говорилите на представянето на „Косово. Отложената независимост‛ в София. Според него у нас има упорито нежелание да се научат простите факти за Косово и да се прочетат нужните интерпретации. „Книгата на Детрез запълва тези дефицити‛, смята Василев.

Въпреки че запълва дефицити, тя може да създаде и недоразумения у нас. Бидейки белгиец, Раймонд Детрез е открит поддръжник на федералната държава, а оттам и на бивша Югославия. Това обаче не значи, че той, като някои български интелектуалци, одобрява политиката на покойния Слободан Милошевич и обвинява за всичко станало в Косово Запада. „Югославяните сами са си виновни за всичко, което стана‛, казва Детрез. „Чак след това великите сили започнаха да се намесват и да търсят собствените си интереси.‛

При все това, Детрез смята, че първоначално никой на света не е имал интерес Югославия да се разпадне. Според него в региона има регресия на политическите и гражданските права след разпада на федерацията. „Това лесно може да се сравни, ако погледнем правата на хърватите в Югославия и правата на сърбите в днешна Хърватия. Албанците са имали много по-големи културни и политически права в Югославия, отколкото сърбите имат и ще имат в днешно Косово‛, смята Детрез.

Тази теза на белгийския историк също вероятно може да доведе до много диспути, особено когато се има предвид, че много хора в Македония, включително бившият премиер Любчо Георгиевски, наричат югославския период на областта „робство‛. Други, като Арбен Джафери, почетен председател на Демократичната партия на албанците в Македония, смята, че „сега е моментът да се приключи по мирен и рационален път разпадът на изкуственото формирование Югославия, който по никакъв начин няма да повлия върху съседните страни, Европа и света‛.

Раймонд Детрез обаче казва, че не разбира какво означава „изкуствена‛ държава и каква е разликата с „естествената‛ държава. „Държавата е създадена от хора, тя не е дърво, което расте от само себе си, не е нещо, което възниква естествено. По тази логика всяка държава е изкуствена. Какво е изкуственото в Югославия – че повече народи са живеели в нея? В повечето страни живеят няколко народа‛, смята той.

Друг аспект на „Косово. Отложената независимост‛, с който балканските историци и политици могат да не се съгласят, е критиката на Детрез към либерално-националистическото схващане, според което всяка етническа нация може да претендира за собствена държава. Детрез не одобрява това, че НАТО е последвала този принцип при разпада на Югославия, като единствено го е осъвременила, отделяйки повече внимание на защитата на малцинствата. Белгийският изследовател търси морални принципи в защита на сепаратизма и не ги намира в случая с АОК, но и в случая със сръбските въстания през XIX в., „които също посяват терор сред турското население, предизвикват кървави репресии от страна на османската власт, успяват да представят каузата си пред света като въпрос за човешки права и разчитат на чуждестранна (на първо място руска) военна и дипломатическа намеса, за да реализират политическите си цели‛.

Тази критика на Детрез е към албанските и сръбските освободителни движения, но със сигурност може да се отнася и към българските. Дали един подобен упрек е основателен, или е плод на прословутото европейско неразбиране на нашия манталитет? „Занимавам се с Балканите от 1971 година, но не мога да кажа какъв е балканският манталитет‛, казва Детрез. „В какво се изразява българският манталитет – в демократичната борба за самостоятелна църква през Възраждането и съответно за културна автономия в Османската империя, или в Априлското въстание?‛

Отговорите, както винаги, едва ли са еднозначни. Все пак и Детрез отбелязва, че колкото и да вярва във федералните държави, явно за косоварите не е безразлично дали ще влязат в Европейския съюз като сръбска провинция или като независима държава. Тук вече, поне за малко, Детрез звучи като балканец. По балкански е и прогнозата му за бъдещето на Косово и региона : „Толкова е трудно да разбера какво се е случило в миналото и какво става в настоящето, че изобщо не може да се предвиди какво ще стане в бъдеще.‛