Вокалните истини на Веселина Кацарова

Новият компактдиск на Веселина Кацарова отправя почитателите й към Лондон през 1733-35 година, когато Георги Фридрих Хендел е работил с прочутия кастрат Джовани Карестини, който тогава бил на Христова възраст. През тези три години за Хендел няма друг певец, освен Карестини. Свидетелства разказват, че гласът на Карестини бил с широк диапазон – можел да звучи и като звънлив, подвижен сопран, но можел и да стига дълбоко и плътно в низините като богато оцветен, приплъзващ се между светлината и сянката алт. Хендел написал 17 оперни роли за Карестини само в този тригодишен период. Съдейки по характера на музиката и спецификата на партиите, можем да си представим майсторството на Карестини, а по въпроса за неговата дихателна техника не може да има никакво съмнение. Известният съвременник на Хендел Йохан Матезон, който е и сред първите му биографи, е слушал Карестини и пише за артикулацията, за начина, по който е изстрелвал колоратурните пасажи, което ‛не му струваше каквото и да е усилие.“

Блестящи височини, виртуозни колоратури, перфектно фразиране и много, много цвят в различни регистри, сдържано изразена и затова още по-силна и дълбока емоция – тук вече става дума за Веселина Кацарова. Нейните репертоарни ‛разходки“ са много интересни, неординерни и са едно от свидетелствата за нейната музикантска култура. Причините да се насочи към Хендел посочва самата тя: ‛Музиката на Хендел е способна да изрази целия Космос от човешки чувства... Най-привличащото е, че и той като Моцарт може да постигне най-могъщия драматичен ефект, когато пише за моментите на болка у героите си тъжна, бавна, наглед спокойна, но тъкмо затова много интензивно звучаща музика.“

Компактдискът със заглавие Sento brillar включва арии из опери, като ‛Алчина“, ‛Ариадна в Крит“, ‛Отоне, крал на Германия“, ‛Ариодант“. Опери, които са свързани с английския период от живота на композитора, когато той е на върха на славата си, а техните премиери са гордост за ‛Кингс Тиътър“, ‛Куинс Тиътър“,‛Ковънт Гардън“. Партньори на Кацарова са истински специалисти в стила – Алън Къртис и ансамбъла ‛Ил Комплесо бароко“. Просто се чува как Къртис не ограничава нито за миг идеите на Кацарова, само ги поставя в автентична звукова среда, ‛украсява“ ги със семпло, естествено фразиране и с цветовете на инструментите. По този начин гласът на Кацарова седи още по-богат, още по-натурален и брилянтен – дори там, където тъмните, неподозирани багри на гласа й владеят звуковото пространство. Владеят дори и когато гласът звучи нарочно прав, в предполагаем един цвят, с отнето вибрато. Автентично звучат ариите; няма никакъв стремеж към изкуствено, маниерно осъвременяване. И може би точно затова поредното ‛възкресение“ на Карестини, по-точно на неговия Хенделов репертоар, носи допълнителен влог към досегашните – например, към записа на контратенора Филип Жаруски. Същевременно разнообразието в подходите към словесния и музикалния текст е впечатляващо: някъде словото надделява в емоционалното послание, другаде то се скрива във фразата и само я моделира чрез фонетика. Това е всъщност много характерен за Кацарова прийом, който, види се, и тук й служи прекрасно. Прекрасно й служи разнообразието от изразни средства, което се съдържа в музикалния текст и което тя разкрива великолепно, с много подробно, на места едва доловимо нюансиране, с любимата й игра на полусенки, която за тембров обем като нейния е просто феноменална. В гласа й са скрити сякаш различни видове виоли да гамба, с различни регистри и характеристики. В техниката на смяна на цвят, обем, плътност, подвижност, фразиране, динамики, чувство, предаване на емоция Веселина Кацарова е все още много, много рядък феномен в днешния вокален свят. Затова всичко, което тя прави, заслужава внимание.